Гражданите на Босна и Херцеговина (БиХ) избират в неделя кой ще решава проблемите им на местно ниво през следващите четири години на фона на липса на доверие в изборния процес.
На осмите местни избори от обявяването на независимостта на бившата югославска република през 1992 година 3,4 милиона души ще имат възможност да дадат гласа си за кметове на градове и общини, общински и градски съветници в 111 общини, 31 града и окръг Бръчко в североизточната част на страната, който е отделна административна единица.
БиХ е известна като една от страните в света с най-сложно държавно устройство.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Върховният представител на международната общност следи за изпълнението на Дейтънското споразумение.
Местните избори по правило са своеобразен тест за популярността и влиянието на управляващите партии и коалиции на държавно ниво, а в случая с БиХ и на ниво на двете полуавтономни части.
Общо 296 политически субекта влизат в надпреварата на местните избори, от които 110 политически партии, 58 коалиции, 76 независими кандидати плюс 43 независими кандидати на националните малцинства и девет листи с независими кандидати, сочат данните на босненската Централна избирателна комисия.
Кандидатите за кметове са 386, но едва 29 са жени. Градоначалниците се избират пряко, с изключение на Сараево, Мостар и окръг Бръчко.
Кандидатите за градските и общински съветници са над 26 000. Ситуацията с равнопоставеността между половете тук обаче е по-различна, тъй като според изборния закон на БиХ в листите на съветниците минималната застъпеност на един от двата пола трябва да бъде 40 на сто, което е изпълнено.
Както отбелязват медиите в БиХ, новото на тези избори е, че след като върховният представител на международната общност в страната Кристиан Шмит направи промени в изборния кодекс лица, които са осъдени за военни престъпления нямат право да бъдат кандидати на избори, каквито случаи е имало преди.
Според оценки на Централната избирателна комисия изборите ще струват около 19 милиона конвертируеми марки (19 милиона лева).
Липсата на доверие в изборния процес
Малко над 70 на сто от гражданите на БиХ смятат, че изборите не са честни и свободни, сочат резултатите от проучване на коалицията „Под лупа“, цитирани от босненските медии. Тези резултати потвърждават дълбоко вкорененото недоверие в изборния процес, както и убеждението, че изборните измами надделяват над реалната изборна воля на гражданите. Освен това гражданите се чувстват безсилни да променят нещо, тъй като според резултатите от изследването всеки четвърти респондент е бил свидетел на купуване на гласове или някакъв вид изборна измама. Парадоксално обаче, най-голямо доверие гражданите имат именно в кандидатите, пише босненската секция на телевизия Ен1.
Все пак според анкетата 70 на сто от гражданите ще отидат до избирателните урни в неделя.
На изборите ще могат да гласуват общо малко над 3,4 милиона души, колкото са вписаните в Централния избирателен регистър. Това е повече от броя на жителите в страната, тъй като оценките на ООН показват, че в момента в Босна има по-малко от 3,2 милиона жители.
От ЦИК уточниха, че всички лица, които имат лична карта и местожителство в БиХ, въпреки че живеят в чужбина, са в избирателния списък, така че това е причината за разликата, отбелязва Радио Свободна Европа.
Местните избори в БиХ ще бъдат следени от над 300 наблюдатели от осем държави, четири международни организации, както и от Службата на върховния представител на международната общност и Делегацията на Европейския съюз в БиХ.
Предизборната кампания на най-скъпите местни избори досега
"Плакати на политически субекти, щандове, но и още един предвестник на предстоящите избори - задръствания по пътищата заради пътно-строителни дейности. Програмите на политическите партии се намират трудно, а на официалните им интернет страници се открива малко. Много повече може да се научи в социалните мрежи и на митингите. Обещанията в кампанията са сведени до инфраструктурни проекти, но пък затова има етническо разделение и обиди на опонентите". Така босненската редакция на телевизия Ен1 обобщава предизборната кампания малко преди края й.
В анализ “Местни избори в БиХ 2024: Политическите елити живеят в паралелна реалност" на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания, цитиран от Дойче веле, се посочва, че предизборната кампания в БиХ поставя акцент върху големите градове, а локалните теми и селските среди до голяма степен остават на заден план.
Институтът отбелязва, че партии са участвали в т.нар. преждевременна кампания преди старта на официалната предизборна кампания, за което се предвижда глоба от 3000 до 30 000 конвертируеми марки (приблизително 1500 до 15 000 евро), и са използвали държавни постове и ресурси за целите на кампанията.
Според анализа кампанията е била фокусирана върху по-големите градски центрове - Сараево, Баня Лука, Мостар и окръг Бръчко - докато други райони са били "пренебрегнати" до голяма степен. Особено интересна е битката за гласовете на избирателите в Сараево, където „на изпит се явява“ коалицията Тройка („Народ и справедливост“, „Социалдемократическата партия на БиХ“ и „Нашата партия“), чиито кандидати ще се изправят срещу кандидатите на "Партията на демократичното действие" на Бакир Изетбегович, "Партията за БиХ" и "Демократичния фронт". Според анализаторите резултатите от местните избори в общините на Сараево могат в бъдеще да определят баланса на политическите сили на ниво полуавтономни области и дори на държавно ниво. Напрегнато е и в Баня Лука, столицата на Република Сръбска, където настоящият кмет от "Партията на демократичния прогрес" Драшко Станивукович се изправя срещу доскорошната си съпартийка Йелена Тривич (Народен фронт) и срещу Никола Шобот, кандидата на „Съюза на независимите социалдемократи“ на президента на Република Сръбска Милорад Додик.
Социологът Иван Шиякович отбеляза пред „Дойче веле“, че вниманието на предизборната кампания е насочено към големите градове, защото там живее по-голяма част от босненското население и защото там са и основните финансови източници.
По думите на Шиякович в големите градове преобладава конфронтацията между политическите партии вместо конкретни местни програми и планове, така че местните и селските среди са "оставени на произвола на съдбата".
„Забелязах, че в Република Сръбска доминират лозунги от общ характер, така че те потискат значимостта на местните теми. Например, всеки билборд на на „Съюза на независимите социалдемократи“ набляга първо на Република Сръбска и едва след това на местната среда", казва Шиякович.
Според анализ на "Трансперънси интернешънъл" партиите са изхарчили над 5 милиона евро за предизборните си кампании. Най-много е изхарчила партията на президента на Република Сръбска Милорад Додик "Съюзът на независимите социалдемократи" (СНСД) – 850 000 евро, следвана от "Партията на демократичното действие" на Бакир Изетбегович – 580 000 евро и Социалдемократическата партия на БиХ – 500 000 евро.
Анализът сочи, че партиите са похарчили най-много за традиционно водене на кампанията- провеждане на митинги, поставяне на плакати и изяви пред медиите, докато за кампании в социалните мрежи са заделили най-много до 15 000 евро, а общо 160 000 евро.
Отбелязва се също така, че тези числа трябва да се приемат с резерви, тъй като партиите харчат за кампаниите повече пари, отколкото декларират официално.
Това все пак са най-скъпите местни избори досега, казва Алекса Вучан от "Трансперънси интернешънъл", цитиран от Хина.
В тези сметки не влизат разходите на партиите и кандидатите за „почерпка“ на гражданите с нови пътища и тротоари, еднократни парични помощи за деца, въпреки че това бе забранено с промени в изборния кодекс, въведени това лято от Кристиан Шмит.
Според изчисленията на "Трансперънси интернешънъл" по този начин на всички нива на властта за последните три месеца са похарчени около 30 милиона евро.
/МД/
news.modal.text
