site.btaПроблемът със системното недофинансиране на СЕМ е голям, каза Габриела Наплатанова

Проблемът със системното недофинансиране на Съвета за електронни медии (СЕМ) е голям. Това каза изпълняващата длъжността председател на регулатора Габриела Наплатанова. В рамките на заседание на съвета днес беше приет доклад за проектобюджет на Съвета за електронни медии за 2025 г. и бюджетни прогнози за 2026 – 2028 г.

Наплатанова посочи, че средното възнаграждение на служителите в администрацията на СЕМ е „значително по-ниско от средното за София, а и за страната“. „Искахме възможност да се намери за допълнително финансиране по тези нови дейности, които ще се наложи да извършваме съгласно Акта за свобода на медиите, съгласно Акта за цифровите услуги, но от Министерство на финансите не разрешават допълнителни бройки за администрацията. Ще видим дали пък ще разрешат по-големи средства поне за възнаграждения“, отбеляза тя.

„Системно е недофинансирането. И тук ясно трябва да кажем, че гръбнакът на Съвета за електронни медии е отдел „Мониторинг и анализи“. Там работят хора със специфични познания и квалификация. И ние следва да можем адекватно да отговорим на техните очаквания“, каза Галина Георгиева, член на СЕМ. Тя разказа, че регулаторът не може да отговори на очакванията на кандидатстващите в конкурсите за назначаване на експерти. Освен това ние нямаме възможност да задържим текущите ни служители, допълни Георгиева.

Дълбоко съм убедена, че работата, която върши администрацията на СЕМ, е изключително отговорна и изключително изискваща конкретни компетентности, много специфични, изключително трудоемка и тя по никакъв начин не е заплатена адекватно, каза Пролет Велкова, член на Съвета за електронни медии. „Не е приумица, това е необходимост и с оглед и на новите ангажименти на СЕМ, които ще нарастват все повече и повече“, отбеляза тя.

„Аз съм съвсем нов човек, но наистина се запознах вече с този проблем. Тук подкрепям усилията, които винаги са били полагани, за да се реши наистина едно достойно заплащане на един достоен, високопрофесионален труд. Така че потвърждавам, че и аз като нов член изцяло подкрепям тази позиция“, каза Къдринка Къдринова. Тя бе назначена за член на регулатора с указ на президента на 2 септември. В рамките на първото заседание на СЕМ, в което участва, тя представи своите цели и приоритети като член на съвета.

„Много важни за мен са, разбира се, достойнството, свободата, независимостта на българската журналистика, на медиите като транслатор на послания към обществото, защитата на правата на журналистите. Защото винаги съм вярвала и смятам, че ефективната журналистика, достойната, честната журналистика не може да бъде осъществявана от хора, които са в трудна ситуация и са подложени на натиск било от издатели, било от други фактори. А защитата на журналиста означава също така и достойно заплащане“, посочи Къдринова.

В рамките на заседанието днес бяха разгледани още проектобюджетите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) за 2025 г. и бюджетни прогнози 2026 – 2028 г. В един от представените доклади се посочва, че общите допълнителни средства, които БНР е мотивирало, са 11 милиона лева за 2025 г., а за 2026 г. и следващите години – по 11 300 000 лева. Необходимите допълнителни средства са свързани с персонал, с текущи разходи, с целева субсидия. Относно капиталовите разходи допълнителните средства са мотивирани с това, че капиталовата субсидия не е променяна през последните десет години. БНР използва система за радиопроизводство, която е в експлоатация от 2007 г., като програмата е реализирана, когато не са съществували облачни услуги, социални мрежи и мултимедия, гласи още част от доклада, представен в СЕМ.

За БНТ допълнителни средства са необходими за разпространение на програми, разходи за създаване на телевизионни продукции, отстъпени права за излъчване на спортно съдържание на чужди програми, строително-монтажни работи, програми, свързани с независими продуценти, възнаграждения за авторски и сродни права. Необходимите допълнителни средства са в размер на 15 милиона лева за 2025 г.,16 милиона лева за 2026 г., почти 18 милиона лева за 2027 г. и 17 милиона лева за 2028 г., се посочва в доклад, представен на днешното заседание на СЕМ.