България предоставя средства за сътрудничество за развитие още от присъединяването си към ЕС. През 2023 г. София е предоставила 93 млн. евро чрез общия бюджет на ЕС, каза в интервю за БТА европейската комисарка по международните партньорства Юта Урпилайнен.
Това представлява 0,6% от Официалната помощ за развитие (ОПР), която държавите членки на са предоставили през 2023 г. чрез ЕС, допълни тя.
Урпилайнен ще бъде днес на работно посещение в страната ни, където ще се срещне със служебния министър на външните работи Иван Кондов, както и с представители на бизнеса, неправителствения сектор и младежки организации. По думите ѝ въздействието на България може да бъде по-голямо от нейния финансов принос. „Знам, че България съсредоточава усилията си в Западните Балкани и страните от Източното партньорство, като се има предвид богатият ви опит, придобит по време на процеса на присъединяване“, заяви финландската еврокомисарка в интервюто, направено по електронната поща в навечерието на визитата ѝ.
Сред очакваните теми на обсъждане днес ще бъдат геополитическата ситуация и участието на София в изпълнението на инвестиционната стратегия на ЕС „Глобален портал“ (Global Gateway). „Глобален портал“ е положителното предложение на ЕС към партньорите, нашата инвестиционна стратегия с цел да се мобилизират публични и частни инвестиции на стойност до 300 млрд. евро за устойчива инфраструктура и човешко развитие в страните от Глобалния юг“, заяви Урпилайнен.
С програмата се поставя специален акцент върху създаването на добавена стойност на местно равнище и изграждането на взаимноизгодни партньорства, в това число в индустриализацията и създаването на работни места, каза още тя. Урпилайнен подчерта, че това не е европейска алтернатива на „Един пояс, един път“ - китайската програма за финансиране на инфраструктурни и други проекти за развитие в Азия и Африка.
Следва пълният текст на интервюто:
1. Каква е целта на посещението Ви в България? Какво очаквате от нея?
Вече съм посещавала вашата красива страна преди много години и успях да се убедя в голямото българско гостоприемство. През мандата си на комисар съм си поставила за цел да посетя всички 27 държави членки, така че сега е време да се върна в тази си роля. Съзнавам напълно сложната политическа ситуация в България в днешно време. При все това, като се има предвид геостратегическото положение на страната ви, с нетърпение очаквам да обсъдя с вашите власти и гражданското общество настоящия геополитически контекст и предизвикателствата, пред които са изправени България и ЕС.
Другата ми цел е да обменя опит с хора на ръководни длъжности, с частния сектор и гражданското общество за участието на България в изпълнението на инвестиционната стратегия на ЕС „Глобален портал“ (Global Gateway). Искам да повиша осведомеността за възможностите, които предлага стратегията, включително за българските дружества. Надявам се да науча за приоритетите и очакванията на заинтересованите страни от България по отношение на сътрудничеството на ЕС с т.нар. Глобален юг, както и да придобия по-добра представа за секторите, в които българските участници вече са активни на развиващите се пазари.
2. Какъв е приносът на България към международните програми на ЕС за развитие?
България предоставя средства за сътрудничество за развитие още от присъединяването си към ЕС. През 2023 г. България е предоставила 93 млн. евро чрез общия бюджет на ЕС. Това представлява 0,6% от Официалната помощ за развитие (ОПР), която държавите членки на ЕС са предоставили през 2023 г. чрез ЕС.
Но въздействието на България може да бъде по-голямо от нейния финансов принос. По време на срещите си с държавите членки насърчавам те да използват силните си страни. През последните пет години бяха положени категорични усилия за увеличаване на координацията между Комисията, държавите членки и европейските институции за финансиране на развитието с цел предлагане на по-въздействащи, широкомащабни инициативи и проекти за трансформация. Работим повече като екип - като екип Европа.
Бих искала България да играе активна роля в този екип. Знам, че България съсредоточава усилията си в Западните Балкани и страните от Източното партньорство, като се има предвид богатият ви опит, придобит по време на процеса на присъединяване. „Глобален портал“ се прилага и в тези региони.
