Решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали лихвите ще стимулира икономическата активност. Около това мнение се обединиха финансовият анализатор Борис Петров, проф. Виктор Йоцов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", инвестиционният банкер Асен Стойчев и д-р Иво Ст. Ковачев, старши фонд мениджър в "Джей Оу Амбро Кепитъл Мениджмънт", в коментари за БТА по повод решението на ЕЦБ да понижи водещите си лихви, както и това на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ да намали водещата лихва за първи път от над четири години.
Миналата седмица ЕЦБ понижи депозитната си лихва с 0,25 процентни пункта до 3,50 на сто, за втори път тази година. Основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение на централната банка на еврозоната бяха свити до съответно 3,65 на сто и 3,90 на сто. На 18 септември, сряда, УФР обяви, че намалява водещата лихва (Federal Funds Rate, целевата лихва, при която търговските банки в САЩ отпускат и получават овърнайт кредити и депозити - бел. ред.) до диапазона 4,75-5 на сто. Това е понижение с 50 базисни пункта или 0,5 процентни пункта спрямо досегашните 5,25-5,50 процента.
"Това, на което трябва да обърнат внимание централните банки, е проблема със слабия икономически растеж в глобален план и в частност в икономиките, които са повече или по-малко под техния контрол, особено в ЕС", каза Борис Петров.
Той добави, че в ЕС има и някои структурни проблеми, свързани със силно засегнатия индустриален сектор в Германия и автомобилния сектор, което налага по-скоро структурни мерки за преодоляване на тези слабости в икономическия растеж. Той отбеляза представения неотдавна доклад на бившия италиански премиер и бивш ръководител на ЕЦБ Марио Драги, който включва идеи за подобряване на динамиката на икономическия растеж в ЕС и за структурни реформи, които да доведат до повишаване на дългосрочните темпове на растеж. По думите на Петров много от тези предложения вероятно ще бъдат на дневен ред в програмата на следващата Европейска комисия.
Борис Петров каза, че действията на ЕЦБ, на УФР, на "Банк ъв Ингланд" (Bank of England), както и на още редица централни банки от развитите държави, включително Япония, са в отговор на това, че инфлацията, която избухна след инвазията на Русия в Украйна и след ковид пандемията, беше овладяна с помощта на много агресивно увеличение на лихвените проценти. Това агресивно повишение "пречупи гръбнака" на инфлацията, но това отне продължителен период от време - почти три години и глобалната икономика вече започна да проявява признаци за слабост, отбеляза анализаторът.
Той добави, че тези признаци за слабост започнаха първо от Китай, където балонът на имотния пазар се спука в края на миналата и през тази година, последваха фалити на много компании, свързани с инвестиции в имотния пазар и това се отрази в голяма степен на макроикономическия баланс на страната и икономическият растеж намаля. От своя страна това намали темпа на инвестиции, темпа на внос от останалите държави, износът на ЕС към Китай беше много силно засегнат и продължава да бъде засегнат, а новите технологии също доведоха до слабост в производството на автомобили в Европа, което като цяло се отрази забавящо върху развитието на европейската икономика, описа ситуацията Петров. Той каза, че това е накарало ЕЦБ да действа малко по-бързо и преди УФР, още през юни, когато беше направено първото намаление на лихвите, последвано от това през септември.
"Намираме се в един последващ стадий на забавящ се темп на икономически растеж на глобалната икономика, който налага преосмисляне на рестриктивната лихвена политика, която беше доведена до своята крайност в резултат на високата инфлация", обобщи финансистът.
Според Петров в голяма степен рисковете пред инфлацията са преодолени, но има остатъчни рискове, свързани с все още необузданата динамика на част от цените на услугите. Това обаче е характерно за структурата на отделните държави. Особено в ЕС, също и в САЩ забелязваме, че някои компоненти на инфлацията все още не са напълно овладени. Но въпреки това онзи сериозен пик до двуцифрени нива, който наблюдавахме, вече няма опасност да се повтори, каза Петров. Той добави, че е възможно да има леки отклонения на инфлацията от дългосрочната цел от 2 процента - и в САЩ, и в ЕС, но те ще бъдат в рамките на един приемлив интервал от 0,5 до 0,75 процента. По думите му такова отклонение е абсолютно приемливо в краткосрочен план.
