site.btaВече е отживелица зоопарковете да бъдат само атракциони, каза директорът на софийския зоопарк Добромир Бориславов

Вече е отживелица зоопарковете да бъдат само атракциони, в които родителите и техните деца да разглеждат и да се забавляват с отглежданите там животни, каза в интервю за БТА Добромир Бориславов - директор на общинското предприятие при Столичната община "Зоологическа градина – София" . 

Зоопаркът ни е най-големият и може би най-старият на Балканите. Създаден е през 1888 г. с указ на княз Фердинанд I. Тази година се навършват 40 години, откакто през 1984 г. зоопаркът е преместен от центъра на София в полите на Витоша, разказа директорът. 

От 1984 г. не само че не е имало прекъсване в работата на "Зоологическа градина – София", но и работи без почивен ден. Всъщност оттогава досега не сме имали почивен ден. Няма делник, няма празник - Великден, Никулден, Коледа, Нова година, на всички национални празници сме на линия, каза Добромир Бориславов.

Има много хубави архивни кадри, в които се вижда как слоницата Савитри минава разстоянието от центъра на София до новото пространство на Зоологическата градина, посочи директорът. 

При транспортирането на слоницата Савитри, колегата Иван Стамболийски е бил вътре в клетката, за да я обгрижва, разказа Ирина Сахатчиева – експерт „Връзки с обществеността“ в "Зоологическа градина – София". 

Преди години със слоновете се работело на пряк контакт, докато сега е на т.нар. защитен контакт, добави още директорът на зоопарка.

Но е имало придвижване на друг слон от двореца „Врана“ към тогавашната нова зоологическа градина в центъра на София, който преминал разстоянието с гледача пеша. Докато слоницата Савитри е била транспортирана с клетка, с голям камион.  Клетката се пази в зоопарка и скоро ще влезе в експозиция, за да могат хората да я разгледат, каза още Бориславов.

Новата зоологическа градина е строена на няколко етапа с участието на тогавашните Строителни войски. Строителството на терен от 235 декара било много интензивно. Приключило точно преди 40 години с официалното откриване през 1984 г. Територията на зоопарка оттогава досега е непроменена, разказа директорът.

Той допълни, че в района на централния вход на зоопарка е разположена постоянна фотоизложба за историята на зоологическата градина.

„Зоопаркът е реализиран в стил, който сега се определя като брутализъм, много масивно строителство, с огромни бетонови конструкции. Но, ако трябва да бъдем изцяло честни, така е проектиран, че повечето заграждения специално за слонове, мечки, големи котки, предполагат достатъчно добри условия по отношение на отглеждането, размножаването и сигурността“, поясни директорът. 

От 27 април 2023 г. столичният зоопарк е член на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите. 

Миналата година за първи път от над повече от 10 години зоопаркът достигна невероятен брой от половин милион посетители, което е своеобразен рекорд за нас, а и за Столична община, защото от културните обекти на Столична община, ние сме най-посещаваният обект в столицата. От две години се наблюдава увеличение и на чуждестранните посетители, каза директорът. 

Животните в зоопарка са като личности

Много често казвам на посетителите да си представят, че отиват на гости на видовете, които искат да видят. Призовавам ги да третират животните като личности. Това предполага посетителят да се държи нормално, първо да не дава храна, защото е абсолютно забранено, да не вика, да не смущава животното. Всяко от тях има име, любима храна. За нас те са личности.
На сайта ни има линк, през който всеки учител, който иска да направи образователна лекция за отглежданите в зоологическата градина защитени видове, може да изтегли информация, посочи Добромир Бориславов.

Защитените видове

През последните около 20 години големите европейски и световни зоологически градини поемат курс към отглеждането предимно на застрашени, ценни видове както за местната, така и за световната фауна. И ние, може би преди повече от 10 години, започнахме да участваме в програми за защитени видове. Целта на тези програми е да правим размножаване и да участваме с чисто поколение от видове, които са с определена степен на защита. В партньорство с две неправителствени организации - „Зелени Балкани“ и  Фонд за дивата флора и фауна участваме във връщането на тези поколения в природата.  Вече от няколко години успешно връщаме в природата лопатари, благородни елени, муфлони, посочи директорът на зоологическата градина.

Благодарение на партньорството ни със „Зелени Балкани“ наскоро зоологическата градина се сдоби с двойка черни лешояди. Изключително ценен вид, изчезнал от фауната на България през шестдесетте години на миналия век, разказа още Добромир Бориславов.

Дивите животни имат своята природа. Природата ги e създала по начин те да оцеляват на база на инстинктите си. Хората трябва да знаят, че дивите животни не трябва да се използват за развлечение или за домашни любимци, подчерта директорът. 

Домашните любимци са котки, кучета, различни видове декоративни птици, в някои случаи - земноводни, влечуги и т.н. Но дивите животни са си диви животни, продължи той. 

Добромир Бориславов припомни случая с крокодила Кроки от това лято. 

На това животно първо му е отнето правото да живее в среда, близка до естествената, правото да се храни правилно, правото на адекватна медицинска грижа и много други права, посочи директорът. 

За определени видове законът все още не забранява да се отглеждат в домашни условия, но има някакви изисквания. В България липсва устойчивостта. Неслучайно Европейският съюз в последните 17 години от членството на България правеше всичко възможно да се развиват устойчиви практик, защото не е устойчива практика да купиш на детето си костенурка за домашен любимец, коментира той. По думите му, костенурката в домашни условия живее до 40 и повече години.  „В един момент, когато децата пораснат и не искат да се грижат за животното, родителите започват да звънят в зоологическата градина и казват - искате ли да вземете една костенурка, защото тук няма кой да я гледа“, посочи директорът. 

Той разказа, че е на тази длъжност вече осма година. „Работата тук понякога е денонощна, а това, което може би ме грабна и не ме пуска е, че всъщност няма по-голямо щастие и късмет ти да направиш нещо за животни, които са абсолютно редки, ценни, останали с бройки, много малко на фона на цялата ни планета и им помогнеш да се почувстват по -добре“, каза Добромир Бориславов. 

В момента човешкият вид е такъв, че не позволява на тези животни в по-голямата си степен да живеят в реалната им среда и затова те живеят нормално и спокойно само в защитени зони в резервати, коментира още той. 

Ирина Сахатчиева работи в зоопарка от 1997 г. Мотивацията ѝ да остане е обичта ѝ към животните. 

„Обичам животните и ме грабва това, че съм една малка част от веригата за опазването на този свят“, посочи тя. 

В Зоологическата градина се приемат и доброволци, които могат да помагат за грижата за животните без пряк контакт с тях. 

След COVID-19 забелязах, че има много хора, които искат да даряват, да помагат, да участват в развитието на зоопарка”, посочи Добромир Бориславов.

Към момента целият състав на персонала е от 73 души, които се грижат за над 1000 животни на терен от 235 декара, посочи той.

Бъдещето на зоопарка

През септември директорът на зоопарка представи предложение пред Столичната община за частична промяна на структурата и увеличаване на щатната численост на Общинско предприятие „Зоологическа градина - София“.

В доклада си директорът на общинското предприятие посочва, че това се налага във връзка с инвестиционните намерения и плановете за продължаващо развитие на зоологическата градина в София, и по-конкретно -изграждането на етап от зона „Африканска савана“, включващ сграда за отглеждане на жирафи, зебри и носорози и прилежащата към нея зона, както и във връзка с предстоящото изграждане на фотоволтаични инсталации на три от сградите в зоологическата градина.