site.btaПрез 2013 г. череп на 1,8 милиона години води учените до важни изводи за първите прачовеци

Фосилизиран череп на 1,8 милиона години, открит в Дманиси, Грузия, показва, че далечните предшественици на човека принадлежат към един вид, макар и да са изглеждали различно. През 2013 г. на днешната дата БТА съобщава за публикация на грузински и швейцарски учени в сп. "Сайънс", че Хомо хабилис, Хомо рудолфензис и Хомо еректус са от една еволюираща линия, довела до съвременния човек. 

Обектът в Дманиси, където са намерени фосилите, беше открит през 1993 г. Той е много важен, защото доказва, че ранните хора са мигрирали в Азия малко след като родът Хомо се появява в Африка. 

В емисията си “Забава и знание” на 18 октомври 2013 г. БТА пише:

Най-ранните хора от Евразия и Африка може да са от един вид

Лондон, 18 октомври 2013 г. /БТА/ Фосилизиран череп на 1,8 милиона години, открит в Дманиси, Грузия, показва, че далечните предшественици на човека принадлежат към един вид, макар и да са изглеждали различно, съобщиха световните информационни агенции. 
Грузински и швейцарски учени пишат в сп. "Сайънс", че Хомо хабилис, Хомо рудолфензис и Хомо еректус са от една еволюираща линия, довела до съвременния човек. Други антрополози обаче не са съгласни с теорията. 
Учените са изследвали най-пълния череп на хоминид, намиран досега. Той е с малка черепна кутия, големи зъби и дълго лице, характерни за Хомо хабилис. Много от характеристиките на мозъчната кутия обаче са типични само за Хомо еректус. 
Черепът на 1,8 милиона години е от място, където е намерена най-голямата колекция добре запазени останки от хоминиди в света. Те са и най-ранните доказателства за първобитни хора извън Африка - група, появила се малко след като ранния Хомо се отделя от Австралопитека, чийто представител е фосилът Люси.
"Имаме най-доброто доказателство какъв е бил ранният Хомо – каза ръководителят на екипа Давид Лордкипанидзе от Грузинския национален музей в Тбилиси. – Много важно е, че имаме толкова забележителна колекция, много е рядко да има такава от едно място".
Вариациите във фосилите досега озадачаваха специалистите. Според проф. Лордкипанидзе обаче е ясно, че те са от една популация.
"Когато разгледахме тези вариации и ги сравнихме със съвременните хора, се вижда, че това е нормален диапазон на вариации" – допълни професорът.
Черепът е открит преди осем години. Оттогава екипът го сравнява с други фосили на Хомо от Африка, които датират до 2,4 милиона години. Сравнителният анализ на черепите на хоминидите разкри достатъчно прилики, за да бъдат смятани най-ранните фосили на Хомо и хоминидите от Дманиси от един вид.  
"Ако мозъчната кутия и лицето на "Череп 5" бяха намерени като отделни фосили на различни места в Африка, сигурно щяха да бъдат отнесени към различни видове -  каза Кристоф Цоликофер от Института по антропология в Цюрих. - Причината е, че в Череп 5 са обединени някои ключови черти, като малка мозъчна кутия и голямо лице, които досега не бяха наблюдавани заедно в ранен фосил на Хомо. Освен това, тъй като виждаме подобен модел и диапазон на вариации в африканските фосили, може да се приеме, че е имало един вид Хомо по това време там. А тъй като хоминидите от Дманиси са толкова подобни на африканските, приемаме, че те са от един вид".
Други палеоантрополози обаче мислят, че поне три различни вида хоминиди са съществували едновременно в Африка. Сред тях е Фред Спур от лондонския Юнивърсити колидж. Той определи като недостатъчни  методите на анализ, използвани от екипа, за да бъде направен извод, че фосилите са от един вид.
"Те правят много общ анализ на формата на черепа, лицето и мозъчната кутия – каза той. – Проблемът е, че тези видове Хомо не се определят с толкова широки характеристики на общата краниална форма, а от много специфични черти, които не са използвани от тях. Такива например са дебелите и изпъкнали вежди, ъгловатият  гръб на мозъчната кутия, някои детайли от основата на черепа, които са характерни за Хомо еректус, но не и за Хомо хабилис и Хомо рудолфензис. 

***

Обектът с фосилните находки – “Дманиси”, се намира на 85 км югозападно от столицата Тбилиси. Той е открит през 1993 г. Според учените, това е много важно място, защото доказва, че ранните хора са мигрирали в Азия малко след като родът Хомо се появява в Африка. През годините БТА редовно съобщава за откритията, свързани с Дманиси:

