site.btaГръцкият крал Константин I абдикира на 27 септември 1922 г. заради поражението на страната в Гръцко-турската война

Кралят на Гърция Константин I абдикира за втори път заради поражението на страната в Гръцко-турската война (1919-1922), според информацията на отдел “Справочна” на БТА. Датата на събитието е 27 септември 1922 г. 

Константин I (роден на 2 август 1868 г., Атина, Гърция – починал на 11 януари 1923 г., Палермо, Италия) е крал на Гърция от 1913 до 1917 г. и от 1920 до 1922 г., отбелязва енциклопедия “Британика”.
Константин е най-големият син на елинския крал Георги I. Получава висшето си образование в Германия. Той наследява баща си на трона на 6 март 1913 г. Зет на германския император Вилхелм II, той е решен да запази Гърция неутрална след избухването на Първата световна война, същевременно министър-председателят Елевтериос Венизелос подкрепя каузата на съюзниците. Съюзническата окупация на Солун (октомври 1915 г.), формирането от Венизелос на отделно просъюзническо правителство (октомври 1916 г.) и искането на съюзниците за неговата абдикация, принуждават Константин да прехвърли властта на втория си син Александър на 12 юни 1917 г. , без обаче да се отказва от титулярното си право. След смъртта на Александър и падането на Венизелос от власт (1920 г.), Константин е отзован от изгнание чрез плебисцит. Връщайки се на престола той следва антитурската политика на Венизелос, което води до катастрофална война в Мала Азия през 1922 г. Военен бунт му коства трона за втори път и той абдикира на 27 септември 1922 г. в полза на най-големия си син, който става крал Георги II, посочва “Британика”.

Ето как БТА съобщава през годините за превратната съдба на гръцкия крал Константин I. Той се възкачва на престола през март 1913 г. след покушението над баща му крал Георги в Солун, извършено от гръцки социалист: 

Лондон, 5 март 1913 г. Агенцията Ройтер получава следната депеша от Солун: Крал Георги Гръцки, биде убит днес подир обед.

***

Атина, 5 март 1913 г. При извършваното на покушението, краля беше придружен от адютанта си Франгулис. Негово Величество биде принесен в болницата Папафион, дето пристигнаха набързо княз Никола и представителите на властите. Княз Никола повика офицерите и със задавен от ридание глас им каза: С дълбока скръб в душата и сърцето си ви съобщавам, че за смъртта на нашия многообичан крал и ви поканвам да се закълнете във вярност към новия ваш крал Константина’.’ 

***

Атина, 6 март 1913 г. Крал Константин отправи към войската своя пръв манифест, със следното съдържание:
"Към моята войска. Безбожното покушение върху свещената особа на краля, отне на всинца ни нашия Глава в твърде критически за цялата гръцка нация моменти. Сега съм повикан от Провидението да наследя на престола незабравимия си баща, който той заемаше толкоз дълго време, с чест и слава. Донасям тази вест до знанието на моята войска, на която съм посветил целия си живот и с която са ме свързали неразривно злополучни и благополучни войни и заявявам, че, вървейки винаги начело на нея, не ще престана никога да посветявам всичките си грижи на сухоземната и морска наша войска, чийто славни подвизи възвеличиха, уголемиха и прославиха отечеството.

По време на Първата световна война (1914-1918), на 12 юни 1917 г., крал Константин I за първи път се отрича от престола: 

Париж, 13 юни 1917 г. /Кореспонденц Бюро/ На агенцията Хавас съобщават от Атина: Крал Константин абдикира в полза на сина си княз Александра.

***

Виена, 13 юни 1917 г. /Короспонденц Бюро/ Вестниците порицават насилническата политика на Съглашението спрямо Гърция, последният резултат от която е абдикацията на крал Константина.
"Фремденблат” пише: Държавите, които в пълни с надутост манифести и прокламации заявиха, че са покровителки на малките народи и борци за свободата, варварски си отмъстиха на гръцкия народ, загдето той има смелостта, под ръководството на краля си, да реши да не пролива кръв за чужди интереси. Пътят на страданието, по който вървят крал Константин и страната му от две години насам, е една от най-тъжните епохи, които някога народ е преживявал. (…)

***

Берлин, 14 юни 1917 г. /Волфбюро/ Агенцията Хавас предава следното съобщение от Атина: 
В понеделник сутринта, г-н Жонар има свиждане с министър-председателя г-н Заимис, в което поискал от името на силите-покровителки, кралят да абдикира и да се определи наследник, като се изключи Диадоха (престолонаследника - бел. ред.). Г-н Заимис (…) отговорил на г-н Жонар, че кралят може да вземе решение само след като се състои един коронен съвет, съставен от бившите министър-председатели. Вечерта, въпреки подстреканията на известни агитатори, редът в атинските улици не биде нарушен. След като г-н 3аймис връчи на г-н Жонар писмото, в което се съобщаваше, че кралят приема да абдикира, бившият крал е изказал намерение да замине с един английски параход и да отиде в Швейцария, през Италия. Оставените на разлоложение на върховния комисар съюзнически войски бяха получили заповед да не дебаркират преди да стане известно решението на краля.

***

Лондон, 14 юни 1917 г. Агенция Ройтер се научава от Атина през Рим: На 12 юни, в 5 часа след обед, крал Константин напусна Атина и отиде в Татой. Крал Александър даде клетва. Градът е спокоен.

