Две книги за личността на проф. Михаил Неделчев бяха представени в Художествената галерия в Созопол. Авторите проф. Пламен Дойнов и доц. Елка Трайкова, заедно с проф. Веселин Методиев и проф. Кирил Топалов, разказаха за биографичните сюжети на Неделчев, както и за влиянието му в развитието на литературната критика и история след 60-те години на XX век. Срещата с надслов "Диалозите" с Михаил Неделчев" се проведе в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“.
В първата книга са събрани разговори, водени между проф. Михаил Неделчев и проф. Пламен Дойнов от зимата на 2022 г. до лятото на 2023 г. Томът, втори от поредицата „Очи в очи“, представя свободни литературоведски диалози по проблеми от близкото литературно минало. Някои от линиите, които проследява книгата, са за сложното публично осъществяване на литератора проф. Неделчев в годините на комунистическия режим и за запазване автономността на литературната критика и история.
Колегиално-приятелски диалог под формата на литературна анкета с проф. Неделчев представя в книгата си доц. Елка Трайкова. В нея авторката показва литературноисторическата, културологическа и обществено-политическа гледна точка на анкетирания в преходните години към демокрация в България. Книгата съдържа и биографични факти за генерал-лейтенант Иван Фичев (1860-1931), прадядо на проф. Михаил Неделчев. Книгата „Биографичните сюжети на литературния историк. Анкета с Михаил Неделчев“ е издадена по повод 80-годишния юбилей на Неделчев.
Модераторите на разговора представиха творчеството на Михаил Неделчев, чийто фокус е поставен върху изследване проблемите на литературната теория и философията на българската култура и литература, както и историята на новия български демократически преход.
Не всеки би могъл да бъде и не трябва да бъде обект на литературна анкета, каза доц. Елка Трайкова. По думите ѝ анкетираният трябва да бъде ярка литературна, творчески и обществена фигура. Проф. Неделчев е благодатен обект за разговор, през чийто живот минава политическата и литературната история от софийската градска хронология, каза тя.
Проф. Пламен Дойнов разказа за дебюта на проф. Неделчев като литератор в сп. „Литературна мисъл“ през 1962 г. „Той публикува научна статия от писмо на д-р Кръстьо Кръстев до цар Фердинанд във връзка с участието на български писатели във войните. Това е писмо, което открива в семейния архив на ген. Фичев. Неделчев пише статията през студентските си години и демонстрира една професионална етика, която трябва да бъде следвана от всеки. С написаното Неделчев изпълнява сложен пирует, в който едновременно остава честен на рода и защитава офицерската позиция на прадядо си, но и застава зад позицията на д-р Кръстев, който се опитва да спаси животите на българските интелектуалци“, разказа проф. Дойнов.
„Интересно е да видиш как едно затворено повече от 45 години общество се движи към европейския свят и постепенно узрява. Това се дължи на малка група от хора, които играеха ролята на водач в пътя към европеизацията“, каза проф. Веселин Методиев. Според него Неделчев е сред водачите в движението, който възстанови демократичния поглед на българското общество.
Проф. Кирил Топалов посочи, че след демократичните промени интелигенцията у нас е възприела ново разбиране, че интелектуалецът не трябва да се занимава с политика. „Политиката определя целия ни живот. Тя трябва да се ръководи от интелигенти хора с морал и отговорност към обществото. Михаил Неделчев успя да върне тази представа, че интелектуалецът трябва да бъде политик, но също така и гражданин на своето време в своята държава“, заяви той.
Сред тях беше и самият проф. Неделчев, който сподели своите спомени от прекараните години в редакцията на в. „Литературно наследство“, където работи от 1974 г. до 1990 г., както и за летните срещи с интелектуалци в Созопол.
За проф. Неделчев Созопол е щастлива хетеротопия. „Има едно неприятно разбиране за понятието „хетеротопия“, въведено от философа Мишел Фуко, което означава гадно място като затвори, болници и пр. Според мен понятието може да се преосмисли и да се предаде щастлив замисъл на хетеротопичното място. За всички нас Созопол е щастлива хетеротопия, пребиваваме с щастие“, каза той.
Литературният критик разказа за летните събирания на интелектуалци в Созопол през 60-те години на миналия век. Той бил част от интелектуална група, която наричали „комбината“. Сред членовете в трупата били проф. Богдан Богданов, Явор Бачев, Емил Бояджиев и писателя Венцеслав Константинов. Проф. Неделчев разказа още за срещите си с покойния есеист и публицист проф. Юлиян Вучков, който, подбуден от интелектуалния живот на „комбината“, написва статията „Психология на магнетофонната младеж“.
Проф. Михаил Неделчев е литературен историк, теоретик, критик и публицист. Роден е на 17 юли 1942 г. в София. Завършва специалностите „Славянска филология“ и „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на множество монографични литературно-исторически изследвания, студии, статии и очерци. Дълги години работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и списание „Родна реч“. През 1974 г. Неделчев започва работа в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“, където прекарва близо 15 години.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се организират от фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Първото издание на фестивала се провежда през 1984 г. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства, отбелязват организаторите. БТА е медиен партньор на събитието.
/СХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
