site.btaВъзможностите за задълбочаване на икономическото и инвестиционно сътрудничество между България и Германия обсъдиха президентът Румен Радев и посланик Ирене Планк

Възможностите за задълбочаване на икономическото и инвестиционно сътрудничество между България и Германия обсъдиха президентът Румен Радев и германският посланик Ирене Планк, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 

Президентът Радев подчерта, че Германия е ключов икономически партньор за страната ни, а показател за интереса на германския бизнес към България е увеличаващият се двустранен стокообмен, който се равнява на 12 млрд. евро годишно, се посочва в съобщението. 

Във фокуса на разговора бяха също така предизвикателствата пред европейската икономика, последствията от военните конфликти в съседни на Европа региони, прекъснатите вериги на доставки и други. 

Обща беше позицията, че бизнесът в Европа очаква по-предвидима среда, както и сигурни доставки на енергийни ресурси на достъпни цени и устойчива енергия, от които зависи в дългосрочен план и конкурентоспособността на европейските икономики. 

Президентът Румен Радев открои благоприятната инвестиционна среда в България, ключовото географско местоположение на страната ни и интереса ни за увеличаване на германските инвестиции в индустриалното производство. 

Посланик Ирене Планк подчерта от своя страна, че въпреки трудностите, предизвикани от пандемията от COVID-19, последствията от военните конфликти в близост до Европейския съюз и енергийната трансформация към въглеродно неутрална икономика, Германия запазва своя висок икономически и инвестиционен потенциал, включително благодарение на енергийната трансформация.

Румен Радев и Ирене Планк се срещнаха и в края на февруари. България цени високо партньорството с германския бизнес у нас, който допринася за модернизацията на българската икономика и трансфера на технологии към страната ни, подчерта тогава президентът. 

По време на срещата през февруари бяха разменени мнения за стратегическата автономия на Европа в контекста на променената среда за сигурност на континента, вследствие на войната в Украйна, последиците от енергийната криза, нелегалната миграция, както и процесът на европейска интеграция за страните от Западните Балкани, за което ключово значение има изпълнението на Копенхагенските критерии за членство в ЕС.