site.btaИскам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която приема всичко присърце, каза пред БТА Инка Шубе

Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която много внимателно, много осъзнато наблюдава заобикалящата я среда и приема всичко присърце и директно. Това каза пред БТА Инка Шубе, куратор на експозицията „Хелга Парис. Фотографии“, която тази вечер бе открита в Софийската градска художествена галерия (СГХГ).

Утре тя ще направи и кураторски тур в изложбата. 

„Снимката, която най-много харесвам, се казва „Аз в огледалото“ от 1971 г. И тя всъщност отразява нейната комплексна личност. Можем да видим просто в тази снимка супер много детайли, които я отразяват като жена и като автор. Това е една от съвсем ранните ѝ фотографии. Можем на преден план да видим томовете на Маркс, рисунка на момиче, на едно пионерче, рисунка на Мерилин Монро, рисунка на нейната дъщеря и тя самата в огледалото. И още най-различни детайли“, разказа Инка Шубе.

Тя отбеляза, е Хелга Парис е била от работническо семейство. Учила е дизайн на текстила и се влюбва в преподавателя си. „Така започва нейната история с България. Хелга Парис идва тук със съпруга си. За съжаление, в изложбата има само една снимка от тук“, коментира кураторката.

Шубе посочи, че Хелга Парис не е толкова повлияна от други фотографи, а по-скоро от поети и писатели.

„Много е важно да се подчертае, че тя никога не е работила по поръчка, единственото поръчение, което е изпълнила, е „Работнички от текстилна фабрика“. Винаги е казвала: Ако не ме интересува това, което трябва да заснема, по-добре да съм продавачка на пазар“, добави кураторката.

По думите ѝ има два основни аспекта в творчеството на Хелга Парис - терапевтичен, защото ако не се чувствам добре, правя една снимка на себе си. А вторият аспект е, че тя става свидетел на неща, които са в сенките или не са позволени на показ в ГДР - скрити от общата номенклатура. Тя предава една актуална картина на това, което е било, каза още Шубе.

Кураторката поясни, че първите мъже, които фотографката среща, са били военни от армията, разположена там, защото нейните близки мъже вече ги е нямало. Сега градът, в който Хелга Парис е родена, се намира в Полша. И в нейните картини може да бъдат видени жени, които са били жертви на лоши обстоятелства, но са оцелели. Единствените мъже, които присъстват в снимките ѝ, са италиански младежи, отбеляза тя.

В изложбата се наблюдава и вдъхновението на Хелга Парис от италианското кино и неореализъм. Можем да кажем, че тя е специалист в отразяването на поведение, излъчване на обекта, който заснема, посочи още Инка Шубе.

Организаторите на събитието припомнят, че Хелга Парис е родена в Голнов (Померания) през 1938 г., учи моден дизайн преди да започне да изследва медията на фотографията автодидактично през 1964 г. Фотографката се интересува от всекидневните, понякога съвсем банални моменти на общуване: отношения, погледи, жестове, движения, повърхностни структури и пространства, които разказват за обстоятелствата, историите и преживяванията на хората и нещата, както и за начина на справяне с тези обстоятелства.