Сиси е нападната, "защото е императрица", признава по време на процеса убиецът Луиджи Лукени

site.btaПреди 126 г. - на 10 септември 1898 г., край Женевското езеро анархист убива императрицата на Австро-Унгария Елизабет

Преди 126 г. - на 10 септември 1898 г., край Женевското езеро анархист убива императрицата на Австро-Унгария Елизабет
Преди 126 г. - на 10 септември 1898 г., край Женевското езеро анархист убива императрицата на Австро-Унгария Елизабет
Фуншал (19 септември 2009) Статуя на Елизабет, по-известна като Сиси, императрица на Австрия и кралица на Унгария, във Фуншал, столицата на португалския остров Мадейра. Императрицата прекарва известно време на острова в Атлантическия океан, докато се възстановява от болест. (AP Photo/Armando Franca)

Императрица Елизабет Австрийска, позната и като Сиси, губи живота си от ръката на италиански анархист на 10 септември 1898 г. Атентатът е извършен в Женева, близо до пристана на езерото. Италианецът Луиджи Лукени убива съпругата на австро-унгарския император Франц Йосиф I, защото е императрица, отбелязва той пред съда.

Елизабет (родена на 24 декември 1837 г., Мюнхен, Бавария, [Германия] – починала на 10 септември 1898 г., Женева, Швейцария) е императрица на Австрия от 24 април 1854 г., когато се омъжва за император Франц Йосиф. Тя също е кралица на Унгария (коронясана на 8 юни 1867 г.). Елизабет е дъщеря на баварския херцог Максимилиан Йосиф. През август 1853 г. тя среща братовчед си Франц Йосиф, тогава на 23 години. Той се влюбва в 15-годишната Елизабет, която е смятана за най-красивата принцеса в Европа. Скоро след брака им тя се оказва замесена в много конфликти със своята свекърва, ерцхерцогиня София, което води до отчуждение с двора. Като цяло популярна сред своите поданици, тя дразни виенската аристокрация с нетърпението си към твърдия етикет на двора, отбелязва енциклопедия “Британика”.

БТА съобщава за атентата и за погребението на императрица Сиси в своя бюлетин, като е запазен архаичният стил в публикуваните текстове:

Женева, 29 август/10 септември 1898 г., 3:40 подир пладне. Австрийската императрица излезе на 12 часа и 40 минути от хотел “Бориваж” и отиваше към скелето за параходите, когато бе внезапно нападната от едно лице, което се хвърли върху нея и ѝ нанесе силен удар. Императрицата падна; после като стана, тя можа да отиде в парахода, гдето след малко изгуби съзнание. Капитанина не искаше да тръгне, но той пак даде сигнал за тръгване по настояването на лицата от свитата. Параходът, като излезе от пристанището, спря и се върна пак на скелето, гдето се научиха, че императрицата не е още дошла в съзнание. Нейно Величество бе пренесена с една набързо приготвена носилка в хотел “Бориваж”. Дрехите на императрицата бяха окървавени. Нападателят бе арестуван, но самоличността му не можа още да се узнае.

***

Женева, 29 август/10 септември 1898 г., 3:50 подир пладне. Австрийската императрица се помина няколко минути след завръщането в хотела. Констатира се, че Нейно Величество е била ударена със стилет (малък нож с триръбест резец - бел. ред.) около сърцето. Убиеца бил италиански анархист.

***

Женева, 29 август/10 септември 1898 г. Убиецът е италиански анархист, роден в Париж на име Лукени.

***

Виена, 29 август/10 септември 1898 г. Страшната новина от Женева произведе тук неописуем ужас, печал, изумление и негодувание. Ерцхерцогът, граф Голуховски и граф Тун отидоха веднага при императора в Шьонбрун. Императорът няма да замине за маневрите при Ципс. 

***

Женева, 30 август/11 септември 1898 г. Когато Нейно величество влезе в парахода, капитанина се погрижи за императрицата, която се придружаваше само от една почетна дама и от един слуга. Кормчията разтвори дрехите и констатира една малка рана, от която течаха само няколко капки кръв. По едно време като че ли императрицата беше дошла в съзнание. Почетната дама я попита: “Чувствате ли болки?” Нейно Величество отговори: “Не”. В хотела докторът се помъчи да произведе изкуствено дишане, но напразно. Той можа само смъртта да констатира. Преди смъртта, Нейно Величество получи от един свещеник последното миропомазване. Когато смъртта се констатира, всичките присъстващи коленичиха, за да се молят.

