site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 октомври в историята

7 октомври 2024 г., понеделник, 41-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Сергий и Вакх.

По света се отбелязва:

Европейската седмица на градовете и регионите (до 10). Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Европейския комитет на регионите и с подкрепата на Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия като платформа за политическа комуникация относно развитието на политиката на сближаване на ЕС и за повишаване на информираността на лицата, вземащи решения, свързани с ролята на регионите и градовете в изготвянето на политиките на ЕС. От 2003 г. до 2016 г. проявата се отбелязва като "Дни на отворените врати". През 2016 г. тя е преименувана на "Европейска седмица на регионите и градовете", за да се избегне объркване с "Дните на отворените врати", които се организират всяка година през май в Брюксел по повод Деня на Европа, както и с други подобни прояви, провеждани от представителствата на Европейската комисия в страните членки на ЕС по същия повод. Мотото на седмицата за 2024 г. е: "Укрепване на позициите на регионите".

Световният ден за достоен труд. Отбелязва се от 2008 г. по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите, с цел да мобилизира синдикатите от целия свят да отстояват позицията, че осигуряването на достойни условия на труд за хората е най-добрият начин за борба с бедността в световен мащаб. Мотото на деня за 2024 е: "Работниците заслужават мир и демокрация".

Световният ден на архитектурата. Отбелязва се от 1985 г. първоначално на 1 юли, а от 1996 г. - през първия понеделник на октомври с решение на 19-ия конгрес на  Международния съюз на архитектите в Барселона, Испания (29 юни-7 юли 1996). Световният ден на архитектурата съвпада със Световния ден на населените места, който също се отбелязва през първия понеделник на октомври. Мотото на деня за 2024 г. е "Даваме възможност на младото поколение да участва в градския дизайн".

На този ден в България:

1919 - Съставено е коалиционно правителство начело с Александър Стамболийски, което включва БЗНС, Народната партия и Прогресивно-либералната партия. Управлява до 9 февруари 1923 г.

1941 - Начало на излъчванията за България на нелегалния радиопредавател  "Народен глас", който излъчва на същите вълни, на които предава и Радио „София". Автор, редактор, преводач и говорител е Станке Димитров - Марек. Заедно с нелегалната радиостанция "Христо Ботев" информира той за развоя на военните действия по време на Втората световна война (1939-1945). По-късно към предаванията се присъединяват Теодора Калинкова (Дора), Антон Недялков и Регина Кашер-Димитрова. Нелегалният радиопредавател "Народен глас" преустановява предаванията си на 10 септември 1944 г.

1990 - Във Вашингтон, САЩ, е подписано българско-американско търговско споразумение, предвиждащо взаимно предоставяне на статут на най-облагодетелствана нация.

1991 - В София министър-председателите на България и Гърция Димитър Попов и Константинос Мицотакис подписват Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между двете страни. Договорът е ратифициран от 36-ото Народно събрание на 8 януари 1992 г., влиза в сила от 21 май 1992 г.

2001 - Влиза в сила Законът за електронния подпис и електронния документ, приет е от 38-ото Народно събрание на 22 март 2001 г. България става седмата страна в Европа след Швеция, Германия, Франция, Австрия, Великобритания и Ирландия, която признава законодателно електронния подпис.

2007 - При археологически проучвания на историческия хълм във Велико Търново е открит главният вход на крепостта Трапезица.

2010 - За омбудсман на Република България парламентът избира Константин Пенчев. При тайния вот от 214 депутати, участвали в гласуването, за него гласуват 137, а за кандидата  на ДПС Сабрие Сапунджиева - 51.

2014 - Президентът Росен Плевнелиев заедно с Петър Стоянов - президент на България от 1997 г. до 2002 г., обявяват началото на инициативата "25 години свободна България", която отбелязва 25 години от началото на демократичните промени в България. Целта на инициативата, включваща поредица от над 120 събития, е да се покаже истината за българския преход и за събитията преди 1989 г.

2015 - Правителството приема решение за създаване на ново населено място в община Долна баня - село Свети Спас.
 
2016 - Влиза в сила Споразумението между правителствата на България и Гърция за трансгранично полицейско сътрудничество, ратифицирано със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 20 октомври 2010 г.

2017 - Максим Божилов, който близо 20 години издава вестник и поддържа радио програма "Български хоризонти" в Канада, е удостоен с Годишната награда на Националния дарителски фонд "13 века България" за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина за отразяване на проблемите на българската култура в общностите извън границата на  България.

2018 - Българският патриарх Неофит благославя втората кампания "Направи го за България", на която през деня в Стара Загора са кръстени общо 131 деца в катедралния храм "Св. Николай Мирликийски" от старозагорския митрополит Киприан.

2019 - Туроператорът "Астрал Холидейз" обявява, че прекратява дейността си и започва процедура по несъстоятелност след почти 24 години присъствие на туристическия пазар. "Астрал Холидейз" е туроператорът, който обслужва британската туристическа компания "Томас Кук" в България, която на  23 септември 2019 г. обявява фалит.

2019 - На церемония в Гербовата зала в Президентството президентът Румен Радев връчва Голямата награда "Джон Атанасов" за 2019 г. на 31-годишния Свилен Кънев, старши софтуерен инженер в американската компания "Гугъл", доктор по компютърни науки от университета "Харвард", САЩ. Основният му научен интерес и принос е в областта на компютърните архитектури - на границата между хардуер и софтуер.  Наградата "Джон Атанасов" се присъжда за изключителни постижения в световен мащаб на млади български учени и изследователи, работещи в областта на компютърните науки.