Анализаторът смята още, че започналият цикъл по разхлабване на лихвената политика от ЕЦБ и от УФР несъмнено ще продължи. Очакванията на финансовите пазари са за още едно намаление в рамките на тази година - и от ЕЦБ, и от американската централна банка. Вероятно това ще продължи и през следващата година, посочи Петров. Като отбеляза, че стъпките на намаление подлежат на дискусия, зависят и от постъпващите данни, които централните банки ще разглеждат по време на предстоящите си заседания, финансистът добави, че този цикъл ще бъде сравнително продължителен, докато лихвите достигнат нива, които съответстват на по-ниската инфлация, която наблюдаваме.
В коментар на въпрос за отражението на решението на ЕЦБ към лихвената политика в България, Борис Петров посочи, че в политиката на българските банки, особено през последните две-три години, се наблюдава много ниска степен на трансмисия на паричната политика на ЕЦБ, особено що се отнася до ипотечните кредити. Тази ниска степен на трансмисия в известна степен е проблем за това, че реално потребителите на ипотечни кредити не заплащат пълната цена дори на риска, който банките носят и това накара Българската народна банка (БНБ) да допълни своя инструментариум, за да накара банките да преосмислят тази своя политика с нови макропруденциални мерки, които влизат в сила от началото на октомври, посочи Петров. Той добави, че целта е банките да преосмислят рисковете в ипотечното кредитиране и да станат малко по-консервативни, така че да бъдат овладени бързите темпове на растеж в областта на ипотечното кредитиране.
Според проф. Виктор Йоцов ЕЦБ както винаги малко закъснява с решенията си.
Според него решението на ЕЦБ е било чакано от дълго време, защото инфлацията най-после е под контрол и логичният ход е бил да се намалят лихвите, за да се стимулира и икономическата активност.
"Вече се чувства забавяне на растежа, има дори опасения от рецесия в Европа и преди всичко в Германия, така че беше напълно очаквано решението на ЕЦБ", отбеляза проф. Йоцов.
По думите му засега намаляването на лихвите в Европа няма да се отрази у нас.
"При нас нещата както винаги са малко странни. В момента, в който се вдигаха лихвените проценти в Европа, в България не се повишаваха. Сега, когато и в Европа, и в света започнаха да се намаляват, доста от банките у нас започнаха да вдигат лихвените проценти по кредитите. По принцип би следвало да се очаква, тъй като сме свързани с европейската икономика по линия на Валутния борд, че намаляването на лихвите в Европа от ЕЦБ ще повлияе в същата посока и при нас, но реално движението е обратно засега. Вероятно и при нас ще се понижат лихвите, но в началото на следващата година. Не вярвам сега банките да започнат да намаляват лихвите", каза проф. Йоцов.
По думите му търговските банки ще започнат да намаляват лихвите след няколко месеца, което е логично, защото голяма част от работещите в България банки са европейски.
Относно решението на централната банка на САЩ да намали водещата лихва, проф. Йоцов отбеляза, че положението е малко особено, защото предстоят президентски избори в страната и вече има съмнения, че това може и да е свързано с политиката.
"Но инфлацията в САЩ също намаля, тя е много близка до целевата инфлация от около 2-2,5 на сто и лихвите трябваше да се свалят и там, решението беше очаквано", посочи той.
"Ако се загледаме във валутния пазар, това отдавна беше инкорпорирано, защото цената на долара в последните седмици падаше, като се очакваше да се намалят лихвите", каза още проф. Йоцов.
"Въпреки агресивното и донякъде неоправдано първо сваляне на основния лихвен процент от страна на УФР, твърде вероятно е този цикъл на разхлабване да бъде значително по-ограничен като времетраене и размер спрямо предходни периоди на стимулиране. Към момента изглежда невъзможно да си представим бързо връщане на лихвите до нива, равни или дори под тези при началото на процеса по нормализиране, както това стана през 2000 г., 2007 г. и 2018 година. Трябва да отбележим факта обаче, че пазарът очаква още три намаления през 2024 г. и четири през 2025 година", каза инвестиционният банкер Асен Стойчев в отговор на въпроса дали има предпоставки започналият цикъл на разхлабване на лихвената политика от ЕЦБ и УФР да бъде също толкова агресивен, както беше при процеса на вдигане на лихвите.
"Това, което ще се случи след януари догодина, до голяма степен ще зависи от икономическата политика на следващата администрация в Белия дом. Победа на бившия президент Тръмп вероятно ще доведе до въвеждане на универсални мита и съответно ръст в инфлацията, което би трябвало да спре цикъла на съкращения на УФР преждевременно", смята експертът. "Победа на Камала Харис евентуално би дала възможност за допълнително намаляване на лихвените проценти през 2025 година", посочи той.
