site.btaНовата си книга „Революцията в България 1989-1990 в Пантеона на времето" Димитър Луджев нарича документално свидетелство за началото на мирната революция у нас

„Революцията в България 1989-1990 в Пантеона на времето“, книга втора, е документално свидетелство за началото на българската мирна демократична революция, протичаща в онзи момент главно на Кръглата маса, каза в интервю за БТА авторът ѝ Димитър Луджев.

Димитър Луджев е професор, доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания при БАН. Автор е на редица изследвания по съвременна история на България. Луджев е сред учредителите и член на ръководството на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация и неин представител в първия Национален координационен съвет на СДС. Ръководи контактната група на СДС на Националната кръгла маса, заместник-председател на Министерския съвет в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990г.- ноември 1991г.), народен представител в VII Велико Народно събрание и в 36-ото НС. Министър на отбраната в правителството на СДС (ноември 1991 г.- май 1992г.).

„Нежната революция“ у нас, която има място в книгата, според автора ѝ е изпълнила целта си да смени властта в страната. След това започва преходът.

Особеното за България, по думите му, е, че Кръглата маса се е установила като основна форма за извършване на революционната промяна, тя е била своеобразен демократично избран парламент.

Един от големите проблеми на българския преход, на политическото развитие на България, е липсата на приемственост, наследственост в развоя на събитията, затова и тази книга едновременно е и свидетелство за миналото, и насочена към новото поколение, обясни Луджев. У нас нещата се развиват на „парче“ – идват нови вълни, нови хора, формации взимат властта и като че ли всичко започва отново, коментира той.

Следва пълният текст на интервюто

Ако Вие бяхте рецензент, какво бихте написали за „Революцията в България“ втора книга?

- Бих написал, че това е разказ, документално свидетелство за началото на българската мирна демократична революция, която протича в този момент главно на Кръглата маса. С дебатите, споразуменията от нея, които като че ли остават недооценени в днешно време, практически започнаха радикалните промени в българската политическа система. С изборите за Велико Народно събрание (ВНС), които бяха на практика първите демократични избори, се оформи новата двуполюсна политическа система у нас, в която противостояха СДС и БКП, преименувана в БСП. В книгата, като завършек на този първи етап на нашата мирна революция, е описана и ситуацията след пировата победа на БСП на изборите за ВНС, защото след нея започна още по-бърз упадък на властта на БСП, по-силно се разви гражданската съпротива, движение, мирният политически протест и натиск, който доведе до оставката на президента-комунист Петър Младенов и до избора на д-р Желю Желев (лидер на СДС) за първия президент на България, избран по демократичен начин. Това бележи нов етап от развоя на мирната революция – началото на сдаването на властта от страна на социалистическата партия.

Защо това са основните моменти в книгата – Кръглата маса, изборите за ВНС, изборът на президент, има отделено място и на съветския лидер Михаил Горбачов, на външната политика?

- Ходът на развитието на нашата демокрация е разгледан в контекста на събитията в Съветския съюз, политиката на Москва, които имаха много важно значение за случващото се в България, особено за обновлението на БСП. Международният контекст включва и въздействието на западните демокрации върху процесите в страната особено политиката на САЩ, ЕС, ЕК – те упражняват огромен натиск върху социалистическата партия, за да подпомогнат развитието на демократичния процес. Кръглата маса, уличните демонстрации, митингите тогава, предизборната кампания, изборите са ключови моменти в развитието на демократичния процес в България.

Към кого е насочена книгата – към днешното поколение или просто идеята е да не забравяме миналото?

- И към едното, и към другото, те са свързани. Един от големите проблеми на българския преход, на политическото развитие на България, е липсата на приемственост, на наследственост в развоя на събитията. У нас нещата се развиват на „парче“ – идват нови вълни, нови хора, формации взимат властта и като че ли всичко започва отново. Най-новите формации не знаят какво се е случило 1989-1990 г., за което голяма роля играе, както казваше Жорж Ганчев, „синьо-червената мъгла“ – много неверни неща се изписаха, един куп конспиративни теории се изсипаха и за мен, като участник в събитията, и като професионален историк, първата задача е да се опитам да възстановя по обективен, документален начин реалния ход на събитията, реалните образи на основните герои и антигерои на нашата революция. Идеята е и да се види какви са корените на днешната ситуация, защо у нас преходът към демокрация се разви, да го наречем, по малко „уродлив начин“. По волята на историята СДС трябваше да поеме ролята на двигател на демократичния процес у нас и много важно беше какви бяха капитаните на този кораб, фигурите. Според мненията по онова време на наши и чужди журналисти, на чуждестранни наблюдатели и мисии, дипломати и изследователи, един от най-големите дефицити на българската „нежна революция“ е недостигът на големи, едро скроени политически фигури със сериозен политически капацитет и култура. Противоречията, идеологическата бъркотия през този период във формациите на СДС, партизанщината поради дребнавия характер на много от сините лидери имат впоследствие много тежки последици за развоя на прехода. В българското общество този повратен момент в нашето минало се подценява, но вярвам, че през следващите десетилетия ще се породи по-голям интерес към това време.

Виждате ли аналогия с днешното време, със ситуацията, в която сме в момента?

- Трудно е да се направи аналогия, нещата са коренно различни. Тогава все пак ставаше дума за смяна на системата, за преход от тоталитаризъм към демокрация. Сега става дума за нещо друго, за усъвършенстване на българския демократичен, парламентарен и икономически модел. Навремето мащабите на промените бяха много по-грандиозни. Имаше компромиси, разбирателство между политическите сили за решаване на най-важните проблеми на страната, това е нещо, което в момента генерално отсъства. Тогава все пак намерихме начин при изключително тежка конфронтация да водим диалог, макар и много оспорван, на моменти преминаващ в остри сблъсъци между двете основни политически сили – СДС и БСП. Намираха се приемливи решения, достигаше се до някакви огромни компромиси, като например изборът на Желю Желев за президент и споразуменията на Кръглата маса. Сега такова нещо не се вижда и това се дължи главно на твърде дребнавия характер и безличието на фигурите, които са населили българския политически небосклон и не могат да надскочат дребнавите си противоречия и амбиции.

Наричате периода 1989-90 г. революцията в България, изпълни ли тя целта си и можем ли да кажем, че преходът у нас е завършил след толкова години?

- Мисля, че революцията изпълни целта си, защото в края на 90-та година, наречена дългата политическа година, социалистическата партия беше изтласкана от основните институции на властта – президентството, изпълнителната власт. Предстои да издам третата книга, посветена на апогея на българската „нежна“ революция през есента на 1990 г., когато Андрей Луканов беше принуден да си подаде оставката като министър-председател и с това беше сложен край на 40 години комунистическо управление. 

В този период бе постигната основната политическа задача на революцията - смяната на властта в България. Оттам нататък започва преходът, който е много по-дълъг и сложен, свързан е със смяна на икономическата система, изграждане на институциите на демократична, правова държава. Мисля, че преходът у нас завърши доста отдавна, ако приемем за условна дата за това влизането ни в НАТО и ЕС, което маркира завършека на основни демократически промени, формирането на демократична и  пазарна обществена организация.

Отделяте специална глава на Националната кръгла маса, каква беше нейната роля и има ли нужда сега от нова Кръгла маса, от нов обществен договор?

- Революциите от `89 г. навсякъде бяха мирни. В Полша, Унгария и България се възприе унгарският термин „договорена революция“, защото и в трите страни имаше кръгли  маси, на които беше договорено мирно предаване на властта, мирна смяна на системата, най-голямото постижение на „нежните” революции в Източна Европа.

Особеното за България е, че Кръглата маса се установи като основна форма за извършване на революционната промяна, тя изпълни ролята на един демократично избран парламент. Чрез споразуменията, постигнати на нея, станаха възможни основните промени в политическата система, които бяха законодателно оформени в Народното събрание. Българската мирна либерална революция на първи си етап беше на Кръглата маса в шумния и емоционален контекст на митинги и  демонстрации.

Не мисля, че днес имаме нужна от нова Кръгла маса. Има вече нормални партии, парламент. Трябва да има редовно избрано Народно събрание и партиите в него да се разберат какво ще правят, какво правителство ще излъчат. Тогава в обстановка на остро противопоставяне в парламента успяхме да договорим коалиционното правителство на Димитър Попов, което извърши радикални икономически, политически и административни реформи. Какво им пречи сега – нещо много просто - през цялото време стои амбицията за повече власт. Имаш власт, можеш да дадеш на своята клиентела повече позиции и пари. Няма амбиция за решаване на големите въпроси на страната, не виждам политици, които да имат воля да се разберат в името на националните интереси. Имаме нужда от отговорни политици и формации.

В продължение на тези Ваши разсъждения днес липсват ли в България лидери с визия, ярки политически фигури?

- Категорично. Не виждам една фигура с мащабен поглед, с визия за бъдещето, с някаква ясна идея какво точно и как трябва да се прави.

Продължава ли и днес най-големият дефицит на обществото ни да е липсата на доверие?

- Едното е свързано с другото, няма фигури, които да вдъхват доверие, сигурност, стабилност, да консолидират обществото. Един парламент, в които има дребни страсти, какво да очакваме.

В момента обществото ни апатично ли е, примирено ли е, защото не виждаме силен натиск отдолу?

- Не виждам какъв по-силен натиск може да има от това много голям процент /към 70%/ от гражданите да не гласуват. В нормална демокрация това се възприема като делегитимация на политическите сили, на властта. Няма силни синдикати, влиятелни граждански сдружения и групи, академични и интелектуални центрове. Има огромно „изтичане“ на млади хора на Запад. При всички тези дефицити тази пасивна опозиция – да не отидеш да гласуваш, се оказва май единствената възможна на този етап. При следващи избори президентът Радев може би ще се опита да направи своя политическа формация или да оглави социалистическата партия. Нещо такова ще се случи, но засега не се вижда.

Много се надявах със смяната на поколенията да дойдат хора с повече професионално разбиране, капацитет и умения за решаване на проблемите, но не стана така. Доколкото имаме качествени хора като Кристалина Георгиева, например, никой не се обръща към тях, сериозни, големи фигури не се допускат.

И накрая – как подбирахте материалите за книгата, как ги пресявахте?

- Това са наличните български архиви, документалните сборници на Държавна сигурност, архива на МВР, ползвал съм и чужди документални източници, протоколи от Кръглата маса, наша и чужда преса и други периодични издания, мемоарна и научна литература за революционните събития през 1989-1990 година, анализи на международни институции като МВФ, ЕК, на Държавния департамент на САЩ и др.

Най-важното е, че това е документален разказ, зад всяко изречение, характеристика, изявления, портрет, стои документален материал. Постарал съм се да опиша събитията на базата на свидетелствата, за това, което тогава се е говорело, вършело, случило. Същевременно стремежът ми е  разказът да е по-жив, по-четивен, предаващ духа на времето.