site.btaДосие 1938 г.: Преди и след "Кристалната нощ" на открития терор срещу евреите

1938 година е преломна за Германия. Страната се подготвя за военен конфликт и териториална експанзия, а във вътрешен план се засилва натискът за пълно изключване на евреите от германското общество. Целта е те да бъдат превърнати в бедна прослойка без изгледи за нормално съществуване.

Имуществото и средствата за издръжка на евреите започват да се изземат, забранява им се да работят в определени сектори, да се занимават с търговия, отнемат им се лицензите за лекари и адвокати.

В обществото се пропагандира наличието на "еврейски проблем", който нацистите започват да "разрешават" като депортират евреите в трудови и концентрационни лагери. Основната идея на програмата е пълното "прочистване" на обществото от евреите. 

В своите международни бюлетини БТА отразява активно събитията в Германия през 1938 г. Едно от най-значимите сред тях е "Кристалната нощ", известна още като "Нощта на счупените стъкла". Това е събитието, което открито поставя началото на Холокоста.

Нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., бележи началото на масови насилия срещу еврейското население, организирани от нацисткия режим. По време на тези събития нацистките паравоенни формирования, но и обикновени граждани разрушават почти всички синагоги в страната, разграбват еврейски магазини и домове и извършват арести и побои над хиляди евреи. Приблизително 100 евреи са убити, а около 30 000 други са отведени в концентрационни лагери. 

Нацистите обвиняват потърпевшите, че са провокирали погрома и обявяват, че те трябва да платят един милиард райхсмарки като наказание. Всички застрахователни плащания за повреденото им имущество са конфискувани, а на евреите е разпоредено да възобновят "облика на улицата" за своя сметка.

"Кристалната нощ" е използвана за ускоряване на процеса на "ариизиране" на това, което е останало от еврейската собственост. Идеята е в основата на Нюрнбергските закони за чистотата на расата, представени на седмия Конгрес на националсоциалистическата партия през 1935 година за постепенно изключване на евреите от обществото.

Поводът за погромите е убийството на 7 ноември 1938 г. на съветник на германския посланик във Франция от 17-годишен младеж от еврейски произход.

Този акт предизвиква рязка ескалация в антисемитската политика на нацистите, която впоследствие довежда до депортациите и масовото унищожение на еврейското население по време на Втората световна война.

Берлин, 10 ноември 1938 г. /ГТА/. 

Новината за смъртта на младия германски дипломат в Париж причини в цяла Германия най-дълбоко възмущение и създаде голямо възбуждение по отношение дейността на евреите. В много германски градове станаха противоеврейски манифестации. В повечето от градовете, където има еврейски синагоги, тълпата ги опожари. Пожарникарите в почти всички случаи можаха само да попречат на запалването на съседните здания. Прозорците на магазините, принадлежащи на евреи в почти всички градове на Райха, бяха счупени. Има също еврейски магазини, които са били опожарени. На „Курфюрстендам“ голяма улица в Берлин, както и в другите квартали в столицата еврейските магазини бяха разрушени.

Осем месеца преди "Кристалната нощ" Австрия е включена в Германския Райх по силата на т. нар. Аншлус (присъединяване), съпътстван от навлизането на германски войски в страната. Това дава началото на еврейска емиграционна вълна, но с разрастването й възможностите за бягство постепенно намаляват, тъй като държавите, които приемат еврейски емигранти от Германия и Австрия, намаляват. 

През юли 1938 г. в Евиан, Франция се срещат по предложение на американския президент Франклин Рузвелт представители на 32 държави. На срещата се обсъждат възможностите за подпомагане на еврейските бежанци. Крайният резултат на конференцията е разочароващ. С изключение на Доминиканската република, останалите участващи страни отказват да увеличат имиграционните си квоти.

През април 1938 г. e приет указ, изискващ декларирането на еврейското имущество, чиято стойност надхвърля 5000 райхсмарки. Според това преброяване евреите разполагат с имущество на стойност над милиард райхсмарки.

През пролетта, лятото и есента на 1938 г. уличното насилие срещу евреите в Германия става правило, а кулминацията на насилието е "Кристалната нощ" от 9 срещу 10 ноември.

В средата на юни германската криминална полиция провежда специална операция. В резултат са арестувани и изпратени в концентрационни лагери над 10 000 души, окачествени като асоциални или осъдени престъпници. 1000 от тях са евреи. Това е първият масов арест на евреи в нацистка Германия. През октомври са експулсирани близо 18 000 евреи без гражданство от полски произход, които пребивават в границите на Райха.

На 12 ноември германското правителство издава Указ за елиминирането на евреите от икономическия живот. На евреите се забранява да управляват магазини за търговия на дребно, търговски агенции и изобщо да извършват търговия. По силата на нарочен декрет всички евреи трябва да прехвърлят търговския си бизнес в арийски ръце.

Берлин, 12 ноември 1938 г. /ГТА/. Днес се състоя едно заседание под председателството на маршал Гьоринг. Присъстваха министрите Фрикс, Гьобелс, Гюртнер, Функ и граф Шверинг-Кросик, за да се разисква върху разрешаването на еврейския въпрос, който е станал много остър. Разисквани бяха вече, и отчасти решени, известен брой много строги мерки.