Асен Стойчев се позова и на председателя на УФР Джером Пауъл, който заяви, че по всяка вероятност няма да се върнем към епохата на отрицателна доходност по държавните ценни книжа, а неутралният лихвен процент ще е много по-висок, отколкото е бил преди.
"Въпросът е дали пазарът ще повярва на диапазона от 2,75-3 процента или ще поиска много повече от Федералния резер", добави той.
По отношение на ЕЦБ и представените към този етап насоки за бъдещите действия, Асен Стойчев каза следното: "На пресконференцията след обявяване на поредното намаление на лихвите на ЕЦБ, (председателят на банката) Кристин Лагард заяви, че посоката на паричната политика очевидно е към понижение, но пътят, по думите ѝ, не е предварително начертан - нито като последователност, нито като обем".
Запитан дали последните цикли на повишаване на лихвените проценти от страна на УФР и ЕЦБ са довели до диспропорции и уязвимости във финансово-икономическите отношения, които лихвените облекчения следва да омекотят, инвестиционния банкер отговори, че УФР намалява лихвените проценти в момент, когато пазарът на акции и този на жилища са близо до най-високите си стойности за всички времена, а икономиката е относително силна - с умерена безработица, устойчиво потребление и спадаща инфлация.
"В този контекст, Джером Пауъл искрено се затрудни да обясни ясно причината за голямото намаление, без да признае, че това "рекалибриране" е било необходимо, защото Федералният комитет за отворен пазар (FOMC) вече "изостава от кривата". Истината е, че съвкупността от входящи данни за икономическата активност и макроикономическите показатели не предполага решенията, обявени на последното заседание на Комитета. Още повече едно такова действие, което разбира се не би следвало да се разглежда като политически мотивирано или пък като подчиняване на централната банка под натиска на пазарните очаквания, неминуемо ще доведе в средносрочен план до разколебаване на доверието към УФР, дори само поради факта, че администраторите, помещаващи се в сградата "Маринер С. Екълс" (централата на УФР - бел. ред.) във Вашингтон, за пореден път допускат грешка в преценката си, а анализите им се базират на неточни или ненавременни данни", заяви Стойчев.
Според него това, което свалянето на лихвите ще постигне, все пак е предоставяне на глътка въздух за федералния бюджет, чийто разходи за лихви на годишна база вече надхвърлят 1 трилион долара, а тепърва има много неизвестни както във вътрешнополитически, така и в геополитически план относно бъдещите необходими фискални дефицити, с които САЩ да запълнят пропуските в здравеопазването, инфраструктурата, сигурността и т.н.
Връщайки се на Стария континент, картината, смята експертът, изглежда по-мрачна и неприветлива, а обявените стимули - нищожни и безцелни, до такава степен, че дори предложените революционни стратегия и решения в доклада на бившия президент на ЕЦБ - Марио Драги, не биха имали нужния благотворен ефект.
"Икономиката на Европа стагнира поради загуба на позиции на международните пазари за своята индустриална продукция, липса на достъп до евтини ресурси и работна ръка, изоставане с десетилетия по отношение на производителността и конкурентоспособността на европейските компании, а не на последно място и тоталната абдикация от възможността да се поеме вълната на прогреса, предоставена от изкуствения интелект и индустриите, съпътстващи развитието му", заключи Асен Стойчев.
БТА потърси мнението му и за това дали и какво отражение може да има асиметрията между ЕЦБ и БНБ с оглед на напредналия процес по присъединяване на България към еврозоната.
"Цикълът на затягане на паричната политика на Европейската централна банка през последните две години, в допълнение на увеличението на задължителните минимални резерви на банките до едни от най-високите нива в Европа, предприето от БНБ през 2023 г., постигнаха малко, що се отнася до измененията в лихвите както по спестяванията, така и по заемите в страната. Причина за това до голяма степен е високата ликвидност в банковата система, евтиният ресурс и ниските нива на частни капиталовложения и инвестиции", обясни инвестиционният банкер.
Той намира за обоснована мярка последно предприетата стъпка от страна на националната централна банка с натрупването на средносрочни рискове във финансовата сфера. Новите изисквания, твърди Стойчев, имат за цел да подсигурят превантивно устойчивостта на банковата система.
