site.btaДнес отбелязваме Световния ден на архитектурата

Днес отбелязваме Световния ден на архитектурата. Инициативата за това честване датира от 1996 г., когато на конгреса на Международния съюз на архитектите, проведен в Барселона, Испания, организацията определя честването да съвпадне със Световния ден на ООН Хабитат и се отбелязва всеки първи понеделник на месец октомври, за да се отбележи ангажиментът на архитекта към общества, екосистеми и градове. 

Мотото на тазгодишното издание е „Да дадем възможност на следващото поколение да участва в градския дизайн“ (Empowering the next generation to participate in urban design). Тази тема подчертава важната роля на младите архитекти в проектирането на бъдещите градове и техния принос за градската трансформация.

Архитектурата е изкуство, но и техника на създаване сгради, нужни на хората за съществуване. Думата произлиза от старогръцки, като в широк смисъл тази дейност включва не само проектирането и изграждането на сгради, но и дейности като планиране на цели области и държави, проектиране на населени места, като улици, площади, градини, паркове и конструиране на детайли или обзавеждане. 

От античността до наши дни човек създава домове, улици, градове и пространства с цел удобство и практичност, съчетано с красота и чувство към детайла. Тази практика, започнала още в праисторическата епоха, е използвана като начин за изразяване на културата от цивилизациите на всичките седем континента. Текстове за архитектурата са написани още в древността. Най-ранният запазен текст е трактатът De architectura от I в. от н.е. на римския архитект Витрувий, според когото добрата сграда въплъщава трайност, полезност и красота. Векове по-късно Леон Батиста Алберти доразвива идеите му, разглеждайки красотата като обективно качество на сградите, което се открива в техните пропорции. През XIX в. Луис Съливан пише, че „формата следва функцията“. „Функцията“ започва да замества класическата „полезност“ и се разбира, че включва не само практични, но и естетически, психологически и културни измерения. Идеята за устойчива архитектура е въведена в края на XX век. 

Древната градска архитектура е била заета с изграждането на религиозни постройки и сгради, символизиращи политическата власт на владетелите, докато гръцката и римската архитектура не измества фокуса върху гражданските добродетели. Индийската и китайската са повлияли на формите в цяла Азия, а будистката е придобила разнообразен местен колорит.

В Европа през Средновековието се появяват общоевропейските стилове на романските и готическите катедрали и абатства. С идването и разпространението на християнството, храмът става особено важна сграда. Църквата е място за молитва, изцеление, но също така е и изкуство. В нея са съчетани всички останали видове творчество – от поезия до изобразително изкуство. Една от най-вдъхновяващите катедрали е „Света София“ построена през 360 година в Константинопол. След нея биват създадени из цяла Европа различни други църкви, които по мащаб и красота пленяват и до ден днешен. В романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“ френският писател отдава специално значение както на готическите храмове, така и на архитектурата.

Ренесансът бележи края на средновековния период, когато архитектите започват да предпочитат класическите форми. Повечето оцелели средновековни постройки са църкви и военни укрепления и те могат да бъдат открити в цяла Европа. Ренесансът предпочита класическите форми, реализирани от архитекти, известни с името си. Сградите се приписват на конкретни архитекти - Брунелески, Алберти, Микеланджело, Паладио. По това време все още не е имало разграничение между художник, архитект и инженер.

Модерната архитектура започва след Първата световна война като авангардно движение, което се стреми да разработи напълно нов стил, подходящ за новия следвоенен социален и икономически ред, насочен към задоволяване на нуждите на средната и работническата класа. Акцентът е поставен върху модерните техники, материали и опростени геометрични форми, което проправя пътя на високите надстройки. Много архитекти се разочароват от модернизма, който възприемат като аисторичен и антиестетичен, и започват да развиват  постмодерната и съвременната архитектура. 

Известни архитекти променили градската среда са Антони Гауди известен със своята катедрала „Саграда Фамилия“ в Барселона, Оскар Нимайер - бразилски архитект най-известен с жилищните сгради за Бразилия. Най-изтъкнатата жена архитект е Заха Хадид. Нейн е комплексът „Галакси СОХО“ в Пекин. Американецът Франк Лойд Райт е създателят музей „Соломон Р. Гугенхайм“ в Ню Йорк, а нидерландският архитект Рем Куулхас е прочут със сградата на фондовата борса в Шънджън, Китай.

Архитектурата е важна част от човешкия живот и цивилизация. Тя съществува от древни времена, като някои сгради са останали до ден днешен. Благодарение на усета и таланта на много хора, днес човек има възможност да се наслади на множество сгради, които са част от наследството на различни народи. Така например завърне ли се човек от Рим, може да се замисли за това, което очите му са видели – колоните, детайлите и мащабa. Но най-вече красотата.