site.btaКнигата „Архивът на Димитър Ненов в Дрезден“ бе представена на фестивала „Варненско лято“

Книгата „Архивът на Димитър Ненов в Дрезден“ бе представена по време на Международния симпозиум „Музиката на Дунавските държави“, който се провежда в рамките на музикалния фестивал „Варненско лято“. Нейният автор проф. Юлиан Куюмджиев от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив уточни за БТА, че изданието синхронно анализира учебния процес по архитектура, ангажиментите на българина като изпълнител и развитието му като композитор. 

В книгата за първи път се представят документите за Димитър Ненов от архива на Техническия университет в Дрезден, където той следва архитектура от 1920 до 1927 г. По думите на автора така се осветлява неговия ранен житейски и творчески период, който не е бил обект на специално изследване. На симпозиума във Варна вчера бе предложен и доклад по темата, разработен съвместно с проф. Полина Куюмджиева. 

В книгата се разказва за историята на Висшето техническо училище в Дрезден, като се посочват имена на български архитекти, получили образованието си там през 20-те години на ХХ век, между които са Виктория Ангелова-Винарова, Христо Пеев, Милко Бичев, Стоян Гугучков, Георги Папазов. 

Сред илюстрациите в изданието има както фотографии, така и скици на Димитър Ненов. Проф. Куюмджиев обърна внимание, че той има реализирани проекти, станали част от архитектурното наследство на България. Най-известните от тях са Сточната гара в Русе, реконструираната след земетресението в Чирпан църква в Първомай, спирка „Вишнева“ в Борисовата градина в София, жп гарите в Зверино и Кресна, тубдиспансерът в Хасково. Ненов е проектирал и къща в Русе, която двамата професори са открили тази година, когато са гостували в града за представянето на книгата в рамките на Мартенски музикални дни. 

В студентското досие на Димитър Ненов се съхраняват 83 документа, свързани не само с периода на неговото следване, отбеляза авторът. По думите му годините в Дрезден са много важен етап в утвърждаването му като пианист и времето, в което създава първите си зрели композиции. Тогава възникват Соната за цигулка и пиано оп.2, Соната за пиано в ми бемол минор, Първа симфония за голям оркестър, незавършената Втора симфония, както и три песни за висок глас и пиано „Очите на Берта“, „Смъртта на любовниците“ (по Бодлер) и „Угасна слънце“ по Яворов.

През учебната 1920/21 г. българинът следва паралелно един семестър в Дрезденската консерватория. Недостигът на средства го принуждава да спре и частните уроци по пиано и теория, а от зимата на 1923 г. работи активно като пианист в киносалон, но продължава да композира. През 1924-25 г. пише едно от най-известните си и често изпълнявани произведения „Четири скици за оркестър“. По-малко е творчеството му от периода 1925-27 г., тъй като се съсредоточава върху архитектурата. Още като студент Ненов получава първите положителни оценки за свои музикални произведения. Дипломира се през 1932 г. в Консерваторията в Болоня, вече отдавна утвърден като музикант. 

Дрезденският период на Ненов може да се проследи и чрез публикации за него, научни изследвания, статии, спомени, негови автобиографични и епистоларни материали. Присъстват и документи от архива му в Българската академия на науките. 

Представянето на книгата бе последното събитие от теоретичната част на Международния симпозиум „Музиката на Дунавските държави“. Днес бяха предложени и лекции за румънската музика след Джордже Енеску от проф. Валентина Санду-Дедиу, за второто поколение на Виенската школа с акцент върху Егон Велес от проф. Хартмут Кронес и за Клавирния цикъл „Пролетни приумици“ на Любомир Пипков от Невена Пеева.

Довечера предстои третият концерт от програмата на форума, в който ще прозвучат Клавирно трио №1 от Йохан Непомук Хумел, Три капричии по илюстрации от Кало на книгата „Принцеса Брамбила“ от Е.Т.А. Хофман за цигулка, виолончело и пиано от Егон Велес, Клавирно трио от Исидора Зебелян и Струнен октет от Джордже Енеску. В изпълненията ще се включат музикантите Симеон Гошев, Лусия Харванова, Антон Никулеску, Десислава Чолакова, Дора Делийска, Наташа Великович, Милан Каранович, Габриел Кройтору, Йозеф Хорват, Марина Димитрова, Андрий Мурза, Марта Потулска, Мариан Мовилеану, Рудолф Леополд.