2020 - В София и други градове от страната се провежда деветото издание на инициативата "Нощ на литературата".

2021 - По предложение на  инициативата "Едно дърво" три вековни дървета в историческия център на София са обявени от Министерството на околната среда и водите за защитени и са включени в официалния регистър на защитените дървета на територията на област София и Столичната община, в който до момента са вписани 133 дървета. Дърветата са два чинара (Platanus hybrid), намиращи се в парка "Заимов", и един тис (Taxus baccata) - в градината на Регионалния музей за история на София.

2023 - В Самоков  на официална церемония в Художествена галерия "Васил Захариев"  художничката Надежда Кутева е удостоена с Националната награда за живопис "Захарий Зограф" на Съюза на българските художници.

На този ден по света:

1571 - Битка при Лепанто (итал. име на гр. Навпакт, Гърция) по време на Кипърската война (1570-1573). В морското сражение в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море турският флот под командването на Али паша е напълно унищожен от съюзния флот на Свещената лига (Испания, Генуезката република, Венецианската република, Папската област, Малтийският орден, Сицилия, Неапол, Савоя, Тоскана и Парма) под командването на Хуан Австрийски (брат на краля на Испания Филип II). Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от турците по-рано през 1571 г. Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците.

1826 - Русия и Турция сключват в Акерман допълнителна конвенция към Букурещкия мирен договор от 1812 г. (Акерманска конвенция). Тя се отнася до положението на Сърбия, княжествата Влашко и Молдова, отчасти и на Гърция. Има косвено значение за българите - с нея се засилва значително престижът на Русия сред християните в Турция, за които тя е извоювала редица права и привилегии. Нараства надеждата за подобряване на положението и на българите, дори за бъдното им освобождение.

1879 - Във Виена е подписан договор между Германия и Австро-Унгария, известен още като Двоен съюз. Съгласно договора, ако една от страните бъде нападната от Русия, другата се задължава да й окаже пълна военна помощ, а ако нападението е от някоя друга държава, то ненападнатата страна трябва да пази неутралитет. С присъединяването на Италия към договора на 20 май 1882 г. се създава Тройния съюз -  военно-политически блок на Германия, Австро-Унгария и Италия. Противопоставянето между Тройния съюз и Антантата - военния блок на Великобритания, Франция и Русия, създаден през 1904-1907 г., довежда до Първата световна война (1914-1918). 

1919 - В Хага, Нидерландия, е основана нидерландската авиокомпания "КЛМ - Кралски въздушни линии". Първият полет на компанията е през май 1920 г. До 5 май 2004 г. авиокомпанията е национален превозвач на Нидерландия, след което става дъщерна компания на френската авиокомпания "Еър Франс", съгласно споразумение, подписано на 16 октомври 2003 г.

1928 - Основана е Перуанската комунистическа партия (ПКП) от Хосе Карлос Мариатеги. Създадена е като Социалистическа работническо-селска партия, която през 1930 г. се преименува в Перуанска комунистическа партия.

1944 - Завършва международната конференцията в Дъмбъртън Оукс край Вашингтон, САЩ, с участието на съюзниците от антифашистката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - САЩ, Китай, СССР и Великобритания, за създаване на Организация на обединените нации (ООН). Конференцията започва на 21 август 1944 г. Дискусиите относно реализацията на ООН включват кои държави ще бъдат поканени в нея, създаването на Съвета за сигурност на ООН и правото на вето, което ще бъде дадено на постоянните членки. Тази конференция е последвана от Ялтенската конференция (февруари 1945 г.) между "тримата големи" (Уинстън Чърчил, Теодор Рузвелт и Йосиф Сталин) и по-късно от Харта на Обединените нации (26 юни 1946 г.). Уставът (Хартата) на Обединените нации е договорът, който образува и основава международната Организация на обединените нации. Той е подписан на Конференцията за международна организация на обединените нации в Сан Франциско, САЩ,  на 26 юни 1945 г. от 50 от всичките 51 страни първоначални членки на организацията (Полша го подписва по-късно). Договорът влиза в сила на 24 октомври 1945 г., след като е ратифициран от петте постоянни члена на Съвета за сигурност - Великобритания, Китай, САЩ, СССР и Франция.

1949 - В съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин е основана Германската демократична република с първи президент Вилхелм Пик (11 октомври 1949-7 септември 1960). На 31 август 1990 г. Германската демократична република и Федерална република Германия в лицето на министъра на вътрешните работи на ФРГ Волфган Шойбле и държавният секретар при министър-председателя на ГДР Гюнтер Краузе подписват Съюзен договор, с който юридически се подготвя обединението на двете германски държави от 3 октомври 1990 г. Одобрен е от парламентите на двете страни на 20 септември 1990 г. Влиза в сила на 29 септември 1990 г. На 3 октомври 1990 г. Германската демократична република (ГДР) и Федерална република Германия се обединяват. Създава се Федерална република Германия. Денят се отбелязва като национален празник на страната - Ден на германското единство.