***

Женева, 30 август/11 септември 1898 г. През време на разпитването, убиецът Лукени показва ужасен цинизъм. Той заяви, че бил анархист; той е знаел, че отделно престъпление не помага нищо, но искал поне да даде пример. (…)

***

Берн, 30 август/11 септември 1898 г. Федералният съвет натовари швейцарската легация във Виена да съобщи ужасната новина на австро-унгарското правителство и да предаде на императора Франц Йосиф изражението на най-дълбоката скръб (…) Съветът заповяда на всички швейцарски легации в Европа и Америка да съобщят на правителствата на страните за печалното произшествие.

***

Виена, 30 август/11 септември 1898 г. Императорът все е още не е напуснал Шьонбунския дворец. Всичките новини от двореца констатират единогласно, че слуховете, които се бяха пръснали из Виена за отслабване на здравето на императора, са абсолютно неверни. Всичките окръжаващи императора изказват крайното си удивление за геройската благотърпеливост, с която императорът, въпреки безкрайната си скръб, понася страшното изпитание. Императорът заповяда шестмесечен дворцов траур. Огромно множество народ продължава да се стича към Хофбург и към Шьонбрунския дворец. Навсякъде владее голяма скръб и развълнуваната симпатия за толкова жестоко изпитание на императора. Траурната декорация на града напредва (…) Знамената на иностранните мисии са наполовина вдигнати. (…) Ужасът, негодуванието и отвращението са безкрай. Всичките увеселения са отменени. Траурни знамена са навсякъде вдигнати. Вестниците на всичките партии засвидетелстват единодушно дълбоката скръб и сърдечната симпатия на населението към монарха и възхваляват извънредните качества на покойната императрица като владетелка, като жена и като майка.

***

Женева, 30 август/11 септември 1898 г. От аутопсията стана явно, че смъртта на императрицата е причинена от една безусловно смъртоносна рана. Съвсем е изключено предположението, че императрицата, понеже страда от болест в сърцето, била умряла вследствие вълнението от атентата. (…)

***

Женева, 30 август/11 септември 1898 г.  Ето резултатът на аутопсията: Раната е съвсем малка, едвам може да се съгледа. Хеморалията е съвсем вътрешна. Докторите уверяват, императрицата не страда. Изражението на лицето не е никак изменено.

***

Женева, 31 август/12 септември 1898 г. Оръжието, с което е била убита австрийската императрица се намери. То е една триъгълна пила с груба дървена дръжка. На нея има още следи от кръв. Върхът е счупен, вероятно от ударването, когато убиецът я хвърлил.

***

Женева, 31 август/12 септември 1898 г. Началникът на департамента за правосъдието и полицията на кантона (…) заяви, че при пристигането на императрицата (…) правителството натоварило няколко агенти да следят за безопасността на Нейно Величество, но императрицата като ги забелязала, изказала желание да я оставят абсолютно сама, което и било направено.

***

Женева, 31 август/12 септември 1898 г. Полагането на тялото на императрицата в ковчега стана подир пладне. На пладне стана една от най-импозантните траурни манифестации. Председателят, членовете на правителството, властите и 30 000 души народ дефилираха пред хотел “Бориваж”, гдето австро-унгарските личности присъстваха на тая величествена манифестация. (…)

***

Женева, 1 септември/13 септември 1898 г. Днес стана церемонията за затварянето на ковчега. Тръгването на трена (влак - бел. ред.), с който ще се принесат останките на императрицата, е определен за 14-ти сутринта.

***

Женева, 2 септември/14 септември 1898 г. Пренасянето тялото на императрицата стана всред най-живите симпатии на населението и, по изричното желание на император Франц Йосиф, с най-голяма скромност и без никакви военни почести. Ковчегът бе последван само от членовете на императорската свита и от членовете на Федералния съвет.
През всичките станции, гдето е минал тренът, камбаните са биели. Многобройни венци бяха положени. (…)

***

Виена, 3 септември/15 септември 1898 г. Специалният трен с тялото на императрицата пристигна в 10 часа вечерта на западната гара, която беше декорирана в черно, и се посрещна от първия оберхофмайстер, от офицерите от Виенския гарнизон и духовенството. След благословението на ковчега, шествието се образува съгласно церемонията. От гарата до Хофбург войските образуваха шпалир, зад който безбройно множество народ посрещаше ковчега с мълчалива скръб и със свалени шапки. След пристигането в Хофбург, ковчегът последван от първия оберхофтмайстер на двореца и от оберхофтмайстера и оберхофтмайстерината на императрицата, бе занесен в параклиса. Императорът с най-близките членове на императорското семейство, присъства на благословяването в параклиса и се върна после в Хофбург.

