Вестник „Български вести“, издание на българите в Унгария, публикува статия на Йордан Тютюнков за последния български търговец в Големите хали в Будапеща – семейството на Иван и Атанаска Тютюнкови, които след близо четири десетилетия продават своя щанд. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Светла Кьосева, главен редактор на българско-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“.
Халите напусна и последният български търговец. А някога целият ред в западната част на халето е бил наричан „българската редица“. В Големите хали на Будапеща вече няма български търговци, посочва Тютюнков.
Според разказа на Йордан Тютюнков Иван Господинов Тютюнков е трето поколение български градинари в Унгария. Дядо му, чието име носи, е градинарствал в началото на миналия век. Баща му, дядо Господин – Густи бачи, и майка му, баба Куна, са били "емблематични лица" на пазара Бошняк в квартал Зугло на Будапеща. Малкият Иван пристига в Унгария при родителите си на десетгодишна възраст - дотогава живее в Поликраище, където го отглежда баба му. По време на революцията през 1956 година със специален самолет ги връщат в България.
След казармата, през 1968 година, Иван сключва брак с Атанаска и започват работа в градината на дядо Господин. По-късно Иван работи в Българския културния център, а Атанаска в Зугло в завода за телефони. През 1985 г. успяват да наемат щанд в Големите хали.
„Отначало предлагахме всякакви видове зеленчуци, но разбрахме, че в халите се търсят стоки с високо качество и минахме на висококачествени плодове и зеленчуци. Скоро създадохме голяма клиентела: ресторантьори, дипломатическия корпус, министерски служители, лекари, адвокати и т.н. Изградихме си материална база, осигурихме бъдещето на нашето семейство. Работехме денонощно: вечер трябваше да се ходи на пазар, за да се снабдим със стока, а денем - да се продава, след време търговските вериги взеха да стават все по-сериозна конкуренция“ - разказват Атанаска и Иван“, цитирани от Тютюнков.
Все по-малко са и градинарите, които се занимават с производство на зеленчуци, а през последните десетилетия – и на цветя. Затова инициативата на българите в Унгария за обявяване на българското градинарство, преобразило земеделската и гастрономическата култура на Централна Европа, да бъде част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, е съвсем навременна, отбелязва Светла Кьосева.
/ИКВ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
