site.btaВасил Казанджиев: Творчеството е огледало на личността

Аз считам, че творчеството е огледало на личността. В такъв смисъл и моята музика сигурно напълно изявява това, което представлявам – не само като творец, но и като човек. Мисля, че творческата дейност на един автор най-малко може да прикрие недостатъците му или пък да преувеличи неговите качества. С една дума, при творчеството скрито-покрито няма, там всичко лъсва наяве, казва Васил Казанджиев. Днес големият български композитор, диригент и педагог празнува своята 90-годишнина.

Той е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси.

„Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране в такъв смисъл, че първи те се сетиха да ме насочат към музиката. А всъщност това стана много случайно. Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и оттам се разбра, че имам такива наклонности. Скоро ми купиха пиано и изобщо решиха, че трябва да стана музикант“, разказва Васил Казанджиев.

От 10 годишна възраст той започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на мъжката гимназия там през 1952 г. постъпва в Българската държавна консерватори в София, където следва композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.

ЗА ВЛАДИГЕРОВ, ПИПКОВ, ХАДЖИЕВ

На въпрос за влиянията в творчеството си Васил Казанджиев отговаря: „Мога да кажа, че само от Владигеров съм изпитвал влияние. Е, като дете – от Парашкев Хаджиев. Имах някои съвсем бегло загатнати подражателни моменти. Но след това от Владигеров, и то пак по-скоро по отношение на изразните средства, в оркестрацията, в начина на конструиране на мисълта, на музикалната идея, на нейното развитие, някак си да върви спонтанно, плавно… Мисля, че това е най-важното, на което ме е научил той. Музиката да тече естествено, без препъвания, без излишно умуване, а всичко да ѝ бъде на място. Без да се нарушава нейната вътрешна организация и строга последователност“.

„Професор Владигеров беше немски възпитаник, перфекционист, цялото му творчество е такова. Тогава учехме с Милчо Левиев, и сега като се видим, само за професора говорим. Всичките му ученици го боготворят. Освен че беше взискателен, беше добър човек и имаше много силно чувство за хумор. Той ни осмисли следването. Голям музикант, но теоретично не можеше да ни обясни кое, защо и как става. Затова сядаше на пианото, импровизираше и показваше. Така разбирахме музиката“, разказва Казанджиев.

За Любомир Пипков допълва: „Винаги много съм го харесвал като автор и го считам и до днес за най-самобитния наш композитор, най-първичния, най-българския… Самородно явление, единствено по рода си, и затова няма и последователи, няма приемственост… Но лично мен Пипков винаги ме е удивлявал тъкмо с тая лаконичност, с тая простото, особено в първоначалните му идеи. Това е голямо качество и аз мисля, че ми е повлиял доста в тази насока“. 

СОФИЙСКАТА ОПЕРА, „СОФИЙСКИ СОЛИСТИ“, МУЗИКАЛНАТА АКАДЕМИЯ, БАН

След завършване на консерваторията през 1957 г. Васил Казанджиев е назначен като диригент в Софийската опера (1957-1964). В периода от 1962 до 1978 г. основава и ръководи Софийския камерен оркестър (дн. камерен ансамбъл „Софийски солисти“). Под неговото ръководство съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина, участва на всички национални фестивали, утвърждава се на международна сцена. От 1979 до 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър при Българското национално радио.

В цялостната си музикантска изява той има голям принос за популяризирането на съвременната музика в България и изпълнението на български творби в чужбина. От 1960 г. преподава четене на партитури, от 1984 г. оркестрово дирижиране, от 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране в Българската държавна консерватория в София. Преподавател е в Национална музикална академия в София по „Четене и свирене на партитури“ (1957 – 1986), професор по „Оркестрово дирижиране“ (1986 – 2002) и хоноруван професор по оркестрово дирижиране в Южна Корея (1996 – 2002).

През 2005 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2009 – за академик. 

