site.btaЕвропа изостава по отношение на конкурентоспособността, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова

Европа изостава в последните години по отношение на конкурентоспособността си. Около това мнение се обединиха председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова и програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Двамата участваха в седмия банково-финансов форум "Бъдещето на парите", който се провежда в "Интер Експо Център" в София. Събитието е организирано от сп. "Мениджър".

Според Русинова докладът на бившия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги посочва кои са големите проблеми в Европа и провокира доста въпроси по отношение на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (ЕС). Докладът за икономиката на ЕК беше публикуван през септември. Той разглежда предизвикателствата, пред които са изправени индустрията и компаниите на единния пазар. 

По думите на Русинова документът очертава проблемите на Европа, която остава назад не само по отношение на конкурентоспособността, но и като производителност и заетост.

"Предизвикателствата пред Европа стават все по-големи не само заради зелената трансформация, но и заради демографската. Европа представлява единствен по рода си социален и икономически модел на страни, които са се обединили в един общ пазар, около свободата на движение на хора и стоки. Европа представлява нещо много по-различно от останалите икономики", изтъкна тя.

Според нея обаче в доклада липсва фокус върху страните от Източна Европа и това буди въпроса защо е така.

Русинова смята, че България трябва да определи приоритетите си и бъдещото си като пълноправен член на ЕС, за да изпълни целта си за висок икономически растеж.  

"Това до голяма степен зависи от правителството и политиците, но и от нас като общество", подчерта тя.  

Според Георги Ганев докладът на Марио Драги слага пръст в сериозна рана, защото европейската икономика в последните досетилия губи от конкурентоспособността си в сравнение с другите големи икономики в света като САЩ и Китай. 

"Задава се и един все по-голям конкурент и това е Индия, с който скоро всички страни ще трябва да се съобразяват", посочи той. 

Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк", отбеляза, че докладът на Марио Драги говори за инвестиции и на практика копира други доклади, които са правени преди и които излизат със същите препоръки, че Европа се нуждае да инвестира повече.

"Докладът иска да направи Европа това, което САЩ прави вече пет-шест години с техните индустриални политики, в центъра на които е чрез умно харчене на средства от страна на публичния сектор да се накара частният сектор да инвестира значителни средства в сектори, които са определени от американското ръководство за стратегически важни за тяхната отбрана и сектори, които са важни за запазване конкурентоспособността на тяхната икономика", добави Павлов.  

По думите му след като това го прави САЩ в последните 5-6 години, Китай от 20-30 години използва индустриални политики, време е и Европа да предприеме този ход с всичките рискове, които произтичат от това. "Ако изостанем, ако откажем да правим нещата по друг начин, тогава трябва да дадем отговор на въпроса как ще увеличим инвестициите в нашата икономика без индустриални политики, без намеса на държавата", каза Павлов.

"Известно време ще трябва да следваме политики, които се правят от страна на основните ни геополитически конкуренти, после може би ще намерим наш си път, но нямаме време за нещо различно, защото опасността от Русия е съвсем непосредствена", каза икономистът.

Йонко Чуклев, оперативен директор на платформата "Афранга", не смята, че трябва да се говори за Европа като за болен, умиращ човек. "Ние имаме козове, имаме страхотни млади хора, на които, ако им премахнем всякакви бюрокрации в предприемачеството и ги насърчим с малко средства в най-рисковата част, мисля, че нашите шансове са много добри", добави той.

Зорница Русинова обърна внимание и на неравенствата на пазара на труда и отбеляза, че според нея те са провокирани от образователните умения. 

"Ние сме на последно място по дигитални умения в Европа, почти на последно място сме по млади хора, които са извън заетост и образование, почти на последно място по отношение на технологиите в малките и средните предприятия, и това са мерки, които могат да се използват за преодоляване на неравенствата", посочи тя.

Според нея е необходимо да има модернизация на образованието и по-динамичен процес на отваряне на системата към бизнеса. Тя смята, че потенциалът на страната са младите хора.