"Завишената кредитна активност от страна на банките се случва на фона на ръст на доходите на домакинствата над темпото на инфлация през последните години, като частният сектор е в основата на завишеното търсене на финансиране и динамичния пазар на недвижими имоти. Действията на БНБ следват утвърдения консервативен надзорен подход и общата практика на макропруденциални мерки, като те реално не са в противовес на общоевропейската рамка за подпомагане на икономиката на валутния блок. БНБ не цели да осуети и забави така или иначе анемичната икономическа обстановка в страната, а по-скоро да защити потребителите от рисковете от свръхзадлъжнялост и надцененост на пазара на жилища", обясни Асен Стойчев.
А доколко опитът от затягане на жилищното банково кредитиране от страна на централната ни банка ще има влияние върху нивото на инфлация в страната (един от критериите, по които държавата ни изостава в пътя си към пълноправното членство в еврозоната), то ефектът би бил евентуално вторичен, ако предположим, че темпът на ръст в цените на недвижимите имоти ще се забави осезаемо, а търсенето и потреблението е директна функция от възприятието на потребителите по отношение на тяхното общо благосъстояние и оценката на активите им, заключи експертът.
Пътят на разхлабване на лихвените условия едва ли ще бъде също толкова стръмен, както беше процесът по затягане на лихвите от страна на ЕЦБ и на УФР, смята д-р Иво Ст. Ковачев, старши фонд мениджър в "Джей Оу Амбро Кепитъл Мениджмънт" (J O Hambro Capital Management).
"Отговорът е едно просто "Не!" и то по чисто математически причини. Затягането започна от 0 процента и стигна, да речем до 5 процента в Америка, 4,5 процента в Европа, както и различни други нива в другите страни. Някои от тях особено високи в Източна Европа и в Бразилия. Няма как да спаднат обратно до 0 процента по ред причини", каза портфолио мениджърът и се мотивира така: "Да не забравяме сложния цикъл, през който минахме. А за съжаление май в него продължаваме и да се лутаме ковид, разбитите глобални вериги и Китай, войната в Украйна, сега и в Близкия Изток, цените на енергията (а в момента дори и наводненията в Централна Европа). Шансът, в такъв международен икономически и геополитически хаос, да се смъкнем до 2 процента е нулев, почти мижав е и за 3 процента. Европа, разбира се, изглежда леко по-различна от Америка, но пък прекалено снижаване на лихвения процент тук би довело до потенциални рискове за еврото", каза той.
Относно диспропорциите в резултат на приключилия цикъл по затягане на финансовите условия в доларовата и в евровата системи, Иво Ст. Ковачев е на мнение, че са налице уязвимости, които сега могат да "понамалеят малко, но гигантските и не естествени диспропорции бяха преди, при нулевите проценти".
"Така че ние сме в процес на нормализиране, на натъкмяване, така да се каже и в търсене на т.нар. неутрални нива", обясни контекста на сегашната ситуация той.
Но подобно на махалото и тук рискът е отново свързан с това да минем към прекалено ниски проценти, предупреждава портфолио мениджърът.
"Джером (Джей) Пауъл, председателят на американския УФР, нямаше нужда да намалява лихвите с 0,5 процентни пункта. Той спокойно можеше да ги намали леко, постепенно, с 25 базови пункта. Но политиката отново играе прекалено голяма роля. А разликите в лихвените проценти влияят директно на различните валути. Напоследък центърът на вниманието се прехвърли към японската йена, но и най-вече към китайският юан. Някои заговориха за "експорт на дефлация" от Китай към света. И това е проблем за Европа например", каза той.
За действията на водещите централни банки, и по-конкретно на ЕЦБ, с позицията и действията на БНБ, д-р Иво Ст. Ковачев посочи: "В България от край време се забелязва един реален феномен - а именно, че това, което се случва у нас, макроикономически и прочие, е едно доста забавено отражение на промените в глобалните реалности и особено тези в Европа".
Той потвърди твърдението си със следната справка, започвайки още с първите години на 21 век: много забавения приток на чужди инвестиции у нас при балона в началото на 21 век и преди кризата от 2008 г.; забавеното проявление на Глобалната финансова криза в страната.
"Сега отново наблюдаваме забавени ефекти и в крайна сметка няма как България да избегне по-сериозни регионални ефекти", каза в заключение д-р Иво Ст. Ковачев.
/ЕС/
news.modal.text