От 1954 до 2007 г. Васил Казанджиев е член на Съюза на българските композитори, а от 1962 г. – на Съюза на българските филмови дейци.

ТВОРЧЕСТВО

Репертоарът му включва произведения на Йохан Себастиан Бах, Бела Барток, Бенджамин Бритън, Рихард Вагнер, Ектор Берлиоз, Лудвиг ван Бетховен. Йоханес Брамс и др., също така и на български автори, сред които Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Константин Илиев, Панчо Владигеров, Лазар Николов, Александър Райчев и др.

Като композитор Васил Казанджиев започва да се изявява в началото на 50-те години на 20 век. Композитор е на 124 опуса – творби в различни жанрове: камерна музика, симфонична музика, театрална и филмова музика. Част от творчеството му са Симфониета за голям оркестър (1952), Малки сюити за обой, фагот и кларнет (1953), Дивертименто за малък оркестър (1957), увертюра „Септември 1923“ (1958), „Симфония на химните“ (1959), Концерт за оркестър, фортепиано и саксофон (1960), Концерт за цигулка и оркестър (1962), Първи струнен квартет „Перспективи“ (1964), Втора симфония на тембрите (1968), „Живите икони“ – възхвала на Софийската крипта“ (1970), „Картини от България“ (1971), празнична музика – псалми и ритуали за струнен оркестър (1972), епизоди за кларнет, арфа и ударни инструменти (1974), духов квартет „Апокалипсис“ (1976), „Илюминации“ (1977), клавирен квартет (1979), диалог за флейта и арфа (1980), Трета симфония (1982), симфония „Нирвана за хора и оркестър“ (2000). През 2022 г. е премиерата на камерния балет „Надежда за балет“. Той композира музиката за филмите: „Тютюн“ (1962), „Шибил“ (1967), „Боянският майстор“ (1980) и др.

Васил Казанджиев работи над редица български оперни произведения, сред които: „Хитър Петър“ на Веселин Стоянов, „Янините девет братя“ и „Антигона 43“ на Любомир Пипков, „Ивайло“ на Марин Големинов и др. 

Осъществява над 100 премиери и студийни записи на български и чужди произведения, включени в албуми на фирмите „Балкантон“, „Гега-ню“, Denon, Kibaton, Harmonia mundi.

ПРИЗНАНИЕ

През 1957 г. става лауреат на награда за модерна композиция на Шестия международен младежки фестивал за модерна композиция в Москва, с председател на журито Дмитрий Шостакович. През 1971 г. става лауреат на Димитровска награда. През 1972 г. получава званието „Заслужил артист“. През 1979 г. печели трета награда за големи музикални форми на Министерството на народната отбрана. През 1980 г. получава звание „Народен артист“. През 1984 г. става носител на орден „Народна република България“ – първа степен. През 1990 г. получава „Наградата на София“ за голяма музикална творба. През 2006 г. получава орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие. През 2009 г. е награден със „Златно перо“. Носител е на наградата „Златен век“ – звезда на Министерството на културата (2014), на държавната награда „Паисий Хилендарски“ (2015). През 2016 г. получава „Кристална лира“ – специална награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) и Класик ФМ радио. Носител е на Специалната награда на Столична община за изключителни постижения и принос в националната култура (2017).

/ДД

МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 29.3.1990 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/ruse/683510-kontsertat-90-godini-vasil-kazandzhiev-predstavya-spetsialno-podbrana-programa; в. „Народна армия“, 6.3.1979 г.; сп. „Българска музика, бр. 10/1982 г.; в. „Работническо дело“, 25.6.1983 г.; сп. „Музика“, бр. 8, 1984 г.; Кой кой е в България, София 1998, с. 326; в. „Стандарт“, бр. 4942/9.10.2006 г.; Голяма енциклопедия на България, София, 2012, с. 2190; https://sofiaphilharmonic.com/avtori/васил-казанджиев/.