site.btaТемите за биоетиката и медицинската етика са недостатъчно познати за българското общество, смята Христина Георгиева, асистент в Катедра „Военна медицина” на ВМА

Професионалният и личният морал на медика се формират, когато застане до леглото на пациента,  каза в интервю за БТА Христина Георгиева, асистент в Катедра „Военна медицина” на Военномедицинска академия (ВМА). Потърсихме Георгиева по повод тематичните курсове, свързани с медицинска етика и биоетика, които се провеждат към катедрата. 

Обученията, сред които "Медицинска грешка", "Съобщаване на лоша новина" и "Работа с трудни пациенти", се основават на реални случаи и казуси от практиката, каза Георгиева и добави, че има интерес от страна на здравните работници към курсовете - не само от работещи във ВМА, но и от други болници. По думите ѝ това показва колко сериозно здравните работници са ангажирани с мисията си – не само да осигуряват най-доброто за пациента, но и да защитават себе си. 

"И пред пациентите, и пред здравните работници често стоят сериозни етични и морални казуси. При първите обикновено са свързани с достъпа до медицинска помощ поради ограничени ресурси и лимити. Недостигът на кадри и персонал в лечебните заведения също е катализатор на етични казуси, по-скоро за медицинския персонал. От друга страна, комуникацията между всички страни в здравеопазването има сериозни дефицити, а понякога липсва", посочи асистент Христина Георгиева. 

По думите ѝ други етични казуси възникват покрай разкриването на диагнозата, защото много близки предпочитат пациентът да не знае цялата истина за заболяването и прогнозата. "Конфликтите около грижата за пациенти с вредни навици, зависимости или отказ от лечение също не са рядкост. Особено предизвикателство е лечението на пациенти, които не са в състояние да вземат самостоятелни решения. Много често влияние оказват междуличностни и семейни отношения", допълни асистент Георгиева. 

Тя отбеляза, че конфликтите с администрацията на лечебните заведения са чести, като напрежението, натрупано по време на процеса на търсене и получаване на медицинска помощ, често се ескалира именно там. Важно е да отбележим, че пациентите имат не само права, но и задължения, заяви специалистът. 

Колко познати са темите за биоетиката и медицинската етика в българското общество

Според Христина Георгиева темите за биоетиката и медицинската етика са недостатъчно познати за българското общество. Тя разясни разликата между двете. Медицинската етика заема фундаментални позиции в здравеопазването. Тя се фокусира върху моралното поведение, разглеждайки лекаря и здравния работник като основни морални субекти. Основните принципи на медицинската етика са автономия, незлонамереност („не вреди“), благотворителност и справедливост, посочи асистент Георгиева. 

Биоетиката, от своя страна, е по-сложен феномен, възникнал в края на 60-е и началото на 70-е години на XX век като област на философията. Всеки от нас ежедневно попада в ситуации, които изискват биоетични решения за себе си или своите близки от етични, социални и правни съображения. Това означава, че хората познават биоетиката, но не чрез теорията или дефинициите. Биоетиката е навсякъде около нас и засяга различни аспекти от живота ни всеки ден. Въпреки това, тя все още не е достатъчно добре позната на обществото, отбеляза Георгиева. 

Моралните ценности и правните норми невинаги съвпадат, а понякога дори влизат в конфликт. Всеки човек е срещал и среща този тип конфликти, посочи асистент Христина Георгиева. Тя добави, че биоетиката изследва моралните параметри на технологичните и биологичните науки. Със своя интердисциплинарен характер тя идентифицира различни позиции, касаещи сложни етични и морални проблеми (трансплантация на органи, дилеми на живот и смърт, противоречиви лечения, съобщаване на истината, терапия със стволови клетки, ксенотрансплантация, генно инженерство, ДНК и други). 

Основните принципи на биоетиката – зачитане на човешкото достойнство, „прави добро – не вреди“, справедливост и автономия, се припокриват с принципите на медицинската етика. Разликата е, че биоетиката включва и „активния пациент“  като морален субект, заяви специалистът. 

У нас биоетиката е сравнително нова, но можем да кажем вече утвърдена академична област, включена в медицинските специалности. Приложението ѝ в здравеопазването със сигурност ще доведе до по-добро качество на медицинската помощ и може значително да намали жалбите и съдебните искове спрямо лечебните заведения, смята асистент Христина Георгиева. 

Все още липсва общоприета дефиниция на понятието "грижа, ориентирана към пациента"

На този етап е трудно да се направят категорични изводи относно предимствата на тясната специализация, каза Георгиева в отговор на въпрос фрагментираната грижа в медицината и тясната специализация пречки ли са за разрешаването на ежедневните етични казуси.  Реформите в здравеопазването са продължителен процес. Все още липсва общоприета дефиниция на понятието "грижа, ориентирана към пациента", както и на "фрагментирана медицина", заяви Христина Георгиева. 