Маршал Гьоринг обнародва един указ, с който се забранява на евреите от 1 януари 1939 година да извършват търговия на дребно и на едро, да бъдат търговски посредници и да упражняват независимо някое занятие. Евреите няма да могат вече да бъдат работодатели, според „Закона за регламентирането на националния труд“ от 1 януари 1934 година. Ако някой евреин заема ръководен пост в някое стопанско предприятие без да бъде сам работодател, предприемачът може да прекрати договора му с предуведомяване от шест седмици.

Друг указ на маршал Гьоринг предвижда поправянето от евреите на всички щети, причинени на еврейските предприятия и жилища поради възмущението на народа от агитацията на международното еврейство на 8, 9 и 10 ноември тази година. Разходите по поправките са в тежест на собствениците на еврейските предприятия и жилища. Сумите, на които имат право евреите от германско поданство спрямо застрахователни дружества, ще бъдат конфискувани в полза на Райха.

Други наредби за отстраняването на евреите от германския стопански живот и за осуетяване на предизвикателно поведение ще бъдат обнародвани скоро. Решено бе да се наложи на германските евреи глоба от един милиард райхсмарки като наказание за парижкото покушение. Глобата е в полза на Райха.

В заповед от същата дата се забранява на евреите да притежават и да носят оръжие.

Берлин, 12 ноември 1938 г. /ТТА/. Държавният вестник на Райха обнародва заповед на министъра на вътрешните работи, с която се забранява на евреите да носят и да притежават оръжие. Тази заповед потвърждава разпореждането, дадено по-рано от началника на полицията г-н Химлер. Според тази заповед евреите са длъжни да предадат веднага на местните полицейски власти всички оръжия и муниции, които притежават. Нарушенията на тази заповед ще се наказват със затвор до 5 години.

Берлин, 12 ноември 1938 г. /ТТА/

Д-р Гьобелс, в качеството си на председател на Германската камара за култура, забрани със заповед, която влиза в сила веднага, на всички директори на театри, на организатори на концерти и спектакли, на директори на кина и на организатори на други културни мероприятия да разрешават влизането на евреи. Нарушението на тази заповед ще доведе до сериозни последствия за директорите и въпросните организатори и най-вече за евреите, които извършат тези нарушения.

В заповедта си г-н Гьобелс подчертава, че Националсоциалистическата държава е дала на евреите преди повече от 5 години възможност да развиват своя културна дейност в рамките на еврейските организации. Поради това не може да се позволява повече на евреите да посещават германските театри, кина и други културни прояви.

На 15 ноември германските власти забраняват в държавни училища да учат еврейски деца. Еврейските деца могат да посещават само сегрегирани еврейски училища, които се финансират и управляват от еврейските общности.

Берлин, 15 ноември 1938 г. /Хавас/. Един указ на министъра на народното просвещение забранява на еврейските деца да посещават германските училища. Тези деца трябва да посещават само еврейските училища.

Берлин, 16 ноември 1938 г. /ГТА/. Г-н Функ, министърът на стопанството на Райха, произнесе снощи, по случай тържественото въвеждане на новия шеф на отдела за индустрията при Райха г-н Занген в новите му функции, една реч, в която говори също и за еврейския въпрос. Г-н Функ заяви, че е невъзможно да се изключат евреите от живота на държавата, а да се оставят да работят в стопанския живот. Установено е, че евреите притежават имотно състояние за седем милиарда райхсмарки. Два милиарда марки са били прехвърлени в германски ръце. Мерките, взети досега, ще позволят да се изключат напълно евреите от търговията. Евреите ще получават германски ренти като обезщетение, докато германците поемат техните сделки.

Берлин, 18 ноември 1938 г. /Хавас/. „Ангриф“ съобщава за отменяването на закона за закрилата на наемателите, което ще освободи около 8000 апартамента в Берлин, заемани от евреи. Повдигнат бил въпроса да се задължат евреите да носят специален знак, отличаващ ги от арийците. 

Берлин, 19 ноември 1938 г. /Хавас/. Мерките против израилтянската поземлена собственост в Германия започват да се конкретизират в разните области на Райха. Израелтяните, собственици на сгради в Нюрнберг, бяха повикани от Трудовия фронт и поканени да подпишат един документ за прехвърляне на собствеността на имотите им на Трудовия фронт. Тая организация щяла да вземе деветдесет процента от стойността на имотите им, а останалите десет били оставени на собствениците. Неколцина собственици са подписали тоя документ. В Берлин израелтяните също били поканени, под заплаха с затвор, да подпишат един документ, прехвърлящ на Трудовия фронт администрацията на имотите им. 

Берлин, 25 ноември /Хавас/. Според сведения от добре осведомен източник маршал Гьоринг събрал вчера шефовете на националсоциалистическите области, за да установят действителното имущество на евреите в Германия предвид наложената им глоба. Според същите сведения предвидено било временно настаняване на евреите в лагери, преди да се получи международно разрешение на въпроса.

На 3 декември е издаден Указ за използването на еврейската собственост. Германските власти принуждават евреите да продават недвижимата си собственост, предприятия и акции на неевреи.