site.btaПъзел на летните приключения изработиха децата от програмата за приложни изкуства „Творилницата“ в Сиатъл

Пъзел на летните приключения изработиха децата от програмата за приложни изкуства „Творилницата“ в Сиатъл, САЩ. Това става ясно от публикация на ръководителката на програмата Мария Апостолова във Фейсбук групата „Творилница на колела“. 

„Смелчагите от съботното ателие доволно нашариха и последната останала дъсчица в нашия несъвършено-съвършен пъзел на летните приключения. След трескаво пренареждане и разгорещен спор как точно седемте котета да стигнат до бебето Петер, се разкри следният маршрут: покатерване на дървото и хоп на гърба на жираф, преплуване на морето в пещерата търбух на орка…. някак си стигнахме на крилата на птицата Рух и след изяждането на всичкия сладолед на върха на дъгата-стълба-близалка се разкри и палатковият лагер в гората, в който вече три патици спяха на един крак. Много ни харесаха новите престилчици, по които нямаше и петънце, но пък чорапите, панталонките и всичко останало, което беше за боядисване…“, гласи публикацията, към която са споделени и снимки от творческото занимание. 

Следващите ателиета на „Творилницата“ ще бъдат на 16 ноември и 7 декември 2024 година в Bellevue College, Building R.

Както БТА писа, „Творилницата“, която съществува и като програма при Български център за култура и наследство в Сиатъл от 2012 г. учи децата да изработват сурвачки, мартенички и други предмети от хартия, плат, конци и вълна. Работи в сътрудничество с танцувалните програми на Центъра при изработването на реквизит за сценични изяви, а самите занимания обикновено следват детската танцова група „Медена питка”. 

Във Фейсбук групата „Творилница на колела” е посочено също, че това е „пътуващо ателие за небивалици, които оживяват, почерпили вдъхновение от палитрата на сезоните, традиционните празници и природни стихии. В основата на твориланската среща са взаимовръзката, запознаването и работата с естествени материали и рециклирането на битови такива. „Каним” си приказни герои и шевици от книгите, но най-вече разчитаме на собственото си умнотворение и сръчноделие. Родители помагат на деца, големи деца на малки... За някои твориланци (двегодишните например) е достатъчно пипането на вълна за първи път и разгонването на ах-тези-кълбета”.