***

Евксиноград, 3 септември/15 септември 1898 г. Негово Царско Височество князът (княз Фердинанд - бел. ред.) замина тая сутрин за Виена, да присъства на погребението на австрийската императрица.

***

Виена, 4 септември/16 септември 1898 г. От 8 часа сутринта населението на града се стича, в невидяно досега множество, към черквата в Хофбург, за да се прости с тялото на императрицата, което е изложено върху парадно легло в затворен металически ковчег, единственото украшение на който е един златен кръст, поставен в средата на ковчега. Ковчегът е покрит с черен златовезан плат, на който са поставени само четирите венци от децата и внуците на императрицата. Другите венци са наредени покрай стените на черквата. На публиката се позволява да влиза по групи от 30 – 40 души наведнъж.

***

Виена, 5 септември/17 септември 1898 г. Погребението на императрицата стана в 4 часа подир пладне, при най-хубаво време. От смъртта на архидука Рудолф (син на император Франц Йосиф и императрица Елизабет, починал на 30 януари 1889 г. – бел. ред.), Виена не е виждала толкова трогателни и толкова величествени манифестации на симпатии. Зад военния кордон, който беше поставен от Хофбурга до Капуцинската черква, беше се събрало безбройно множество народ. Всичките прозорци, декорирани в траур, бяха заети. Всичките магазини бяха затворени. Обвитите с креп фенери бяха запалени. Малко преди 4 часа в Капуцинската черква бяха се събрали: императорът с членовете от императорската фамилия, баварските роднини, чуждите владетели и князе, княз Хохенгое, всичките министри, дипломатическото тяло, духовенството, дворцовите чиновници, представителите на австрийския и унгарския парламенти, ония на Чехската и Хърватската Диети и безбройните дипломации от всичките краища на монархията.
Точно в 4 часа величественото шествие тръгна при биенето на всичките камбани. Траурната колесница, впрегната с осем коня, носеше ковчега, който беше претрупан с венците на най-близките роднини.
Населението със снети шапки и крайно нажалено посрещаше шествието в най-дълбоко мълчание. В Капуцинската черква, ковчегът се постави на една катафалка. Опелото се извърши от Виенския архиепископ. След това императорът, архидук Франц Салватор, князът Леополд и Георг Баварски и херцогът Карл Теодор и Лудвик Баварски съпроводиха ковчега в гробницата, гдето се извърши ново опело. Австрийският и германският императори се завърнаха заедно в Хофбург. В 6 часа императорът отиде в Шьонбрун, след като взе сбогом от чуждите владетели и князе. В Хофбург имаше фамилиарен обед, на който участваха почти всичките чужди князе. Императорът се представляваше от архидука Франц Фердинанд. През вечерта заминаха: германският император, сръбският крал, баварският принц-регент, неаполитанският принц, великият княз Алекси, херцог Никола Вюртемберски. През време на погребението никакви сериозни случки не станаха.

***

Виена, 6 септември/18 септември 1898 г. “Държавният вестник” обнародва един манифест на императора от 4 септември, който казва, че императорът е изгубил в лицето на императрицата нещо повече, отколкото може да изкаже. Една престъпна ръка, оръдие на най-безумния фанатизъм, е посегнала върху живота на най-благородната жена, която никога не е знаела какво нещо е злоба. Императорът, като прекланя смирено глава пред повеленията на Провидението, благодари на народите за тяхната любов, вярност и преданост. Общата скръб ще създаде нови връзки между трона и отечеството. В любовта на народите, императорът черпи не само подкрепителни чувства на дългът му да постоянства в мисията, с която е натоварен, но още и надежда за сполука. Императорът моли Всемогъщия да му даде сили да изпълни мисията си и да просвети народите, да намерят пътя към любовта и съгласието. (…)

***

Женева, 29 октомври/10 ноември 1898 г. При разглеждането на делото на Лукени, полицейските агенти констатираха, че Лукени е заявил, че ако на 10 септември е притежавал 50 лева, то той не би извършил престъплението и би отишъл в Италия, за да убие краля Умберта (…). Той отишъл в Женева, за да убие Орлеанския дук, но пристигнал късно и разполагал с малко време. При разпитването Лукени призна, че той убил императрицата предумишлено. Той избрал австрийската императрица, защото тя била императрица. За подбудителна причина на престъплението си, казва, че го е извършил, за да отмъсти за живота си. Той не чувствал ни най-малко покаяние. (…)
Журито се произнесе утвърдително по всичките въпроси, като отхвърлиха умегчителните обстоятелства. Лукени се осъди на вечен затвор. Като се произнесе присъдата, той извика: “Да живее анархията, смърт на аристокрацията”. 

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:43 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация