site.btaТворческият екип на „Сеч. Една възбуда“ представя втори театрален спектакъл

„Детска история“ е вторият проект на творческия екип, който работи и по създаването на спектакъла „Сеч. Една възбуда“. Идеята е на актрисата Елена Димитрова, а в главната роля е Явор Костов-Йондин. Премиерните представления са тази вечер, както и на 5 ноември в „Топлоцентрала“, съобщават от екипа.

Сценографията е на Ралица Тонева, музиката – на Любомир Брашненков, а мултимедията – на Клара Стоянова.

Текстът е част от тетралогията „Бавно завръщане“ на носителя на Нобелова награда за литература – Петер Хандке. В новелата авторът разказва десет години от живота на един мъж след раждането на неговото дете. Той отглежда сам своята дъщеря след раздялата с нейната майка. „Детска история“ обаче е и история за самотата и отчуждението, за кризата на разпадането на семейството, за трудността да се впишеш, за ранимостта, за справянето. Представлението е опит за театрален дневник, в търсене на метафизика на тривиалното, когато едно дете се появява в живота на един възрастен“, разказват от екипа. 

„Интересуваше ме тази, така наречена непрозрачна точка на съществуване, някакъв тайнствен и много подривен вътрешен свят, който усещах в този текст. Героят нарича себе си наблюдател, участник в монументален филм, в някакво кино на света. Всъщност, той е един анонимен човек, радикално несъгласен с актуалната история – човек, който търси своята идея за свят, подобен на райски сън. Човек, който опитва да открие изход от света и човек, който не може и не иска да се приспособи. Той има своя таен коридор на различно съществуване, далеч от историческите процеси. Живее по-скоро в някакво митично време. С появата на детето в живота му, като че ли започва някаква друга история, епос, в който той постепенно открива „епифаниите на ежедневието“, както ги нарича Явор Костов-Йондин. И започва да изпитва отговорност в космически план – от баща се превръща в пазител на всички деца. От наблюдател на живота е принуден да живее“, разказва Елена Димитрова. 

По думите и в скрити мотиви за представлението се превръща тревогата, че живеем до реални войни, ставаме свидетели на ежедневно насилие и злоупотреба, но съществуваме спокойно и прагматично. Въпросите, въпроси, които вълнуват героя на Явор Костов-Йондин, е може ли да се спасят децата между утопиите и актуалните катастрофи на днешния ден, може ли да се напише „друго сказание“, извън „природосъобразната драма на унищожението. 

Петер Хандке е роден през 1942 година в Австрия. Смятан е за един от най-ярките представители на съвременната немскоезична литература. През 2019 г. му е присъдена Нобелова награда за литература „за въздействащата работа, която с езикова изобретателност изследва периферията и спецификата на човешкия опит". Пише романи, театрални пиеси, разкази и новели, многобройни есеистични текстове и литературна критика. Автор е на филмови сценарии, които режисира сам или работи заедно с режисьора Вим Вендерс. Живял е в Австрия, Германия, Франция, САЩ. Носител е на повече от двайсет авторитетни литературни и филмови награди, сред които са отличията „Герхард Хауптман“, „Франц Грилпарцер“, „Франц Кафка“ и Голямата австрийска държавна награда за литература. Роден е през 1942 г. в южна Австрия през в семейството на австриец и словенка. Следва право в Грац. Там постъпва в „Грацката група“ – сдружение на млади австрийски автори, които публикуват в литературното списание „Манускрипте“. Сред членовете ѝ са Елфриде Йелинек, Михаел Шаранг, Барбара Фришмут.  Хандке е критикуван за политическите си просръбски позиции, които стават публични в края на 90-те. Той присъства на погребението на бившия югославски диктатор Слободан Милошевич и държи реч на гроба му. 

/ДД