Откриха фосили от най-ранните европейци

Лондон, 6 юни 2000 г. /БТА/ Палеонтолози откриха в Грузия два фосила от човекоподобни същества, живели преди около 1,7 милиона години, предаде Прес асосиейшън.  Изследователите попаднали на находката край средновековна крепост. Предполага се, че това са фосили от най-ранните европейци, първите предци на съвременните хора, които от Африка и Азия са достигнали Европа.
Това са първите фосили от човекоподобни, открити извън Африка, уточнява ПА.
Повечето учени смятат, че най-ранният човекоподобен вид, напуснал африканския континент, е бил Хомо еректус. Фосилите, открити в Дманиси в Грузия, обаче наподобяват по-скоро тези на "братовчедите" на Хомо еректус – Хомо ергастер.
Находката, описана в сп.  Сайънс, е направена от екип учени от Грузия, Германия, Франция и САЩ. Те правят предположения и за причината за разселването на предшествениците на хората извън Африка.  Вероятно това е бил апетитът, смятат учените.  След като ранните хора започнали да ядат храни, съдържащи повече животински протеини, обитаваните от от тях територии се разширили и съвпаднали с тези, където се срещали ловуваните животни.  

***

В Грузия са открили четвърти прачовешки череп на 1,7 милиона години  

Тбилиси, 14 август 2001 г. /БТА/ Грузински археолози са открили череп отпреди 1,7 милиона години, предаде Ройтерс. Той прилича на други три черепа, намерени миналата година и вероятно представляващи останки от първите прачовеци, мигрирали от Африка в Европа.
При разкопки, извършвани от учени от Грузия, САЩ и Европа, близо до средновековния град Дманиси, на около 80 км югозападно от столицата на Грузия Тбилиси, са били намерени и сечива от същия период.
Четвъртият череп внася промяна в досегашните теории за разпространението на останките, споделя пред Ройтерс Давид Лордкипанидзе от Грузинския държавен музей.
Палеонтолозите твърдят, че черепите напомнят тези на ранните хора, живели в източна Африка по същото време , а сечивата, открити на обекта, имат сходства с оръдията на труда, изработвани от африканските прачовеци.
Откритията навеждат на мисълта, че хоминидите, известни като Хомо ергастер, бързо са напуснали Африка, пресекли са териториите на сегашните Сирия и Ливан и през Турция са достигнали планинските райони на Грузия.
Хомо ергастер е по средата между по-първобитния Хомо хабилис и Хомо еректус. Представителите на Х. ергастер вероятно са били яки същества и са ползвали усъвършенствани каменни сечива. Мнозина учени смятат, че те са първите ранни хора, които напуснали Африка и населили Азия и Европа. 

***

Откриха черепа на най-древния европеец

Тбилиси, 7 август 2005 г. /БТА/ Грузински учени откриха край градчето Дманиси, Източна Грузия, чeреп на най-древния първобитен човек, обитавал континента Европа, съобщи РИА "Новости". 
Пред журналисти министърът на културата, опазването на паметниците и спорта на Грузия Гeоргe Габашвили каза, че според първоначалните данни находката датира отпреди 1,8 млн. години.
"За последните пет години това е петата уникална находка на останки на най-древните хора на европейския континент. Черепът на праисторическия човек все още е в земята. Учените работят по неговото изкопаване" – съобщи Габашвили.
Според министъра, учените за пореден път се натъкват на доказателства, че първите европейци са населявали района край градчето Дманиси. 
Габашвили подчерта, че през следващите дни се очаква в страната да пристигне група чужди учени, които заедно с грузинските си колеги да продължат разкопките в Дманиси и да извършат необходимите изследвания. 
Нека припомним, че през лятото на 2001 година в района на  градчето Дманиси, разположено на 85 км югозападно от Тбилиси, бе открит череп на първобитен човек отпреди 1,75 милиона години. Според някои антрополози от това място е започнало разселването на хората към Европа. Те са дошли по днешните грузински земи от Африка.

Възниква въпросът защо толкова много ценни за науката находки са намерени на едно място. Ето каква е теорията на френски антрополог: 

Вулкан в Грузия е затрупал хора преди 1,8 млн. години

Лондон, 14 април 2008 г. /БТА/ Досега почти всички човешки фосили на повече от 100 000 години са откривани от учените поотделно, по един на едно място. Не такъв е случаят с пет ранни човешки същества, живели преди 1,8 милиона години, чиито останки са били намерени при разкопки само на площ от 300 кв. м. в Грузия, съобщи "Ню сайънтист".
Въпросът е: защо те са открити заедно? Според френския антрополог Анри дьо Люмли причината трябва да се търси във вулкан, изригнал в древността на 20 километра западно от това място и затрупал древните хора с пепел.   
Обектът в Дманиси, където са намерени фосилите, беше открит през 1993 г. Той е много важен, защото доказва, че ранните хора са мигрирали в Азия малко след като родът Хомо се появява в Африка. 
Два от петте черепа са на момичета, два на мъже, а единият е на по-възрастен беззъб човек. Костите са запазени изключително добре, а положението им показва, че не са местени, т.е. възможността да са изхвърлени на едно място при наводнение се изключва, твърди  Анри дьо Люмли от парижкия Национален природонаучен музей. 
Направеният анализ на почвата показва, че районът е покрит с вулканична пепел. Палеонтологът предполага, че групата е била затрупана от нея при изригването на вулкана.
Според други палеонтолози обаче телата лежат в различни пластове пепел. А това означава, че е имало повече от едно изригвания на вулкана. Специалистите са на мнение, че това се е случило в период от около 100 години. 