1959 - За първи път е фотографирана невидимата страна на Луната. Снимките са направени от съветската автоматичната междупланетна станция "Луна-3". Първата снимка на обратната страна на Луната е заснета на разстояние от 63 500 км, а последната - 40 минути по-късно на разстояние 66 700 км. Направени са общо 29 снимки, покриващи 70 процента от обратната страна на Луната.

1982 - Премиера в Ню Йорк, САЩ, на мюзикъла "Котки" на композитора Андрю Лойд Уебър по мотиви от произведения на Томас Елиът. Мюзикълът се играе на сцена в продължение на 18 години (до 10 септември 2000) и има 7 награди "Тони".

1985 - В Средиземно море, край бреговете на Александрия, Египет, четирима терористи, членове на организацията Фронт за освобождение на Палестина завземат италианския пътнически кораб "Акиле Лауро". Нападението е организирано от ръководителя на фронта Абу Абас. Терористите отправят искане към Израел да освободи 50 палестинци, членове на организацията "Сила 17", намиращи се в израелски затвори, както и на ливанския екстремист Самир Кунтар. Те насочват кораба с 349 пътници на борда и движещ се към Порт Саид в Египет към Тартус в Сирия. Израел игнорира исканията им, а Сирия, по настояване на правителствата на Италия и САЩ, отказва да приеме кораба в Тартус. На 8 октомври 1985 г. терористите убиват един от заложниците  69-годишния американец от еврейски произход Лайън Клинхофър. На 9 октомври 1985 г. след преговори с участието на председателя на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат и правителството на Египет е постигнато споразумение с правителството на Италия терористите да се предадат при условие, че им се даде възможност да отлетят за Тунис. Същия ден корабът акостира в Порт Саид в Египет, терористите освобождават заложниците и се предават на египетските власти. На 10 октомври 1985 г. терористите са освободени и излитат с египетски самолет към Тунис. Самолетът, с който лети и Абу Абас, е прихванат от американски изтребители и е принуден да кацне на летището във военноморската база на НАТО в Сигонела в Сицилия, Италия. Абу Абас е  освободен от италианските власти. Освобождаването му предизвиква политически скандал между САЩ и Италия, довел до оставката на министъра на отбраната на Италия Джовани Спадолини, а впоследствие и до оставката на правителството на Италия. На 10 юли 1986 г. италиански съд осъжда трима от терористите на затвор от 15 до 30 години, а Абу Абас, който не е бил на кораба, е осъден задочно на пет доживотни присъди като организатор на терористичната атака.

2000 - На церемония в Камарата на депутатите (парламента) на Люксембург престолонаследникът принц Анри полага клетва като нов Велик херцог на Люксембург, след като баща му - херцог Жан, абдикира на 6 октомври 2000 г. след 36-годишно управление. Анри е шестият Велик херцог от династията Насау от 1890 г. насам, когато Люксембург получава независимост от Нидерландия.

2000 - Воислав Кощуница полага клетва като президент на Съюзна република Югославия пред двете камари на парламента. Той е избран на предсрочните президентски избори на 24 септември 2000 г. като кандидат на Демократичната опозиция на Сърбия с 48,2 процента срещу действащия президент Слободан Милошевич с 40,2 процента. Воислав Кощуница е последният президент на Съюзна Република Югославия, която престава да съществува, след като на 4 февруари 2003 г. парламентът на Съюзна Република Югославия приема Конституционната харта на Държавното обединение Сърбия и Черна гора и закона за нейното прилагане.

2001 - Начало на операция "Трайна свобода" в Афганистан. Въоръжените сили на САЩ, подкрепени от Великобритания, започват ракетни удари срещу Афганистан. Те са предприети в отговор на атентатите на 11 септември 2001 г. във Вашингтон и Ню Йорк, САЩ, след като управляващите в страната талибани отказват да им предадат Осама бин Ладен, ръководител на международната терористична организация "Ал Каида". Първите атаки са срещу столицата Кабул и градовете Кандахар, Кунгуз, Джалалабад, Мазари Шариф и Фарак.

2006 - В Москва, Русия, е убита журналистката от в. "Новая газета" Анна Политковская във входа на жилищния блок, в който живее. Тя е известна с публикациите си за нарушенията на човешките права в Русия и с критичното си отношение към войната в Чечения. Авторка е на много книги, сред които "Пътуване в ада. Дневник от Чечения", "Русия според Путин".

2008 - В Техеран, Иран, е открита кулата Милад (рождество), наречена в чест на рождения ден на 12-ия имам Махди, почитан от шиитите. Това е четвъртата по височина телекомуникационна кула в света след Си Ен Тауър в Торонто (553 м), Останкино в Москва (540 м) и Перлата на изтока в Шанхай (468 м). Вдъхновена от ислямската архитектура, конструкцията, разположена на хълмовете северозападно от Техеран, е завършена след 11 години строителство. Кулата с височина 435 м (от които 100 м антена), украсена с метал и стъкло, в горната си част има 12 етажа с диаметър 60 м, където предлага на посетителите панорамен ресторант, художествена галерия и външна тераса, освен зоните, предназначени за телекомуникациите.

2010 - Заради невиждани от близо 50 години проливни дъждове в китайската островна провинция Хайнан са евакуирани над 130 000 души. Наводнени са няколко града и около сто села. Наводненията в тази провинция причиняват щети за 500 млн. юана (74 млн. долара). От стихията са засегнати общо 350 000 души. Наводнени са административния център на провинцията гр. Хакоу и популярният курорт Саня. На места са паднали 324 мм валежи, което е най-голямото количество от 1961 г. досега.     

2012 - Кралят на Йордания Абдула Втори издава декрет за създаването на Конституционен съд в страната. Основната задача на новия висш съдебен орган е да следи дали законите в страната отговарят на конституцията.

2013 - Съд за тежки престъпления в окръг Ван, Източна Турция, осъжда на над 11 години лишаване от свобода Тевфик Байрам, собственик на хотел "Байрам" във Ван, който се срутва при разрушително земетресение през октомври 2011 г. Той е обвинен, че е причинил смъртта на 24 души, загинали при вторичен трус, последвал дни след силното земетресение. Той носи отговорност заради това, че хотелът е продължил работа, пренебрегвайки щетите, нанесени на сградата при първия земен трус на 23 октомври 2011 г., в който загиват над 600 души. На 9 ноември 2011 г. следва нов силен трус с магнитуд 5,6 по Рихтер, при който загиват  24-мата.

2016 - Норвежкият нобелов комитет обявява, че президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос е лауреатът на Нобеловата награда за мир. Наградата му се връчва заради непоколебимите му усилия за прекратяване 50-годишната гражданска война в Колумбия. Норвежкият нобелов комитет обявява, че наградата е за колумбийския народ, който допринася за този мирен процес и за онези, които представляват безбройните жертви на гражданската война в Колумбия, в която загиват близо 250 000 души и 6 млн. души са разселени.

2017 - Хиляди хора в Австралия излизат на протест по улиците и плажовете, призовавайки правителството да спре изграждането на мегамината "Кармайкъл Адани". Организаторите на протестите от "Стоп Адани" уточняват, че общо са проведени 45 събития като част от кампанията срещу плановете на индийската компания "Адани" да изгради най-голямата австралийска въглищна мина в щата Куинсланд. Австралийското правителство и властите на Куинсланд подкрепят проекта, като заявяват, че благодарение на него ще бъдат открити хиляди работни места. Според противниците на проекта обаче той ще допринесе за затоплянето на климата и за унищожаването на Големия бариерен риф. Около 1000 души участват в протеста на плажа Бонди в Сидни и оформят с телата си надпис "Стоп Адани". Австралия е един от най-големите износители на въглища в света.

2020 - В Атина, Гърция, Апелативният съд издава осъдителна присъда по обвинението, че крайнодясната партия "Златна зора" е действала като престъпна организация. Съдът отсъжда, че седем бивши депутати от партията, включително председателят й Никос Михалолиакос, са виновни като ръководители на престъпна организация, докато други 15 подсъдими са признати за виновни в участие в престъпна организация. Съдът признава Йоргос Рупакиас, симпатизант на крайнодясната партия "Златна зора", за виновен за убийството през 2013 г. на рапъра антифашист Павлос Фисас.
Процесът започва през април 2015 г. и има 453 заседания.

2021 - В югозападната част на Пакистан е регистрирано земетресение с магнитуд  5,7 по скалата на Рихтер, при което загиват най-малко 20 души, а ранените са над 300. Епицентърът е на около 100 км западно от провинциалната столица Квета. Стотици къщи са напълно разрушени  в най-тежко засегнатия окръг Харнай.

2022 - Норвежкият Нобелов комитет присъжда Нобеловата награда за мир за 2022 година на беларуския правозащитник Алес Беляцки, руската неправителствена организация "Мемориал" и украинския Център за граждански свободи.

2023 – Рано сутринта бойци от радикалното ислямистко движение "Хамас" предприемат изненадваща атака от ивицата Газа срещу Южен Израел, като при нападението по суша, море и въздух загиват над 1400 израелци, а ранените са над 3391. Нападението, наречено от "Хамас" операция "Потопът от Ал Акса", е извършено 50 години и един ден след началото на Израелско-арабската война от 1973 г. Бойците на "Хамас" успяват да проникнат на израелска територия, в урбанизираните райони Ашкелон, Сдерот и Офаким, на около 20 км от границата с ивицата Газа. Те атакуват фестивала "Супернова” в пустинята в Южен Израел, близо до кибуца Рейм, недалеч от ивицата Газа, при което са убити 270 души, а около 150 души са взети за заложници и откарани в ивицата Газа. При ответната израелската операция срещу ивицата Газа, наречена  "Железен меч" загиват над 10 000 души.

Родени на този ден българи:

Васил Мавриков, учител и политически деец (1876-1959).
Бил е учител в Бяла Черква, с. Топлеш, с. Ряховците, с. Голямо Яларе и др. От 1896 г. членува в Българската работническа социалдемократическа партия. Организатор на Българската комунистическа партия (БКП) в Търновски партиен окръг (1920-1923). Член на Висшия партиен съвет (1921-1923). Секретар на Окръжния комитет на БКП в Търново (юни 1925-април 1925). Член на Централния комитет на Българската работническа партия (1938-1941). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949). Депутат и първи подпредседател на 1-ото Народно събрание (1949-1953). Депутат във 2-ото Народно събрание (1954-1957). Носител на орден "Георги Димитров" (1951, 1956).

