site.btaОдеса отбелязва 230 години от основаването си

Тържествата по случай отбелязването на Деня на основаването на украинския черноморски град започнаха с официалната церемония на вдигането на знамето на Одеса.

„Въпреки войната, Одеса се развива на принципите на откритост, партньорство и участие на обществеността при вземане на важни на решения. Ние заедно създаваме тази Одеса, която ще стане място за въплътяване  на нашите мечти и надежди“, каза в своето приветствие кметът на Одеса Генадий Труханов.

В церемонията взеха участие председателят на Одеската областна военна администрация Олег Кипер, представители на областни и градски структури. Официални гости бяха представителите на дипломатическия корпус в Одеса, сред които бе генералният консул на България Светослав Иванов.

В условията на пълномащабната война, наред с вдигането на знамето на Одеса, бяха внесени знамената на различните родове войска на военните сили на Украйна.

Също в многонационална Одеса по случай Деня на града бяха представени знамената на държави партньори, които помагат на града и Украйна в тези нелеки времена. Сред знамената се развяваше българският трикольор.

В рамките на общоградската програма „Одеса многонационална“ участие в церемонията взеха и представители на националностите, участвали в основаването на града и днес живеещи вече в независима Украйна. Това са гърци, българи, украинци, поляци, евреи, молдовци и други.

Българската общност беше представена от ученици от Българското неделно училище „Васил Априлов“ към Всеукраиснкия център за българска култура и Одеския юридически лицей.

Същият ден бяха открити четири имена на одесчани на алеята на звездите на Одеса. Това са известни художници, писатели, журналисти – Виталий Аликберов, Михаил Комаров, Шолом-Алейхем и Александър Розенбойма. През последните 10 години на алеята в центъра на града са открити вече 48 звезди.

Град Одеса е пристанище за българските преселници още от момента на основаването на украинския черноморски град през 1794 г.  Одеса е първият български литературен и културен център в днешна Украйна през Възраждането. Заселването на българи в Одеса датира от 20-те години на XIX в., но нараства от 30-те г.  във връзка с войните на Русия с Турция, с икономическия подем на града, със засилването на руското политическо и културно влияние в България, с формирането на новобългарска интелигенця. 

В Ришельовския лицей учат Найден Геров, Иван Богоров, Павел Калянджи, Димитър Мутев, Николай Палаузов, Спиридон Палаузов и други българи. В учредената през 1838 Херсонска семинария образование получават Добри Чинтулов, Ботьо Петков, Васил Друмев, Драган Цанков, Стефан Стамболов и др.

От май 1864 ученик във Втора одеска гимназия е Христо Ботев. Български девойки са възпитанички на Мариинската гимназия, открита през 1862. Българи получават образование в одеските учебни заведения: Ришельовски лицей – 28 души, гимназия – 40, Херсонска семинария – 132, Духовно училище – 7, Юнкерско пехотно училище – 26, Търговско училище – 3, Музикално училище – 3, Николаевски лицей – 1, девическа гимназия – 1, Новорусийски университет: Юридически факултет – 13, Физико-математически факулет – 12, Историко-филологически факултет – 3, Естествени науки – 3, Медицински факултет – 1. 

В Одеса се формира елитът на първото българско литературно-художествено поколение с представители в Одеския литературен кръг (Найден Геров, Добри Чинтулов, Елена Мутева, Иван Богоров и др.). 

Одеско българско настоятелство е създадено на 2 февруари 1854 г. като емигрантска политическа организация в град Одеса. Първоначално в ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Тошкович, Никола Тошков, Константин Н. Палаузов и др. Одеското настоятелство полага големи усилия за образоването на млади българи в гимназиите и университетите на империята, като ги е издържало и им е давало стипендии.

След 1856 г. Одеското настоятелство развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 1860-те и 1870-те години взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ в Тракия и Македония.

Създават се институции, свързани с развитието на българско учебно дело и култура – „Одеско славянско благотворително общество св. св. Кирил и Методий“, което, както е отбелязано в Устава му, „има за цел да доставя пособия на нуждаещите се славяни и да ги поощрява към полезен труд в областта на славянската наука, художествена литература и изкуство“. 

В град Одеса са открити паметни плочи и паметници на знакови личности от българската история. Сред тях са: паметна плоча на Иван Вазов на ул. „Софиевска“, където той започва да пише първия български роман „Под игото“; мемориален барелеф на Христо Ботев на сградата на Втора бивша мъжка гимназия, където той е учил през 1863-65 г., а също и бюст-паметник на Ботев; мемориална плоча на Васил Априлов, която е монтарана на фасадата на къщата му; паметник на Светите братя Кирил и Методий пред хуманитарния корпус на Одеския национален университет „И. И. Мечников“; мемориална плоча на Алеко Константинов в Юридическия факултет на Одеския национален университет „И. И. Мечников“, където той учи право от 1881 г. до 1885 г.