В крайна сметка откритията едновременно хвърлят светлина върху нашата история, но поставят и нови въпроси:

Черепи, открити в Грузия, пренаписват историята на човешкия род

Лондон, 9 септември 2009 г. /БТА/ Общоприетата теория, че Африка е люлка на човечеството бе поставена под въпрос, след като серия палеонтологични открития в Грузия показаха, че древните хора са прекарали значително време в Евразия, съобщиха в. "Дейли мейл" и в. "Индипендънт".
Археолози, ръководени от директора на Националния музей на Грузия проф. Давид Лордкипанидзе, откриха шест древни човешки скелета на 1,8 милиона години в средновековното село Дманиси на два часа път от столицата Тбилиси, които може да пренапишат историята на човешкия род.
Находките, сред които добре запазени черепи, челюстни кости и части от кости на крайници, сочат, че прародителите ни са напуснали Африка, за да покорят света, близо 800 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега. Те вероятно са прекарали дълго еволюционно време в Евразия, преди да се върнат отново в Африка. Именно там, стотици хиляди години по-късно, те се развили в съвременни хора и предприели втора масова миграция, казват учените.
Находките в Грузия са най-ранните останки от хора, които са открити досега извън Африка. Те принадлежат на раса от ниски бели хора с малки примитивни мозъци, които са ходели и тичали като съвременните хора. До костите са открити каменни сечива, животински останки и растения. Това  доказва, че хората са ходели на лов и са се хранели с месо.
Според проф. Лордкипанидзе Африка остава безспорната люлка на човечеството, но "Грузия може да е била люлката на първите европейци".
Откритията в Грузия още повече оплитат и без това сложната история на човешкия род, изтъкна в. "Дейли мейл". Археолозите смятат, че първите истински хора – раса от ниски и набити индивиди, наречени "Хомо хабилис" – са се развили в Африка преди около 2,5 милиона години. Те са били последвани от по-висок и атлетичен вид хора, наречени "Хомо еректус", които мигрирали от Африка, за да населят Европа и Азия.
Смята се, че като напуснали Африка, техните наследници са измрели, но в Африка те са се развили в съвременните хора. Преди около 120 000 години те предприели нова вълна на миграция. Новите находки показват, че Хомо еректус е напуснал Африка много по-рано, отколкото се смяташе преди, и известно време е живял в Евразия.
Предшествениците на съвременните хора, намерени в Дманиси, са били с ръст 1,50 м и мозъкът им бил двойно по-малък от този на сегашните. "Хората от Дманиси са имали почти модерни пропорции на тялото, ходили са и са тичали бързо, но ръцете им са се движели различно и мозъкът им е бил мъничък в сравнение с нашия", заяви грузинският учен на британския Фестивал на науката в Университета на Съри.
"Въпреки това те са изработвали изкусно сечива и са притежавали социални и познавателни умения на високо ниво", добави проф. Лордкипанидзе. 

И все пак предшествениците ни не са били толкова първобитни, колкото си мислим:

Хоминидите са използвали клечки за зъби

Лондон, 9 октомври 2013 г. /БТА/ Древните хора са използвали клечки за зъби преди 1,8 милиона години, разкри изследване на челюстта на грузинския хоминид от Дманиси, съобщи Би Би Си.
Учените от университета на Цюрих откриха следи от заболяване на венците по челюстите, причинено от често използване на клечка за зъби. Изследването им помага също да бъде разбрано разнообразието в зъбите на хоминидите.
Зъбите показват как са се хранели древните хора и каква е била възрастта им. Досега обаче беше неясно защо челюстите на хоминидите в Грузия са толкова разнородни. Изследователите, работещи с фосилни челюсти трябва да обръщат внимание на износването на зъбите и възрастта на индивида, каза ръководителят на изследването Ани Маргвелашвили от университета на Цюрих.
"Прогресивното износване на зъбите предизвиква процеси на ремоделиране на костите, които значително модифицират формата на челюстта . Тези ефекти се подценяват, когато фосилни хоминидни челюсти се класифицират като принадлежащи на различни видове – каза  Маргвелашвили. – Хоминидът, използвал клечка за зъби е бил млад и зъбите му не са били изтъркани. Открихме също увредена зона между зъба и венеца. Има малка вдлъбнатина и през нея може да мине клечка за зъби."
Учените са анализирали четири челюсти от една от най-големите колекции с добре запазени останки на ранни хора в света. Обектът Дманиси е важен за изследването на миграцията на хоминидите от Африка, защото там са намерени най-ранните доказателства за нея.  Все още е неясно какъв е видът на хоминидите от Дманиси. Според някои това е Хомо еректус, който пръв напуска Африка. Хоминидите от Дманиси обаче са били по-ниски, с по-къси ръце и по-малък мозък.
За изследването си учените от университета на Цюрих за пръв път са използвали подход от съдебната медицина в палеонтологията.