Рачо Стоянов, писател, драматург, журналист и преводач (1883-1951).
Редактор във в. "Ден" (1903-1911). Библиотекар в Народното събрание (1910-1914) и завеждащ библиотекар в Българска академия на науките (1914-1926). Сътрудничи на сп. "Летописи", сп. "Драматически преглед", сп. "Съвременник" (1908-1910),сп. "Литературен глас" и др. Автор е на сборника "Разкази" (1909), на повестта "Майка Магдалина" (1936), на пиесата "Майстори" (1968) и др. Превежда от руски, френски и английски език. От 1975 г. Драматичният театър в Габрово носи неговото име.

Георги Хрусанов, поет, писател и  журналист (1910-1966).
Работил е под псевдонимите Буревестник, Николай Василев, Александър Горанов, Г. Димитров, Вяра Икономска, Йеромонах Гео, Чудомир Слънчев. Редактор на в. "Земеделско знаме" (1950-1965). Автор е на произведения за деца, исторически разкази, книги за възрастни: сред които "Лисана в капана" (приказка в стихове, 1946), "Китки за мама и татко" (стихове, 1961), "Кукувички" (стихове за деца и юноши, 1963), "Лъжко" (разказ, 1968), Искра любородна" (1964), "Повести за Априлското въстание: Знаменоската. И в огъня жив" (1976). Автор е и на книги по агрономство: "Водни птици" (1948), "Дворно агрономство" (1948) и др.

акад. Румен Скорчев, художник (1932-2015).
Сътрудничи с рисунки и карикатури във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт" и "Стършел".  Той е автор на илюстрациите на над 200 детски книги, стихосбирки и библиофилски издания. Има над 50 самостоятелни изложби и многобройни съвместни изяви в България и в чужбина. Автор е на  графичните серии "Земя" (1974), "Импулси" (1978), "Нощен лов" (1978), "Рисунки по време на разговор" (1987), "Човекът-природа" (1987-1988), "Равновесие" (1988), "Кутията на Пандора" (2000) и др. От 1978 г. е преподавател в Националната художествена академия в София. Носител е на над 40 награди, сред които на Златен медал на Второто международно биенале на графичното изкуство във Флоренция, Италия (1970), на Златен плакет на 4-ото Международно биенале на илюстрацията в Братислава, Словакия (1973), на Големия медал на 4-ото Международно рисувално триенале във Вроцлав, Полша (1974), на награда на Министерство на културата за илюстрации към "Бяла спретната къщурка" от Ран Босилек (1996), на награда за цялостно творчество на фонд "Поддържане на изкуството в България" (1998), на почетен медал и диплом на Министерство на културата на Русия за илюстрации към лириката на Пушкин (1999), на национална награда за изобразително изкуство "Захари Зограф" на Съюза на българските художници (2012).

Петко Томов (Петко Томов Врачев), журналист и писател (1934-2016).
Работил е като журналист и редактор във в. "Софийска правда", бил е заместник главен редактор на в. "Жар", наблюдател в Българска народна банка, главен редактор на в. "Транспортен глас", на в. "Прогрес", в. "Наука и общество", в. "Феномен", управител на издателска къща "Феномен". Автор е на белетристични и публицистични книги.

Димитър Танев, писател, публицист и литературен критик (1934-2012).
Редактор в Радио София (1967-1968), редактор, завеждащ отдел "Критика" и отговорен секретар на в. "Пулс" (1968-1974), отговорен секретар (1974-1986), заместник главен редактор (от 1986) и главен редактор на сп. "Пламък". Съветник (помощник) на Председателя на Комитета за култура (1987-1989). Автор е на предговори към книги, на множество литературнокритически, литературно-исторически и публицистични статии, на рецензии и отзиви в литературния и периодичния печат, някои от тях превеждани на руски, сръбски, чешки, италиански, немски. Автор е на книгите "Дълг и време" (1973), "Срещи с младата проза" (1976), "Поглед върху антифашистката проза" (1981), "В литературния делник" (1982), "Откровения" (1984), "Отгласи" (1985), "Попътна критика" (1987), "Траектория на духа" (1995), "Другият "Вазов" (2000), "Отрязък от пътя" (2004) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1978).

проф. Александър Янчулев, инженер и политик (1938).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Кмет на София (21 октомври 1991-12 ноември 1995). Бил е преподавател в Строителния факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия.

Борис Гаганелов, футболист и треньор (1941-2020).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Беласица" (Петрич), "Пирин" (Благоевград) и ЦСКА (София). С отбора на ЦСКА е седем пъти шампион на България и шест пъти носител на Купата на България. За националния отбор по футбол има изиграни 51 мача. Бил е треньор на "Шумен" (Шумен),"Армеец" (София), помощник треньор в ЦСКА (1993-1994) и помощник треньор на националния отбор (1980-1982).

Валентин Василев, политик (1952).
Работил е като проектант на хидротехнически съоръжения, редактор на научно-техническа литература, водещ на програма "Екология" в БНТ и БНР. Депутат в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991). Министър на околната среда (8 ноември 1991-30 декември 1992), депутат в 36-ото Народно събрание (30 декември 1992-17 октомври 1994), депутат в 37-ото (1995-1997), в 38-ото Народно събрание (19 април-21 май 1997). Министър на търговията и туризма (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат в 38-ото Народно събрание (21 декември 1999-19 април 2001) и депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). От 1997 г. е председател на Управителния съвет на неправителствената организация Българо-германски форум. Председател на Българската федерация по ски (25 септември 1999-26 юли 2003). Дългогодишен състезател по подводен риболов, носител на много призове от състезания за купата на България. Автор е на сборника с  разкази "Ловецът на баракуди" (2011) и на книгата "Дяволският остров" (2018).

