site.btaПроф. Станислав Станилов представи свои книги в Шумен по време на литературна среща в рамките на Националните културни празници „Албена"

Проф. Станислав Станилов представи в Шумен по време на Националните културни празници „Албена" свои книги в рамките на литературна среща под наслова „Духът на времето и националната идентичност“. В инициативата, състояла се в музейния комплекс „Панчо Владигеров“ в Шумен, се включиха издателят Иван Гранитски, проф. Стоян Райчевски и Панко Анчев.

Пред публиката проф. Станилов заяви, че за написването на книгата за хан Омуртаг, озаглавена „Времето на Омуртаг“, част от поредицата „Дълг и чест“,  причината е издателят Иван Гранитски, който го е подтикнал да пише за поредицата.

„Аз съм специалист на Първото българско царство, което е царството на Шуменска област, на практика Шумен е първото царство в съвременната археология, затова съм започнал кариерата си като уредник в шуменския музей в много далечната 1969 година. Цялата ми кариера премина в Плиска, почти 50 години, но аз си избрах Омуртаг по една много проста причина. Историческите писмени извори, които са изключително гръцки, са много пестеливи по отношение на нашите езически владетели. Повече внимание обръщат на онези, които здраво са ги били", каза проф. Станилов.

Той поясни, че идеята му е била да изрази състоянието на българското общество чрез управлението на Омуртаг. Управлението на този владетел представлява един Рубикон, при който българското общество от степната си култура минава в земеделска градската цивилизация на средиземноморския свят. Хан Омуртаг с всичките си действия олицетворява това преминаване, подчерта Станилов.

В книгата ще срещнете анализ на Мадарския конник от позиция, различна от тази на другите, ще срещнете теорията на шуменеца проф. Рашо Рашев, която е не е популярна, но може би е вярна, за която той намери аргументи, че трите мадарски надписа не са правени от три различни хана, а само от Омуртаг, който е описал подвизите на своите прадеди, добави проф. Станилов.

„В книгата го има и откритието на на Тодор Балабанов на аула на хан Омуртаг. По време на неговото откритие беше подложен от яростни атаки от колегията, но се оказа, че и той е прав", заяви проф. Станислав Станилов.

„Опитал съм да покажа тази монументализация на българската държава по времето на Омуртаг. Той строи каменните дворци, той строи каменни крепостни стени на една огромна крепост, тя е най-голямата в Европа, това е вътрешният град на Плиска, той е 550 декара, по-голям е от вътрешната, същинската част на Константинопол", коментира проф. Станилов. Пред шуменци той представи още книгата си "Втората огърлица в Преславското съкровище" и накратко се спря на други свои творби.

Както БТА съобщи, поредицата „Дълг и чест“ е създадена по идея на академиците Георги Марков, Васил Гюзелев, Константин Косев, Антон Дончев и член-кореспондент Иван Гранитски.

Националните културни празници „Албена” започнаха тази година от шуменското с. Васил Друмев в Народното читалище „Добри Люцканов – 1912” и продължиха със среща в комплекса „Панчо Владигеров“ в Шумен.

Националните културни празници „Албена" предстои да гостуват и в градовете Разград, Варна, Добрич, Генерал Тошево и Каварна. Националните културни празници „Албена" през 2023 г. започнаха от Разград.