site.btaПисателката Юлияна Антонова-Мурата представи четвъртата си книга с разкази за Япония във Велико Търново

Писателката Юлияна Антонова-Мурата представи четвъртата си книга с разкази за Япония във Велико Търново
Писателката Юлияна Антонова-Мурата представи четвъртата си книга с разкази за Япония във Велико Търново
БТА, Писателката Юлияна Антонова-Мурата представи новата си книга "Хай, хай, Япония" във Велико Търново. Снимка: кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков

Писателката Юлияна Антонова-Мурата представи четвъртата си книга с разкази за Япония във Велико Търново. Срещата с нейните почитатели се проведе в  читалнята на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, която се оказа тясна да побере всички желаещи да присъстват.

Новата книга на писателката е озаглавена „Хай хай, Япония“ и в нея са включени над 60 истории, разказващи за всекидневните малки чудеса, с които българката се среща по време на живота си в Страната на изгряващото слънце. Изданието е част от поредицата на авторката, в която влизат и книгите „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“ и „Сан сан, Япония“. Всички заглавия представляват японски фрази и словосъчетания, които носят послание за доброта, любов, човечност и съпреживяване.

За БТА писателката, която от над 23 години живее в Япония, каза че историите които описва, са много кратки и приятни за четене. Това е не само заради разказаното в тях, но и заради стила на писане, в който тя се старае да избягва струпването на срички със съгласни букви. Провокирана е от японската азбука, която започва с няколко гласни, и смята, че по този начин речта се лее и възприема по-лесно. Мурата се опитва да поставя акцента на изречението в края, за да може то да води по-лесно към следващото.

Това са истории, свързани с ежедневието на обикновения японец, породени от срещите с деца и възрастни, разказа за БТА писателката. „Не търся философията, традициите и природните красоти на Япония, защото ние също ги имаме. Но онова, което наистина ми харесва, са отношенията между хората там, въпреки че не са чак толкова различни от нашите“, обясни тя. Според нея, тези истории могат да се случат и в България, защото са общочовешки. В книгата има и смях, и сълзи, както и много теми за размисъл. Авторката смята, че движещата сила в живота е любовта, която присъства и в много от разказите й. Казва, че някои от случките успяват да я развълнуват толкова силно, че не успява да заспи и ги пише през нощта.

Пред своите почитатели Мурата разказа за впечатляващата чистота в Япония, каквато има не само в домовете и по улиците, но и в отношенията между хората, възпитавана още от най-ранна детска възраст. Тя говори за точността, за спокойствието, за подредеността, за услужливостта, възпитанието, за търпението, последователността и упоритостта на японците.

На срещата прозвуча и част от произведение на любимия японския композитор на българката - Хикари Ое. Тя разказа неговата драматична история, свързана с тежко мозъчно заболяване по рождение, което не му пречи да създава изкуство, както и за подкрепата на неговия баща, Нобелов лауреат.

Авторката беше поздравена с традиционна японска музика в аранжимент и изпълнение на библиотекарката Галина Ганцарова. Изненада поднесе и заместник-кметът на Велико Търново Снежана Данева- Иванова, която подари на писателката и нейните читатели кошница със сладки с изображение на корицата на книгата. Авторката получи и още много подаръци и цветя.

В края на срещата Юлияна Антонова-Мурата каза, че е събрала много нови истории, които може би ще опише в следващата си книга. Те са свързани предимно с темата за дълголетието, с което японците са прочути по цял свят. След това всички желаещи, някои от които бяха дошли и от други градове, получиха в книгите си автограф и личния японски печат на авторката, както и обещание за следваща среща.

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:18 на 27.09.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация