Популацията на редкия и критично застрашен вид северноатлантически гладък кит е нараснала с четири процента, но изчезването му остава заплаха, съобщава АП.
Северноатлантическият гладък (бискайски) кит (Eubalaena glacialis) е вид беззъб кит, един от трите вида южни китове (род Eubalaena) в семейство гладки китове (Balaenidae).
Другите два са южният гладък кит (Eubalaena australis) и японският гладък кит (Eubalaena japonica).
Лекият прираст в популацията насърчава природозащитниците да призоват федералното правителство на САЩ, корабоплаването и риболовната индустрия да направят повече, за да върнат гигантските животни от ръба на изчезването.
През 2010 г. популацията на северноатлантическия кит, който може да тежи до 68 тона и живее край източното крайбрежие на САЩ, рязко намаля. Критично застрашените китове, които са подложени на стрес от глобалното затопляне и са уязвими от сблъсъци с кораби и заплитане в риболовни съоръжения, са намалели до по-малко от 360 индивида в началото на 2020 година.
Група изследователи, които изучават китовете, обявиха във вторник, че популацията се е увеличила до приблизително 372 индивида през 2023 г. Това е увеличение с около четири на сто спрямо 2020 г. и „окуражаваща новина“, след като популацията на китовете е намаляла с около 25% от 2010 г. до 2020 г., се казва в изявлението на учените.
Изследователите са членове на Консорциума за северноатлантическия гладък кит, който е дългогодишно сдружение на учени, природозащитници, членове на морската индустрия и други.
Хедър Петис, изследователка в Центъра „Андерсън Кабът“ към Аквариума на Нова Англия и председател на консорциума, заяви, че природозащитниците и правителствените регулатори „все още имат много работа за вършене“, за да гарантират, че видът ще продължава да се възстановява.
„Това е наистина уязвима популация. Една слаба година на раждаемост може наистина да повлияе на цялата популация“, казва Петис и добавя: „Трябва да сме сигурни, че китовете могат да се размножават, да се хранят, да правят нещата, които трябва да правят, без да се подлагат на стрес.“
Последните раждания показват подобрение в сравнение с 2010 г., но броят на новородените е под този, който учените са наблюдавали през 2000 г., а заплахите продължават да бъдат основна грижа. През тази година са регистрирани пет смъртни случая на северноатлантически китове и четири други случая на загубени малки - най-високият годишен брой смъртни случаи от 2019 г. насам. Тези девет смъртни случая могат да доведат до намаляване на популацията за 2024 г., заяви консорциумът.
Няколко смъртни случая на северноатлантически китове през тази година са доказателство за системно заплитане в рибарски съоръжения и удари от плавателни съдове -- сигнал, че правителството трябва да действа по-бързо, за да въведе нови ограничения за риболов и корабоплаване, заявиха природозащитните групи.
Защитата на китовете чрез нови правила се оказва трудна. През февруари коалиция от екологични групи подаде иск срещу Националното управление по изследване на океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) с цел да принуди тази институция да финализира правилата за скоростта на корабите, които бяха предложени през 2022 г., за да защитят китовете от удари в плавателни съдове. Предложените нови правилата за намаляване на риска от заплитане на китове обаче предизвикаха отпор от страна на рибарски групи.
Китовете мигрират всяка година от местата за размножаване край Флорида и Джорджия към местата за хранене край Нова Англия и Канада. Пътуването им става все по-опасно в епохата на затопляне на океанските води, тъй като китовете трябва да се отклоняват от установените защитени зони в търсене на дребните морски организми, с които се хранят, твърдят учените.
През 90-те години на ХХ век китовете са били почти изтребени от китоловците. От десетилетия те са защитени от федералните власти, но никога не са възстановили популацията си до нивата отпреди китоловната дейност.
/АКМ/
news.modal.text
