site.btaУчени от пет държави ще проучат с роботизирани апарати състоянието на полетата от треви в Черно море
Учени от пет държави ще реализират съвместно проект за проучване на състоянието на полетата от треви в Черно море с подводни роботизирани апарати. Партньори са Асоциацията на българските черноморски общини (АБЧО), Техническият университет във Варна, Тракийският университет „Демокрит“ (Гърция), Държавният университет в Грузия, Истанбулският университет (Турция) и Националният институт за морски изследвания и развитие в Румъния. Изпълнителният директор на АБЧО Марияна Кънчева уточни, че проектът е на стойност малко над 1,6 милиона евро, осигурени по програма „Interreg NEXT Черноморски басейн“.
Освен че наблюденията върху хабитатите на морските треви ще бъдат извършвани с подводни роботизирани системи, данните ще бъдат обработвани с помощта на изкуствен интелект, допълни зам.-ректорът на Техническия университет доц. Христо Ненов. По думите му събраната информация ще може да служи като база за изготвяне на мерки, които биха подобрили както състоянието на хабитатите, така и на морската вода.
Полетата от морските треви поддържат биоразнообразието, минимизират ефекта на крайбрежната ерозия, насърчават развитието на морските организми, допълни проф. Йоргос Силаос от университета „Демокрит“. Той подчерта, че в момента има много малко данни за състоянието на тези хабитати в Черно море. Такива са събирани само за българското и румънското крайбрежие, но изследователите са работили с водолазни екипи, а те покриват ограничени пространства. С роботизираните подводни апарати ще бъдат проучени много по-големи райони, посочи Силаос. По думите му сега предстои да бъде обявен търг за купуване на такава техника. Тя ще се ползва от България, Гърция и Румъния. В Турция проучванията ще се правят с подводни камери, а Грузия ще разположи буй край Поти. След края на проекта роботизираните апарати, които ще могат да работят на дълбочина до 300 метра, партньорите ще продължат да ги ползват още пет години. Силаос подчерта, че освен да събират данни за полетата с морски треви, апаратите ще изследват цялостно антропологичния ефект върху дъното, тъй като ще наблюдават дали по него има боклуци, тръбопроводи, линии от тралиране. Събираната информация ще бъде оповестявана публично на сайтовете на проекта и на една от големите европейски мрежи, каза още Силаос.
Кънчева допълни, че в рамките на програмата, у нас ще бъдат изградени четири информационни киоска, които ще бъдат разположени във Варна, Бургас и Несебър. Това също ще бъда начин информацията за състоянието на морската вода и тревните полета в нея да стигне до широката общественост.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text