По думите ѝ има доказателства, че високата степен на специализация подобрява клиничната преценка и повишава качеството на хирургичните интервенции. Тясната специализация изисква екипна работа и истинският професионализъм се основава на сътрудничеството между различните специалности. "Медиците във ВМА изповядват философията, че когато пациентът постъпи за лечение в дадена клиника, той е пациент на цялата болница, а не само на даден лекар или клиника. И той може да бъде консултиран с всякакъв вид специалист, за да получи най-добрата и адекватна грижа", отбеляза асистент Христина Георгиева. 

Според нея интердисциплинарният подход е необходима и желана промяна. "Холистичната грижа изисква интегрирано разбиране на света на пациента – не само неговото физическо състояние, но и личностните и емоционалните му нужди, отразени в биопсихосоциалната перспектива. Връзката лекар-пациент трябва да се основава на професионална почтеност и състрадание, като заема ключово място в грижата за благополучието на пациента. Вярвам, че младото поколение ще продължи тази линия на поведение", заяви Георгиева. 

Обученията по медицинска етика, конфликти и комуникация

Към Катедрата по военна медицина на ВМА се провеждат редица тематични курсове. В „Медицинска грешка“ се включиха над 20 души, не само от нашата болница. Интерес има и към другите две обучения за „Работа с трудни пациенти“ и „Съобщаване на лоши новини“, където са сформирани две групи от по 15 обучаеми, каза асистент Христина Георгиева. 

Според нея този интерес показва колко сериозно здравните работници са ангажирани с мисията си – не само да осигуряват най-доброто за пациента, но и да защитават себе си. "Курсовете се основават на реални случаи и казуси от практиката. Медиците се нуждаят от умения и увереност, за да могат да предадат критични факти, без да унищожат надеждата. Дори и най-добре предадената лоша новина си остава лоша новина, но начинът, по който се съобщава, може да накара пациента да се чувства подкрепен и уважаван", отбеляза специалистът. 

По думите на Христина Георгиева целта на обучението е медицинските специалисти да се научат да разпознават сигналите, да се ориентират в казусите, да мислят бързо, да бъдат гъвкави в отговор на предизвикателствата. Те трябва да умеят да установяват професионални граници, да оценяват бъдещите рискове и да се предпазват от грешки, добави тя. 

Нравствените избори, през които преминава всеки, решил да се занимава с медицина 

Медицината е грижа за другия. Професия, която вижда хората в най-уязвимото им състояние – често тъжни и отчаяни, отбеляза асистент Христина Георгиева. Според нея за младите хора, които избират да поемат по този път, са необходими морална смелост, морална сила и устойчивост – качества, които да се развиват и утвърждават по време на професионалния път. Това е процес на непрекъснато саморегулиране и балансиране между обективния и субективния морал, коментира специалистът. 

Според асистент Христина Георгиева за медиците  е необходима смелост, за да действат в трудна и предизвикателна среда със силен морален компас и чувство за отговорност. Професионалният и личният морал на медика се формира до леглото на пациента, а не в кабинета или в учебната зала, заяви тя. 

Съпричастност, емпатия, отзивчивост, сърдечност, доброта и постоянство – всички тези качества трябва да вървят ръка за ръка с проницателност, устойчивост и професионална дистанция, посочи специалистът. 

По думите на Христина Георгиева пандемията от COVID-19 много ясно показа значението на този нравствен избор на всички здравни работници, които демонстрираха себеотрицанието и жертвоготовността си ежедневно.

Медицината изисква не само специализирани знания, но и високи духовни качества и интуиция. Това е една от най-силно регулираните професии, при която са строго регламентирани всички форми на юридическа отговорност. Основната причина е, че тук говорим за високорискова професия с огромна социална значимост, заяви Георгиева. 

Феноменът на т.нар. викарна травма

За съжаление, лекарите и здравните работници са подложени на интензивен и системен стрес от различни страни, което води и до синдрома на професионалното изчерпване (бърнаут), каза в отговор на въпрос асистент Георгиева. Според нея пренебрегването на стреса в здравеопазването е като игра на руска рулетка.

Съществува и феноменът на т.нар. викарна травма, за който почти не се говори. Това е състояние, при което човек може да претърпи травма не чрез директно излагане на събитие, а чрез контакт с травматизирано лице. Връзката с пострадалия може да засегне здравния работник по вторичен и индиректен начин, водеща до така наречената умора от състрадание, свързана с „цената на грижата“ за другите, допълни асистент Христина Георгиева. 

Според нея един от ефективните механизми за справяне е допълнителното обучение. Медицинските специалисти трябва да разполагат с инструменти за разпознаване и справяне с предизвикателствата, като придобиват умения за емоционално управление и бързо вземане на решения в стресови ситуации.

"Освен споменатите по-рано в разговора ни курсове, с които аз съм ангажирана, преди няколко години във ВМА започна специално обучение на медици, чиято работа е свързана с рискови и агресивни пациенти. Целта е обща – предотвратяване или поне намаляване на вербалната и физическа агресия", допълни специалистът. 

Според Георгиева ключова роля в справянето със стреса играе и биоетиката, която създава канали за диалог между всички участници в здравеопазването. Социалните и професионалните взаимоотношения, както и добрата екипна работа, също са важни механизми за справяне със стреса.