Заради променената геополитическа среда и покачващ се риск в междудържавните отношения, регионът на Югоизточна Европа придобива стратегическа значимост за Япония. В резултат на това интересът на японските компании излиза отвъд традиционно познатите инвестиционни дестинации като Полша и Чехия и вниманието им се насочва към страните от Югоизточна Европа и Прибалтика. Характерното за тази експанзия е, че японският бизнес разглежда региона в неговата цялост, а не държава по държава, когато става дума за капиталовложения. Но ако България се наложи като иновационен хъб за Югоизточна Европа, то това със сигурност ще привлече допълнителен капиталов ресурс конкретно към страната. Това каза Сусуму Катаока, президент на Японската външнотърговска организация (Japan External Trade Organization - JETRO) в интервю за БТА.
Сусуму Катаока е в София начело на бизнес делегация от стотина представители на японски компании и участва в организирания днес Японско-български бизнес форум 2024. Организатори на събитието бяха от офиса на JETRO в Букурещ и от Българската агенция за инвестиции (БАИ).
Сусуму Катаока смята, че през последните шест години не сме били свидетели на насърчителен процес за укрепване на двустранните връзки на България с Япония. Но динамиката се променя след посещението на тогавашния японски министър на икономиката, търговията и индустрията Ясутоши Нишимура в България през май 2023 година. Освен високите технологии, японският бизнес се интересува от местната стартъп екосистема, вижда голям инвестиционен потенциал в зеления преход и подготвяни инфраструктурни проекти.
Следва пълният текст на интервюто:
Каква роля играят България и регионът на Югоизточна Европа в търговската и икономическа стратегия на Япония, която вече е адаптирана към съвременните предизвикателства?
- В контекста на сегашното покачване на геополитическото напрежение в света, японските компании проявяват жив интерес към Централна и Източна Европа, включително и към вашата страна. Наблюдаваме много рязко повишаване на японските капиталовложения в тези страни. На първо място ще посоча повишаващия се интерес на японските компании към региона. Затова и предвождам днешната огромна бизнес делегация от стотина души.
Освен това ще добавя и разкриването на много добри възможности около предстоящи проекти около зеления преход, инфраструктурата и прочие.
Така че фокусът вече не е само върху традиционните инвестиционни посоки като Полша, Чехия, но се разширява и към страните от Югоизточна Европа, сред които е и България, разбира се, но също така и в посока към Балтийските страни. В тези посоки е съсредоточен целевият интерес на японските компании в момента. От стратегическа гледна точка регионът е много значим за Япония.
Наясно сте, че от 2018 година България и Япония подготвят почвата за активизиране и задълбочаване на всеобхватните двустранни отношения. Какви конкретни стъпки бяха разпознати през последните 6 години в тази посока?
- По отношение на броя японски компании, които развиват дейност в България, през 2018 година те бяха около 36. Сега са около 40, към 2023 година. Това е един много ограничен ръст. Това изобщо не е равнището, което очаквахме. През тези шест години не наблюдавахме много насърчителен процес в двустранните ни връзки, но днес посланик Мичигами каза, че "Тошиба" (Toshiba) или "Мейджи" (Meiji) ще дойдат в България. Посещението на министър Нишимура през май 2023 година беше повратен момент за японските компании. Министър Нишимура, по това време министър на икономиката, търговията и индустрията, посети ИНСАИТ (INSAIT) и организира на място събитие за представяне на проекти на български нововъзникващи компании. Това подейства като спусък, така че японските компании да проявят по-голям интерес към предимствата на страната в информационно-комуникационния отрасъл, стартъп екосистемата или спрямо ИТ инженерите. Заради това посещение и информация японските компании са наистина съсредоточили вниманието си върху България. А и българското правителство работи върху идеята за иновационен хъб в региона. Това е много важно за японските компании.
Какъв е потенциалът пред двустранните търговски и инвестиционни отношения между България и Япония и как този потенциал ще бъде постигнат?
- Вече посочих, че японските компании проявяват жив интерес спрямо България и към Югоизточна Европа като цяло. Виждаме огромен инвестиционен потенциал в зеления преход и в инфраструктурната сфера. Те търсят истински бизнес възможности за инвестиции в България. Тази сутрин разбрах, че и бизнес климатът е много благоприятен за правене на бизнес, корпоративният данък е нисък, заплатите на високообразованите служители са ниски. Това силно привлича японския бизнес. Занапред смятам, че трябва да укрепим двустранното ни сътрудничество, особено въз основа на бизнес алианси между български и японски дружества.
Мислите ли, че ще е възможно да поддържаме балансирани двустранни търговски отношения?
- В JETRO поставяме акцент върху инвестициите, бизнес сътрудничеството или бизнес обединенията, не толкова върху търговията. Но разбира се, подкрепяме японския бизнес, малките и средни предприятия да стъпват на други пазари и да изнасят в чужбина. Но в този момент смятаме, че трябва да сме по-активни по отношение на инвестициите, бизнес алиансите, върху бизнес сътрудничеството между България и Япония.
Българската икономика се нуждае от постоянен приток на чужди инвестиции, но също се нуждае и от възможността да инвестира навън. Кои сфери на японската икономика могат да бъдат отворени за български капиталовложения?
- Страната ви предлага големи възможности в ИТ сектора, човешките ресурси. Все неща, които привличат вниманието на японския бизнес и те са готови да инвестират. Предполагам, че инвестициите от Япония към България ще бъдат много по-големи през следващите няколко години. Вече няколко пъти посочих зеления преход, инфраструктурните проекти в готовност за изпълнение. Ще има допълнителни инвестиции от японска страна, но от друга страна Япония винаги приветства външните преки инвестиции. Така че ако български компании възнамеряват да инвестират в Япония, ние сме готови да ги подкрепим с нашата гама от пълноценни услуги.
Малкият размер на вътрешните пазари е отличителна черта за всички страни от Югоизточна Европа, с изключение на Румъния, които се очертават като регионален двигател. Досега акцентирахме върху двустранните ни отношения. Но какво ще кажете за мултилатерализма? Когато поставяте България на инвестиционната карта на японския бизнес, мислите ли и за регионализацията като шанс за целия регион да привлече повече и по-значими инвестиции?
- Японските компании разглеждат Югоизточна Европа като регион, не се съсредоточават върху конкретни страни. Те гледат на региона в цялост като на инвестиционна дестинация. Българското правителство заяви тази сутрин, че целта е да се превърнат в иновационен хъб. Ако постигнат целта си и страната се превърне в иновационен хъб на региона, то това ще привлече японски инвестиции в България, която има връзки с други европейски държави. Като регион той е много значим като инвестиционна дестинация. Но ако България се заяви в региона, тогава ще привлече японски инвестиции.
/ВЙ/
news.modal.text
