site.bta Какво показва Китай с теста на междуконтинентална балистична ракета в Тихия океан

Фактът, че междуконтинентална балистична ракета (МБР), изстреляна от Китай, падна в Тихия океан за първи път от десетилетия, не е случаен. Китай разширява ядрения си арсенал и иска да демонстрира оперативната си готовност, посочва в. "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Вчера китайската  армия изстреля МБР, на която може да бъдат поставяни ядрени бойни глави, в Тихия океан за първи път от десетилетия. Китайското министерство на отбраната съобщи, че ракетата е паднала в предвидения район и че става дума за рутинно учение.

Необичайната цел предизвика повишено внимание.

Не е известно дали става въпрос за нов тип ракета. Районът на целта е необичаен - Китай обикновено тества ракетите си в пустинните райони на Синцзян. Последните такива изпитания са проведени през 2021 г.

Доколкото е известно, за последен път китайска междуконтинентална балистична ракета се е приземила в Тихия океан през 1980 г. Фактът, че сега отново е избрана тази целева зона, може да означава политическо послание, което Пекин иска да изпрати. Поради това необичайната цел означава, че тестът привлича повече внимание от обикновено, отбелязва "Нойе Цюрхер Цайтунг".

През 2022 г. китайската армия изстреля пет ракети по време на военни учения, които се приземиха в изключителната икономическа зона на Япония, предизвиквайки протести от страна на Токио, припомня в. "Гардиън".

Тогавашният министър на отбраната на Япония Нобуо Киши, заяви, че ракетите "застрашават националната сигурност на Япония и живота на японския народ, което ние категорично осъждаме".

Китай редовно тества ракети с малък и среден обсег на китайска територия и над водите в западната част на Тихия океан като част от "голямата си, добре финансирана и технологично напреднала програма за балистични ракети", цитира "Гардиън" казаното от Дрю Томпсън от Училището за публични политики "Ли Куан Ю" към Националния университет на Сингапур. Изпитването на междуконтинентална балистична ракета обаче е необичайно.

Последното подобно изстрелване е през 1980 г., когато страната изпраща в Тихия океан първата си разработена МБР – "Дун Фън-5"(Dong Feng-5). Анализаторите предполагат, че изпитаната в сряда МБР може да е била "Дун Фън-41", която има обсег на действие 12 000-15 000 км, или нейният предшественик, който може да поразява цели на разстояние 7200-8000 км.

Вероятно Пекин иска да използва теста, за да подаде сигнал, че оперативната готовност на ракетните му сили е гарантирана, отбелязва "Нойе Цюрхер Цайтунг". Тези войски отговарят както за ракетите с ядрен заряд, така и за конвенционалните ракети. През последните години няколко високопоставени генерали от този вид въоръжени сили бяха отстранени от длъжност и осъдени за корупция. След тези вълни от чистки различни западни експерти поставиха под въпрос оперативните способности на войските.

Тихият океан е и районът, използван от САЩ за изпитания на междуконтинентални ракети. Те имат специален изпитателен център на Маршаловите острови. Ракетите, които обикновено се изстрелват от Калифорния, се приземяват в близост до този център. За последен път САЩ извършиха изпитание с ракета "Минитмън" през юни. С изпитанието в сряда в Тихия океан Китай може да иска да покаже, че се възприема като равностойна ядрена сила на САЩ.

Пекин разчита много на ракетните силози

Пекин разполага с т.нар. ядрена триада, което означава, че може да изстрелва ядрени бойни глави от въздуха, земята и морето. Акцентът обаче е поставен върху междуконтиненталните ракети, които се изстрелват от силози в земята. Според оценки на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (Sipri) около две трети, или  приблизително 350 китайски ядрени бойни глави, се съхраняват в ракетни силози.

Спътникови снимки и други индикации сочат, че Китай значително разширява ядрения си арсенал. Според американски оценки до 2030 г. страната ще разполага с 1000 бойни глави. В същото време Пекин изгражда нови системи за доставка на ядрено оръжие. Например, в безплодните пространства в западната част на страната са построени 300 нови ракетни силоза - дали всички те са оборудвани с ракети, не е известно.