проф. Любомир Иванов, учен математик и политик (1952).
От 1988 г. работи в Института по математика и информатика на Българската академия на науките (БАН). Парламентарен секретар на Министерство на външните работи (1990-1991). Участник в "Кръглата маса" (16 януари-15 май 1990). Бил е член на Координационния съвет на СДС в първите години след демократичните промени. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Сред основателите на Атлантическия клуб (1991), негов вицепрезидент (1991-2001), президент (2001-декември 2009). Бил е президент на Фондация "Манфред Вьорнер" (1994). Носител на наградата за математически науки "Никола Обрешков" на БАН - най-високото българско отличие за постижения в областта на математиката (1987).

Теди Москов (Стефан Москов), режисьор (1960).
Работил е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров", във Варна, в Младежкия театър "Николай Бинев", в Театър "Българска армия" и др. Основател и режисьор на Първи частен театър "Ла Страда" (1 ноември 1991). През периода 1993 г. и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу "Улицата", отличено със "Златна роза на критиката" в Монтрьо, Швейцария, през 1996 г. От 1995 г. поставя пиеси в театри в Щутгарт и в Дармщат, Германия. Режисьор е на игралния филм "Рапсодия в бяло" (2002) и на документалния филм "Преводачката на черно-бели филми" (2006). Режисьор е и на постановките "Мармалад", "Майстора и Маргарита", "Хубавото лошо време", "Пътува Одисей", "Комедия на слугите", "Сирано дьо Бержерак", което печели наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за най-добро представление (24 май 2011), "Възгледите на един пън" и др. Носител на наградата "Златен век" почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество (ноември 2010). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен  за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

Христо Димитров, хореограф и режисьор (1969).
Основател (1 октомври 2002) заедно с Елена Димитрова на Националния фолклорен ансамбъл "Българе" и негов продуцент и хореограф. Продуцент на трио "Уникалните гласове" и на трио "Сопрано". Учредител и председател на фондация „Българе“ (12 юли 2004). Носител на Почетния знак на Министерство на културата "Златен век" печат на Симеон Велики и грамота за големия си принос в развитието на българската култура (2014), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството и за популяризирането на българските традиции и фолклор (1 юни 2020). Почетен гражданин на Шумен (1 ноември 2017). 

Иван Радоев, актьор (1972).
Като ученик в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ" започва да се занимава със сценично изкуство в студията към театър "Сълза и смях". Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова и от 1995 г. е част от трупата на Театър "Българска армия". Участвал е във филмите "Г-жа Динозавър" (2000), "Съдбата като плъх" (2001), "Наблюдателят" (2001), "Емигранти" (2003), в телевизионния сериал "Столичани в повече" и други, в комедийното телевизионно шоу "Комиците". Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за ролята на Йонадав от едноименната пиеса на Питър Шафър (1996),  на наградата "Иван Димов" за млад актьор за ролята в "Много шум за нищо" (1997), на награда "МаксиМ" за ролята във "Война и блудство - блудство и война" (2000), на Наградата за главна мъжка роля от Фестивала на българското кино във Варна - "Златна роза" за филма за филма "Емигранти" (2003).

Кристина Янева, актриса (1972).
Играла е в Театър 199 "Валентин Стойчев", Модерен театър, Театър "Българска армия", Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив и др. От 2015 г. играе в Младежки театър "Николай Бинев". Участва в телевизионния сериал "Откраднат живот", във филма "Каръци" и др. Носителка на наградата "МаксиМ" на Театър "Българска армия" за поддържаща роля (1998).

Деян Славчев-Део, актьор, певец и телевизионен водещ (1975).
Бил е водещ на няколко предавания по Българската национална телевизия -"Джубокс", "Любовни квартири", "Рекламна пауза" и "Големите 10", "Спорт тото". Участвал е във филмите "Бунтът на L" и "Прогноза". През 2021 г. Део прави автобиографичен спектакъл в стенд-ъп комеди "Как се стигна до тук".

Анастасия Ингилизова, актриса (1975).
Играла е в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", Театър "Ла страда", Театър "Българска армия". Участва във филмите "Магьосници" (1999), "Дунав мост" (1999), "Най-важните неща" (2001), "Чужди стъпки" (2001), "Октопод I-II", "Летовници" (2016)  и в телевизионните сериали "Църква за вълци" (2004), "Дървото на живота" (2013). Носителка на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за поддържаща женска роля (27 март 2013). 

На този ден са родени и:

Луи Жозеф Папино, канадски политик (1786-1871).
Председател на парламента на Канада (1815-1823; 1825-1838).

Владимир Потьомкин, съветски историк, държавен и политически деец /1874-1946/.
Първи заместник народен комисар за външните работи на СССР (1937-1940), народен комисар за образованието на РСФСР (1940-1946).

Нилс Бор (Нилс Хенрик Давид Бор), датски физик (1885-1962).
Създател на квантовата теория на атома (1913) и е участвал в разработването на основите на квантовата механика. Носител на Нобелова награда за физика за 1922 г. за неговите заслуги в изследването на атомната структура и следващото от това излъчване.