***

Лондон, 14 юни 1917 г. /Кореспонденц Бюро/ В Камарата на общините всред ръкопляскания Бонар Лоу съобщи за абдикирането на гръцкия крал за в полза на сина си Александър и каза: Надяваме се, че това събитие ще спомогне за обединението на Гърция и за възстановяването на едно конституционно правителство, което да представлява цяла Гърция. На едно запитване Бонар Лоу отговори, че новият крал Александър не е бил назначен от баща си. 

През 1920 г., след смъртта на сина си Александър, той се връща на престола: 

Лион, 27 ноември 1920 г. /Радиотелеграма/ От едно послание отправено до населението, гръцкото правителство го кани да изкаже привързаността си към бившия крал Константин в предстоящия плебисцит.

***

Париж, 4 декември 1920 г. /Хавас/ Вестниците са единодушни да се поздравят с практическия характер на взетото от Лондонската конференция решение да се прекрати всякаква финансова помощ на Гърция в случай, че крал Константин се възкачи отново на гръцкия престол. Вестниците изказват мнение, че тази мярка неминуемо ще произведе действието си в Атина.
"Решението на съюзниците, пише в. ”Голоа”, ще засегне гърците по-чувствително, отколкото всичко друго, защото те не могат да се освободят от финансовото опекунство на съюзниците. Колкото и да са силни чувствата им спрямо Константина, те не биха им позволили да понесат последствията от затварянето на съглашенската каса". (…)

***

Лион, 8 декември 1920 г. /Радиотелеграма/ Резултатите от плебисцита в Гърция са, естествено, благоприятни за крал Константина.
Уверяват, обаче, че гръцкото правителство е в недоумение от поведението на съюзниците и че били направени постъпки, имащи за цел да убедят Константина да абдикира в полза на престолонаследника. Съобщават, че Диадоха чакал в Цариград пристигането на гръцкия торпильор, който ще го отнесе в Пирея. Цариградските гърци си направили манифестации против завръщането на Константина.
Английският пълномощен министър за Атина е отправил до гръцкото правителство една нота, с която съобщава, че съюзниците отменяват последния заем от 400 милиона драхми. 

***

Париж, 9 декември 1920 г. /Хавас/ Последните телеграми, получени в Париж от Атина с дата 6 того (6 декември - бел. ред.) съобщават, че резултатите от плебисцита ще бъдат официално известни същата вечер. Съобщенията от официозен източник гласят, че в плебисцита са взели участие 300 000 избиратели повече отколкото в законодателните избори. От всичките избиратели само 2% са гласували против Константина. (…) Съобщава се, че голям брой гласоподавали, особено в големите градове, са се въздържали от гласуване.

***

Париж, 12 декември 1920 г. /Хавас/ Съобщават от Атина: Гръцкото правителство, съобщавайки на крал Константина окончателните резултати от плебисцита, отправи до бившия крал едно послание, с което гръцкият народ поканва краля да се завърне и заеме престола, за да продължава изпълнението на високите си длъжности.

***

Цариград, 21 декември 1920 г. Влизането на крал Константина и кралица София в Атина е станало много тържествено. Кралската каляска едва е могла да мине през грамадната тълпа. През време на тържествената служба в катедралната църква кралят и кралицата са плакали.

Въстанието в армията през септември 1922 г. и недоволството на народа след поражението в Гръцко-турската война (1919-1922) принуждават крал Константин I да се откаже от престола за втори път, този път окончателно:

Берлин, 25 септември 1922 г. /Радиотелеграма/ Съобщават от Лондон: “Дейли Мейл" се научава от Атина, че гръцкото правителство решило да обяви военно положение в цялата страна. Правителствено решило тоже да повика под знамената в Тракия последните четири набора.

***

Париж, 27 септември 1922 г. /Хавас/ Съобщават от Лондон: Агенцията Ройтер известява от компетентни личности, че крал Константин абдикирал.

***

Лондон, 28 септември /Радиотелеграма/ Съобщават от Атина, че след абдикацията на крал Константин на престола се възкачил престолонаследникът принц Георги.
Говора се, че революционерите гледали с добро око на принц Георги. В столицата, макар и да владее голямо вълнение изглежда, че държавният преврат бил извършен без да се прибягва до сериозни насилия.

***

Париж, 28 септември 1922 г. /Хавас/ Съобщават от Атина: Първата фаза на революцията премина. Въстаналите войски, които дебаркираха в Пирея са настанени в обществените сгради. Роялистите се опитаха да предприемат едно движение и завзеха полицейското управление, но не можаха да останат господари на положението. Константин имал намерение да се съпротивлява, но после схванал невъзможността и разпоредил заповяданите мерки за контрареволюция да се отменят.

***

Париж, 28 септември 1922 г. /Хавас/ Съобщават от Атина, че Диадоха положи клетва пред Министерския Съвет; за напред той ще се именува крал Георги II.

***

Атина, 2 октомври 1922 г. /Гръцко бюро на печата/ Отговаряйки на една реч на Управителния комитет, крал Георги уверил, че абдикацията на неговия баща е искрена и окончателна.
Бившият крал Константин отпътува за Палермо.

***

Рим, 3 октомври 1922 г. /Стефани/ Съобщават от Палермо, че бившият гръцки крал Константин пристигнал в този град с парахода “Патрис”.