site.btaСтоличната библиотека отбеляза 96-ата си годишнина с празнична програма

Столичната библиотека отбеляза 96-ата си годишнина днес с празнична програма, включваща представяне на фотодокументални изложби, експозиция на творби от арт колекциите на библиотеката и литературно четене.

Това е най-голямата публична библиотека в България, каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. По думите ѝ от няколко дни библиотеката има достъп до база данни, от която младите хора могат не само да четат онлайн, но и да заемат електронни книги, вестници, списания. „Ние не само съхраняваме, не само правим достъпни уникалните богатства на библиотеката, но и създаваме електронни бази данни, дигитални платформи. Най-важното – създаваме достъп на младите читатели. Около 60 процента от читателите на нашата библиотека са млади хора“, допълни Цинзова.

Автори и артисти поздравиха библиотеката и нейния екип по повод 96-ата годишнина. Сред тях бяха Георги Константинов, Захари Карабашлиев, Жени Лечева, Бойко Ламбовски, Ирен Кривошиева, Теодора Димова, Светлозар Желев, проф. Амелия Личева, Деян Енев. На събитието присъстваха още президентът на България в периода от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов, председателят на комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет Мирослав Боршош, кметът на район „Средец" Трайчо Трайков, председателят на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова и др.

Поетът Георги Константинов определи Столичната библиотека като „духовен храм на София“, който дава духовен кураж, знания, светлина на столичани в продължение на близо век. Захари Карабашлиев припомни думи, казани от Владимир Вазов пред войници преди Дойранската епопея – „Ние трябва или да победим, или да умрем. Друг изход няма“. Според писателя днес сме във война на невежеството, на страха, на тиранията. Ще ми се да си припомним тези думи – ние трябва или да победим, или да умрем, друг изход няма, каза Карабашлиев. 

Жени Лечева отбеляза, че пише книги за деца, които след 10-20 години ще бъдат възрастни хора. „И ние трябва да се погрижим за тяхното възпитание, за тяхното вдъхновение“, каза тя. Лечева благодари на служителите на Столичната библиотека, „защото не си даваме сметка каква огромна работа вършат те“. „Спомням си една мисъл на Рей Бредбъри, който беше казал така: „Цялото си образование получих в библиотеките, при това напълно безплатно“. Тук за много малко парички може да изберете между 100 000 книги“, посочи поетът Бойко Ламбовски. Актрисата Ирен Кривошиева също поздрави екипа на Столичната библиотека. „Много е важно словото и аз пиша, пиша със сърце“, каза тя.

Библиотеката успя да създаде една общност от читатели и писатели, които взаимно общуват един с друг не само чрез книгите, каза писателката Теодора Димова. По думите ѝ Столичната библиотека е станала център на литературни срещи, литературни премиери, на музикални вечери. „Тук се създаде едно много благородно съревнование между писатели за това колко читатели има дадена книга. И това не звучи като награда на дадено жури или на дадена институция, защото читателите са тези, които избират своите книги“, допълни Димова. „Благодарение на Столична библиотека, на библиотеките, които са храм на книгите, храм на словото, храм на знанието и на емпатията, ние в крайна сметка имаме възможност да се докоснем до литературата на всеки един писател – най-големите световни писатели, най-добрите български писатели, и да ѝ се насладим. И да отворим тези хиляди прозорци, които ни дават възможност да погледнем навън, и да минем през тези врати, които те ни отварят“, каза ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев. Проф. Амелия Личева отбеляза, че библиотеката е станала изключително привлекателна територия, благодарение на контактите между читатели, писатели и изобщо хора, които се занимават с култура. „Единственият начин, по който бихме могли да привличаме към четенето е този – да го правим интересно, да го правим живо. Библиотеката е такова живо място“, обясни тя. „Мисията, която изпълняват хората в библиотеката и госпожа Цинзова, показва как всичко става тогава, когато хората са си на мястото. В едно време на разпад, какъвто виждаме всички – и обществен, и парламентарен, като че ли библиотеките се превръщат в едно от много малкото места на смисъла“, каза Деян Енев.

Мирослав Боршош отбеляза, че се надява за 100-годишнината на Столичната библиотека тя да бъде изцяло обновена, реновирана и разширена. „Всички хубави думи, които се чуват на този ден, са точно на място. И мисля, че ги усещаме със сърцето си“, каза Трайчо Трайков.

В рамките на празничната програма днес бе представена изложбата „Създателят на Столична библиотека – генерал Владимир Вазов“. В експозицията са включени архивни документи от фонда на библиотеката. Владимир Вазов е изключително познат като войн, но много малко като кмет и като създател на Столична библиотека, каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Тя припомни, че през 1928 г. той издава разпоредба, с която основава културен комплекс – галерия, музей, библиотека, архиви. 

„Той е един от великите Вазовци. Той е човек с висока култура, талант за писане, видим в животописните му бележки и военните му дневници, меломан и дърворезбар“, каза относно Владимир Вазов литературната историчка Катя Зографова. Тя разказа, че Владимир Вазов заповядва учредяването на комисия, която да обмисли и конституира столичен общински музей с библиотека и архив, по повод 50 години от Освобождението на България и 1000 години от Симеоновия век, Златния век на българската книжнина.

Столичната библиотека показва още изложбите „Библиотеката на София – в/и града“ и  „Из арт колекциите на Столична библиотека“.