Хенри Агард Уолис, американски политик и журналист (1888-1965).
Министър на земеделието на САЩ (4 март 1933-4 септември 1940). Вицепрезидент на САЩ (20 януари 1941-20 януари 1945). Министър на търговията на САЩ (2 март 1945-20 септември 1946).

Хайнрих Химлер, немски политик националсоциалист (1900-1945).
Създал е първият концентрационен лагер "Дахау" (22 март 1933). Ръководител на тайната държавна полиция на фашистка Германия "Гестапо" (1936-29 април 1945). Министър на вътрешните работи на фашистка Германия (1943-29 април 1945).
 
Дезмънд Туту, южноафрикански архиепископ (1931-2021).
Изучава и преподава теология. През 1961 г. е ръкоположен за англикански свещеник. В периода от 1960 г. до 1961 г. служи в църквата "Свети Албан" в Бенони, а от 1961 г. до 1962 г. - в "Свети Филип" в Албъртън (Република Южна Африка). През 1976 г. е ръкоположен за епископ в Лесото. През ноември 1984 г. синодът на англиканската църква обявява Дезмънд Туту за първия чернокож англикански епископ на Йоханесбург. През 1986 г. той става архиепископ на Кейптаун. Носител на Нобелова награда за мир за 1984 г. за борбата му за граждански права на чернокожите в Република Южна Африка.

Улрике Мари Майнхоф, активистка на немската екстремистка организация "Фракция Червена армия" (RAF) (1934-1976).
Съоснователка на организацията "Фракция Червена армия" (RAF), известна също като група "Баадер-Майнхоф" на 14 май 1970 г. На 1 юни 1972 г. е арестувана, на 29 ноември 1974 г. е осъдена на 8 г. затвор за терористична дейност, на 9 май 1976 г. се самоубива в затвора "Щамхайм" в Щутгарт, Германия.

Владимир Путин, руски политик (1952).
Директор на Федералната служба за сигурност (25 юли 1998-9 август 1999). Председател на правителството на Русия (9 август 1999-7 май 2000; 8 май 2008-7 май 2012). И. д. президент на Русия (31 декември 1999-7 май 2000). Президент на Русия (7 май 2000-7 май 2008). Председател на Общността на независимите държави (ОНД) (16 септември 2004-20 май 2006). Председател на Общоруската политическа партия "Единна Русия" (7 май 2008-26 май 2012). От 7 май 2012 г. е президент на Русия.

Йо-йо Ма, американски музикант виолончелист от китайски произход (1955).
Основният инструмент на Йо-йо Ма е виолончело "Монтаняна", изработено през 1733 г. Издал е над 90 албума. Носител на 18 награди "Грами" (1989, 1991, 1992, 1994, 1995, 1997, 1998, 2000, 2003, 2009, 2012, 2016).
 
Тони Бракстън, американска поппевица (1967).
Има издадени десет албума. Носителка на седем награди "Грами".

Дида (Нелсон де Жезуш Силва), бразилски футболист (вратар) (1973).
Печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония с националния отбор по футбол.

Сантяго Солари, аржентински футболист (1976).

Жилберто Силва, бразилски футболист (1976).
Печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония с националния отбор по футбол.

Симон Шох, швейцарски състезател по сноуборд (1978).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели един златен, два сребърни и един бронзов медал.

Джърмейн Дефо, английски футболист (1982).

Симон Поулсен, датски футболист (1984).

Диего Коща, испански футболист от бразилски произход (1988).

Себастиан Коатес, уругвайски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Едгар Алан По, американски писател, поет и критик (1809-1849).
Сред най-известните му стихотворения са "Гарванът" (1845), "Звънчета и камбани" (1849), "Анабел Ли" (1849). Считан и за основател на детективския жанр - "Убийства на улица Морг" (1841), "Златният бръмбар (1843), "Откраднатото писмо" (1844) и др.

Норман Ейнджъл (ист. име Ралф Лейн), британски писател и публицист (1872-1967).
Носител на Нобелова награда за мир за 1933 г. за приноса му за делото на мира с публикуването на книгата "Голямата илюзия" (1910), в която защитава схващането си, че войната не само не носи икономическа полза, но засяга и разстройва международната търговия и кредитните отношения.

Лий Ричмънд Рууз (Дик), уелски футболист (вратар) (1877-1916).

Нилс Кай Йерне, британски имунолог от датски произход (1911-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1984 г. заедно с немския имунолог Георг Кьолер и аржентинския биохимик и имунолог Сесар Милстейн за теориите относно особеностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.

Джордже Паладе, американски биолог от румънски произход (1912-2008).
Открива значението на електронната микроскопия и на биохимията в цитологичните изследвания. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1974 г. заедно с белгийския биолог Албер Клод и британския биохимик от белгийско-немски произход Кристиан дьо Дюв за техните открития, имащи значение за структурната и функционалната организация на клетката.

равин Овадия Йосеф, духовен водач на израелските евреи сефаради (1920-2013).
Главен равин на евреите сефаради на Тел Авив (1968-1973) и главен равин на евреите сефаради на Израел (1973-1983). Духовен водач на партия "Шас" (1984-7 октомври 2013).

Марио Ланца (ист. име Алфредо Арнолдо Кокоца), американски оперен певец тенор и актьор от италиански произход (1921-1959).
Участвал в няколко музикални филма, сред които "Великият Карузо" (1951) и "Серенада" (1956).

