В Роман започва празник на местната идентичност по повод 50 години от обявяването на населеното място за град, съобщиха от Община Роман на официалната си Фейсбук страница.
На събитието ще бъдат представени занаяти, местни обичаи, песни, танци, храни и напитки от региона, допълват от администрацията. Празникът е под надслова „Живо наследство“ и е организиран от Местна инициативна група „Луковит – Роман“. Деца от детски градини и училища, самодейци от читалищата в региона се включват в тържеството. Вечерта е предвиден празничен концерт с участието на Невена Цонева.
Към събитията, започнали на 2 септември с изложба „Път през годините“, от местната администрация са добавили и футболна среща между отборите „Искър 1934“ и „Оряхово 2021“. Мачът е предвиден за седми септември.
За БТА Соня Тинчева – зам.-кмет на Община Роман, коментира, че в момента поминъкът в региона е предимно земеделие и животновъдство. Дърводобивната промишленост също е развита.
В изданието: „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.) е записано, че първото промишлено предприятие датира от 1910 г., когато Васил Наумов завършва строителството на керамичната си фабрика. Съществувала е и въжарска фабрика. От 1925 г. до 1930 г. в Роман има 45 занаятчийски работилници.
През 1939 г. влиза в действие ВЕЦ „Искра“ на р. Искър с мощност 140 к.с. (102 киловата), с която селото се електрифицира. До 1944 г. индустрията на Роман се представя от памукотекстилна фабрика на братя Бочеви, содолимонадената работилница на Нанко Панчев, мелницата на Георги Иванов, цигларниците на Наумов и Лалов. През септември 1924 г. се открива фабрика за обработка на тютюн, пише в книгата.
Според регистрите през 1939 г. 1 800 жители на Роман са обработвали 60 000 дка площи и е имало 1 563 глави добитък, са записали също авторите.
До откриването на Завода за стоманени телове и въжета, земеделието и животновъдството са основен поминък. Заводът е строен в периода 1972 г. до 1982 г. и е с производствен капацитет 100 000 т. стоманени въжета и 47 000 тона въжета от високо и нисковъглеродни стомани, поцинковани стоманени телове, сапани. Единствен в България и най-голям на Балканите за онова време. Над 2 000 работници са намирали своето препитание в него, е споменато в изданието.
През пролетта на 1970 г. в овощен комплекс „Малък Искър“ са засадени първите дървета от ябълковата палмета градина. Тя достига до 3 000 дка и се простира в землищата на Роман, Караш и Хубавене. Постепенно се обогатява със сортовете Златна превъзходна, Червена превъзходна, Джонатан и др. Годишният добив от ябълковата градина е надхвърлял 2 600 тона, посочват авторите на „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.).
Силен тласък в развитието на Роман дало построяването на първия етап от ЖП линията София – Варна през 1897 г., е споменато в книгата „Из Врачански окръг. Пътеводител“ (1982 г.). Авторите са записали, че ЖП гарата станала важен транзитен пункт за транспортиране на дървен материал, камъни за настилки, добитък, храни от района на Ботевградско, Тетевенско, Етрополско.
За откриването на железопътната линия София – Роман пише и в „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.): На 20 февруари 1897 г. официално се открива железопътната линия София – Роман. Строителството продължило три години. За официалното откриване на железницата в Роман пристигат княз Фердинанд и съпругата му Мария Луиза и техните гости сръбския крал Александър и съпругата му кралица Драга, дипломати, министри, депутати. За новата линия са закупени от Германия, Белгия и Франция 285 пътнически, баластни и товарни вагона за 974 025 златни лева. През 1900 г. е завършена отсечката Роман – Шумен, с което селището се включва изцяло в националната ЖП мрежа.
Интересен факт е отбелязан в същата книга – в референдума за Република, проведен на 8 септември 1946 г., 98% от ромчани гласуват за република, а 2% за монархия. Авторите са записали също, че от 1932 г. жителите на Роман имат и свой вестник „Обществено знаме“, редактиран от Тодор Тихолов. През 1978 г. излиза и първият брой на вестник „Романска искра“.
Авторите на „XX-XXI век. Врачанска област“ (2001 г.) са записали и, че през 1865 г. се открива първото училище от учителя Въто Неков в тогавашното село Роман. В книгата посочват също, че въпреки че през 1884 г. в селото има 546 неграмотни и само 8 грамотни жители, се построява нова сграда на училището. 12 години по късно в него идва за учител бъдещия професор по етнография Христо Вакарелски. По негова инициатива в началото на януари 1897 г. се поставя първото театрално представление „Руска“ от Иван Вазов, в което актьори са учители от Роман и съседните села. Със събраните средства се полагат основите на читалището в село Караш.
С Указ № 1942 от 4 септември 1974 г. Държавният съвет на Народна република България обявява Роман за град. Указът е публикуван в Държавен вестник, брой 72 от 17 септември 1974 г. Според книгата „Новите градове в Народна република България“ (1977 г.) населението на Роман през 1975 г. е било 3 140 жители, а само двадесет години по-рано хората живеещи в тогавашното село са били 1 769. По информация от секретаря на Община Роман след последното преброяване през 2021 г. жителите на град Роман са 2 500 души, а на общината 4 685 души.
/ВД/
news.modal.text
