site.btaВръзката между младежите и културното наследство бе обсъдена на 15-ата научна конференция на Съюза на учените във Варна

Младите хора активизират културното наследство, превръщайки го в пространства за алтернативни събития. Чрез формите на култура и приобщаване те могат да си възвърнат чувството за принадлежност при оформяне на заобикалящата ги среда. В интерес на Варна е да се подкрепят алтернативните места за младежка активност. Това каза Наталия Николова на 15-ата научна конференция на Съюза на учените във Варна, която се проведе под мотото „Културното наследство на Варна и Черноморския регион” в Планетариума на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. 

Наталия Николова засегна темата за младежкия активизъм и ролята на културното наследство в подпомагането му. Тя е докторант в Националния и Каподистрийски университет в Атина, както и член на консултативния съвет към българското министерство на образованието и науката. През миналата година Николова е изследвала три младежки пространства и инициативи в родния си град Варна - „РеБонкърс“, „Хале 3“ и Арт фестивала Emergence, и изводът й е, че се развиват през последните години. Те преразпределят частни ресурси, но преоформят енергията на гражданското общество и използват технологиите за достигане до хората, каза тя. В доклада й бе припомнено, че „РеБонкърс“ се намира в обект на историческото наследство - бивш барутен погреб, който стопанисващите мястото от Сдружение „Таляна“ опазват. Както БТА писа, скоро започва реновиране на сградата и района около нея, за да има културният център целогодишна програма. 

„Хале 3“ се помещава в бившия полиграфически комплекс във Варна, който скоро ще бъде разрушен поради инвестиционни намерения, съобщи Николова. То също се управлява от частна формация и при него се наблюдава как публиката става съинициатор на дейностите, развивайки социална активност. Екипът разчита на помощ от доброволци по линия на Европейския корпус за солидарност. 

Фестивалът Emergence съществува от две години. Данните от изследването показват, че сред целите на тази инициатива е създаването на нови социални връзки във времена, когато говорим за отчуждение и дигиталена среда. Основната тенденция там е да се търси сътрудничество, а не единствено самоизява, посочи Николова.  

В началото на конференцията бе приет за нов член на Съюза на учените във Варна Иван Попов, който получи своето свидетелство от кап. I ранг проф. Недко Димитров от Управителния съвет. В своя доклад Иван Попов говори за тракийските и римските монети, сечени в град Одесос. По думите му първите тракийски монети започват да се появяват през V- IV век пр. Хр., но монетарницата не е локализирана. Те изобразяват бога на подземното царство Дарзалас. Тракийските монети са били първоначално с големината на гръцките драхми. След периода на Александър Македонски се променят, появяват се сребърни и рядко златни. През I век постепенно на територията навлизат римляните, които секат техни пари. По-късно Одесос пострадва от нападенията на племена от Североизток и при идването на Аспарух е почти обезлюден. Тогава вече се казва Варна по името на река към Белославското езеро, отбеляза още Попов и добави, че градът за първи път влиза в пределите на България при хан Кардам. 

На конференцията бяха представени още доклади от д-р арх. Надя Стаматова за уточняване на местоположението, формата и големината на източния бастион и трасето на югоизточната стена на средновековната цитадела на Варна; на Светлозар Попов за цивилизация Варна; на доц. Даниела Попова  за промишлените изложби в града в периода преди 1944 г. Кап. I ранг проф. инж. Илия Пеев говори за проекта на Александър Стамболийски за нова Конституция и геостратегията в научното творчество на Тодор Недев Недев.  

Теодор Роков припомни за 80-годишнината от рождението на археолога и общественика Иван Иванов, а доц. Елияна Иванова и Ваня Тонкова за делото на варненеца Владимир Д. Василев. Доклад за обучението в областта на изкуствата представи театралния специалист Сия Папазова. Инж. Веселин Тракийски посочи световния принос на българите по време на аварията в чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г.