Зигфрид Ленц, немски писател и драматург (1926-2014).
Автор е на романите "Имаше ястреби в небето" (1951), "Дуел със сянката" (1953), "Мъжът сред потока" (1967), "Хляб и зрелища" (1959), "Градски разговори" (1963), "Час по немски" (1968), "Образецът" (1973), "Музей на родния край" (1978), "Загубата" (1981), "Учебен плац" (1985), "Звукова проба" (1990), "Бунтуването" (1994), "Наследството на Арне" (1999),  "Бюро за намерени вещи" (2003) и др. Творбите му са преведени на 30 езика и издадени в тираж над 25 млн. бройки. Удостоен с  редица отличия, между които литературните награди "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1962), "Герхарт Хауптман" (1970), "Андреас Грифиус" (1979), "Томас Ман" на град Любек (1984), "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1987), "Жан Паул" на провинция Бавария (1995) и "Самуел Богумил Линде" (1998), както и наградата "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1999).

Джон Даун, британски лекар (1828-1896).
Пръв описва заболяване, съпроводено с умствената изостаналост, впоследствие наречено "Синдром на Даун" (1866).

ген. Любен Гоцев, български политик, дипломат и разузнавач от кариерата (1930-2020).
Работил е в Първо главно управление на Държавна сигурност в продължение на 22 години (1961-1983), на което е бил  заместник-началник (1974-1983). Началник на "Четвърти" отдел (Западни страни, САЩ и Канада) в Министерството на външните работи (1977-1983), като запазва поста си зам.-началник на ПГУ. Заместник-министър на външните работи (1982-27 декември 1980), първи заместник-министър на вътрешните работи (27 декември 1989-22 март 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни 1990-22 септември 1990; 21 декември 1990-8 февруари 1991). Министър на външните работи (22 септември 1990-20 декември 1990). Посланик на България в Нидерландия (март 1991-януари 1992). Член на Българската комунистическа партия от 1952 г. и от 1990 г. в преименуваната - Българска социалистическа партия /БСП/, член на Висшия партиен съвет /ВПС/(2 февруари-25 септември 1990) и на Председателството на ВПС (3 април-25 септември 1990)  на БСП. След оттеглянето си от политиката през 1992 г. се е занимавал с частен бизнес.

Мая Булгакова, съветска актриса (1932-1994).
Заслужена артистка на РСФСР (1969), Народна артистка на РСФСР (1977).

доц. Севелина Гьорова, български изкуствовед, театрален критик и преподавател (1934-2007).
От 1954 г. сътрудничи във всекидневния и периодичния печат със статии за драматургията и театъра. Драматург в Народния театър "Иван Вазов" (1958-1977), в Театър "Сълза и смях" (1966-1968). Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1981-2002). Автор е на книги по проблемите на драматургията и театъра и на 16 монографии за български артисти и режисьори.

Никола Цанев, български футболист и треньор (1939-2004).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Червено знаме" (София), "Левски" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и отбелязани 3 гола.

Мерсад Бербер, босненски художник (1940-2012).
Близо 50 години се занимава с живопис, графика, илюстрира различни издания и сборници с поезия. Творбите му са включени в колекции на музея "Метрополитън" в Ню Йорк, както и на лондонската галерия за съвременно изкуство "Тейт".

Генчо Генчев, български композитор и диригент (1942-2017).
Главен художествен ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци "Дунав" (1975-2017), с който е изнасял концерти в Австрия, Германия, Италия, Египет, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Чехословакия и др. Ръководил е много самодейни състави и хорове за народни песни в град Кула, в градове и села от област Видин и в Холандия, сред които женският хор "Кулчанки". Автор е на над 100 обработки на песни акапела и произведения за народен оркестър и хорови песни, на музика за танцови постановки, издава две дългосвирещи плочи, осъществява записи за филми за Българската  национална телевизия и Българското национално радио.   Автор е на музика за композиции на националния отбор по художествена гимнастика за участието му в летните Олимпийски игри  в Атланта, САЩ, (1996) и Европейското първенство по художествена гимнастика в Патра, Гърция (1997). Почетен гражданин на Кула (2004). Почетен гражданин на Видин (2004).

Марио Молина, мексикански химик (1943-2020).
Научните разработки на Марио Молина служат за основа на разработването на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, влязъл в сила на 1 януари 1989 г. Носител на Нобелова награда за химия за 1995 г. заедно с Франк Шърууд Роуланд от САЩ и Пол Круцен от Нидерландия за изследвания за вредата на фреоните върху озоновия слой.

Анна Политковская, руска журналистка, работила за  в. "Новая газета" (1958-2006).
Известна е с публикациите си, които отразяват войната в Чечения (11 декември 1994-31 август 1996 и от 1 октомври 1999) и критикуват нарушенията на човешките права в Русия. Авторка е на книгите "Пътешествие в ада. Чеченски дневник" и "Втора Чеченска". Застреляна е в Москва във входа на жилищния блок, в който живее, на 7 октомври 2006 г. На 7 декември 2006 г. е обявена за 51-ата "героиня на свободата на печата по света" от Международния институт по печата като израз на почит към нейната храброст и като признание за всички смели журналисти, които работят в Русия.
/АЯ, МГ/