Творчеството на Рихард Щраус и Марк Регер е тема на Международния симпозиум „Музиката на Дунавските държави“, който се провежда в рамките на музикалния фестивал „Варненско лято“.
Съпоставка между две ранни произведения на Щраус и Регер направи в лекцията си днес проф. Хелмут Лоос от Университета в Лайпциг. Те ще бъдат изпълнени и по време на втория концерт на форума, който предстои в Градската художествена галерия тази вечер. Клавирно трио No. 1 в си минор, оп. 2 от Регер ще предложат музикантите Наташа Великович, Йозеф Хорват и Александър Гордън-Земцов, а Клавирен квартет в до минор, оп. 13 на Рихард Щраус ще интерпретират Адела Ликулеску, Мари Изабел Кропфич, Марта Потулска и Лиляна Кехайова.
Според проф. Лоос в цялостното творчество на двамата композитори има явни разлики. При Щраус доминират оперите и симфоничните творби, а за Регер са важни произведенията за орган. И двамата имат значителен брой камерна музика, хорови и солови песни. При ранните произведения също изпъкват отлики. Регер изтъкава сложна мрежа от тонове с мистериозни ексцесии, показващи отдаденост на абсолютната музика, романтичния идеал за език на неизразимото, докато при Щраус има яснота и лесна разбираемост, разкриващи мелодично великолепие, каза той.
Въпреки социалните им различия, музикално двамата имат сходен старт в кариерата. Щраус е син на известен корнист, а майка му е богата и той е добре осигурен. Учи в Майнинген, където среща Александър Ритер. Негови пътеводни звезди са Ференц Лист и Рихард Вагнер. Има успешна кариера в оперите в Мюнхен, Ваймар, Берлин и Виена. Регер е син на начален учител. Музика му преподава Хуго Риман, който базира обучението му на немската музикална традиция от Бах до Бетовен и Брамс. Регер става преподавател в Кралската музикална академия в Мюнхен, по-късно в Лайпциг.
И двамата композитори са изправени пред спора на времето между консервативното направление след Брамс и новата тенденция около Лист и Вагнер, като и двамата са свързани с лагера на Брамс първоначално, но по-късно Щраус следва новогерманската школа. Важността им в музикалната история, според професора, идва от умението да комбинират възгледите си със самостоятелно и креативно оформление. В камерните творби, които са написали в ранните си години, предмет на обсъждане на варненския фестивал, Щраус следва традиционната последователност от четири части със скерцо на втора позиция, а при Регер има необичайно подреждане, в което последната част е цикъл от бавни вариации, изтъкна лекторът. Той добави, че Регер в началото изпълнява често своето трио, но по-късно вече няма добро мнение за ранните си творби.
Музиката на Сърбия също бе представена на форума във Варна чрез доклад на проф. Тияна Попович Младенович от Университета по изкуствата в Белград. Тя се спря на три характерни периода като говори за Стеван Стоянович Мокрянац, за втората вълна на авангарда в лицето на Петър Бергамо, Берислав Попович, Петър Озгиян, Владан Радованович, Райко Максимович и Зоран Христич, както и за Зоран Ерич и вълната на постмодернизма.
На симпозиума днес бе изнесена лекция и за ранното творчество на българския композитор, пианист и архитект Димитър Ненов. Неговите години в Дрезден прегледа проф. Полина Куюмджиева от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Тя изтъкна, че Ненов изгражда пианистичната си техника и оформя вкуса си по собствен път, след като родителите му отказват да следва музика. Свири от 5-годишен и в архива на БАН има запазени десетки негови произведения от ученическите години, въпреки че не е учил композиция. Записва архитектура в Дрезден, но там взема частни уроци и по хармония, оркестрация, диригентство. Преподавателката изнесе данни от запазения архив на Ненов за съотношението между музика и архитектура в седемте години, прекарани в столицата на Саксония и за произведенията, написани от българина, докато следва. Едва през 1932 г., отдавна утвърден като музикант, той се дипломира в Консерваторията в Болоня и това му дава възможност да стане професор в Музикалната академия в София.
Утре на симпозиума „Музиката на Дунавските държави“ предстои представяне на книга за архива на Димитър Ненов в Дрезден.
/ХК/
news.modal.text