От малко повече от година постоянно патрулира и подводница клас "Джин", оборудвана с ядрени ракети. Това дава на Китай надеждна морска възпираща сила, отбеляза миналата година министерството на отбраната на САЩ.

Пекин не коментира причините за разширяването на ядрения си арсенал. Официалната доктрина все още е, че Китай никога няма да бъде първият, който ще използва ядрени оръжия, и че се стреми само към минимална възпираща сила. Американските наблюдатели обаче подозират, че Пекин се опитва да изгради арсенал, сравним с този на САЩ и Русия. Всяка от тези държави разполага с около 1700 оперативни ядрени бойни глави.

Пекин атакува споделянето на ядрено оръжие

Въпреки очевидното, бързо въоръжаване, Китай се опитва да се представи като отговорна ядрена сила. През юли китайското представителство в ООН призова останалите четири сили с право на вето също да спазват ангажиментите за "неупотреба първи на ядрени оръжия". Това, което звучи миролюбиво, обаче е непряка атака срещу американската стратегия за поставяне на други държави като Германия или Нидерландия под ядрения им чадър чрез споделяне на ядрени оръжия, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".

В китайската декларация беше посочено, че "въпросната държава, притежаваща ядрено оръжие, трябва да се откаже от споразумението за съвместно използване на ядрени оръжия и разширено възпиране и да изтегли всички ядрени оръжия, разположени в чужбина, на собствената си територия".

Отделни гласове призовават за подобни споразумения за съвместно използване на ядрените оръжия за американските съюзници в Източна Азия, а именно Южна Корея и Япония. Пекин иска да предотврати това на всяка цена.

Томпсън отбеляза, че при тестовите изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети - като тези, провеждани от Северна Корея - обикновено ракетите се извеждат на голяма височина, като все пак изминават голямо разстояние, но се приземяват в точка, по-близка до мястото на изстрелване, отколкото това, което изглежда е станало при теста на Китай в сряда. Той каза, че решението на Китай да изстреля ракетата на голяма дистанция очевидно е било, за да изпрати послание.

"Това не е непременно политически сигнал, въпреки че китайската армия е въоръженото крило на Китайската комунистическа партия и всичко, свързано с ККП, е политическо", казва Томпсън.

"Но то идва в момент, когато Китай има значително повишено напрежение с Япония, с Филипините, Тайван, разбира се, и напрежение, свързано с политическата несигурност със САЩ. Това е напрегнато време. Това е и седмицата на Общото събрание на ООН. Китай изпраща силен сигнал за мощта, която може да проектира по света."

"Този ход има за цел да покаже по ясен начин, че средствата за стратегическо възпиране все още функционират", заяви пред Ройтерс Александър Нийл, сътрудник на мозъчния тръст "Тихоокеански форум" в Хавай.

В това отношение е показателно заглавието, с което "Саут Чайна морнинг пост" съобщи за теста: "С изстрелване в Тихия океан Китай тества междуконтинентална балистична ракета, която може да достигне континенталната част на САЩ."

В публикацията се отбелязва, че това е първия известен тест на междуконтинентална балистична ракета, извършен от китайската армия, от 44 години. Не се посочва конкретно моделът на тестваната ракета, но се споменава следното: "Най-новата известна междуконтинентална балистична ракета на Китай е ДФ-41 (DF-41), която за първи път влезе в експлоатация през 2017 г. и има оперативен обхват до 12 000-15 000 км , способна да достигне континенталната част на САЩ."

"Ал Джазира" посочва, че този модел ракета е бил показан за първи път през 2019 г. по време на тържествата за отбелязване 70-години от създаването на Китайската народна република. 

Бойната глава на този тип ракети, конкретизира "Нюзуик", може да се състои от множество устройства с независимо насочване за повторно навлизане в атмосферата (MIRV), способни да поразят няколко цели на разстояние до 15 000 км.

Пентагонът прогнозира, че Китай ще удвои броя на оперативните си ядрени бойни глави от около 500 сега до 1000 до края на десетилетието.