3. Разкажете ни малко повече за проекта „Глобален портал“. Каква полза ще имат европейските граждани от инвестирането на 300 млрд. евро от техните данъци в чужди държави?
„Глобален портал“ е положителното предложение на ЕС към партньорите, нашата инвестиционна стратегия с цел да се мобилизират публични и частни инвестиции на стойност до 300 млрд. евро за устойчива инфраструктура и човешко развитие в страните от Глобалния юг. Ние не използваме 300 млрд. евро от парите на данъкоплатците. Това е сумата, която се стремим да привлечем чрез обединяване на вноските от бюджета на ЕС, държавите членки и финансовите институции. Освен това използваме иновативни финансови инструменти, като например гаранции, за да привлечем и стимулираме и частни инвестиции.
С „Глобален портал“ поставяме специален акцент върху създаването на добавена стойност на местно равнище и изграждането на взаимноизгодни партньорства. Водещите ни проекти са от полза за целите на развитието на нашите партньорски държави, за тяхната индустриализация и създаване на работни места. Според мен подкрепата за устойчивото развитие, растежа и стабилността в страните партньори е в интерес на нас, европейците. Работим с партньорите си за справяне с общите трансгранични предизвикателства - да вземем за пример изменението на климата, заплахите за здравето и първопричините за миграцията. Тези усилия също така ще помогнат за ограничаване на нерегламентираната миграция.
Европа също може да се възползва от инициативата „Глобален портал“. Нашите компании и индустрии разполагат с иновациите и познанията, от които тези страни отчаяно се нуждаят за своя зелен и цифров преход. Подобряването на тяхната инфраструктура и цялостната регулаторна рамка може да подпомогне нашата собствена стратегическа автономност и политически цели. Сътрудничеството в областта на критичните суровини, които Европа трябва да внася, е много конкретен пример за това. До момента сме подписали 14 стратегически партньорства за устойчиви вериги за създаване на стойност при суровините с държави партньори.
4. Конкурира ли се тази програма с китайската инициатива „Един пояс, един път“?
Не бих казала, че „Глобален портал“ се конкурира с китайската инициатива „Един пояс, един път“. По-скоро „Глобален портал“ е предложението на ЕС за положително партньорство с държавите от Глобалния юг. То се основава на европейските ценности и спазва най-високите социални и екологични стандарти.
Други участници, като Китай, представиха свои собствени предложения, както и свои наративи. Страните партньори от Глобалния юг са свободни да избират с кого да работят. Нуждите от развитие, особено в Африка, са огромни и напълно разбирам, че страните приемат всички инвестиции, които могат да получат, стига да не се застрашава дългосрочната устойчивост на тези инвестиции.
Много затънали в дългове африкански държави станаха критични към китайския модел, който в някои случаи създаде и задълбочи нежелани зависимости. Само миналата седмица на срещата на върха на FOCAC (Форум за сътрудничество между Китай и Африка) въпросът за опрощаването на дълговете не беше споменат, въпреки че е бил обсъждан на предишни срещи на върха и е бил постоянно искане от африканска страна.
5. Предполага се, че европейските държави са най-заинтересовани от финансирането на инициативи за развитие в Близкия изток и Африка, за да спрат вълните на нелегална миграция. Но защо харчим пари за толкова отдалечени страни като тези от Латинска Америка или Тихоокеанския регион?
Както беше споменато, Европа има много причини да бъде активна и да се ангажира със страните партньори - близки и далечни. В днешния взаимосвързан свят не можем да се обръщаме навътре и да си въобразяваме, че това, което се случва в други части на света, не ни влияе. Конфликтите и кризите се разпространяват навсякъде и ние се нуждаем от многостранно сътрудничество, за да ги управляваме. Пандемията от КОВИД-19 беше силно напомняне за това. А агресията на Русия срещу Украйна е друг пример. Въпреки че войната се води в Европа, тя наруши международните вериги за създаване на стойност при стоките и засегна ежедневието на хората и на други континенти.
/ПТА/
news.modal.text
