site.btaПреди 70 години е открит Пеницилиновият завод в Разград

На 5 септември 1954 г. е пуснат в експлоатация Пеницилиновият завод в Разград. Така България става първата страна на Балканите и една от малкото в света производители на пеницилин.

На 4 септември под ръководството на инж. Петър Стоянов и съветски специалисти, водени от Татяна Леонтиевна в Разград са произведени първите кристали български пеницилин. Това става само 25 години след откритието на шотландския микробиолог Александър Флеминг (1928), а клиничното му приложение започва през 1942 г.

През годините Пеницилиновият завод непрекъснато увеличава гамата на произвеждани антибиотици. Около 1979 г. България е втора в света по производство на високоефективните тубоцин и тилозин. Заводът се утвърждава като водещо предприятие в системата на „Фарма хим“, като голям дял от продукцията се изнася във всички континенти на света.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА, четем за откриването на завода:

Тържествено откриване и пускане в пробна експлоатация на Пеницилиновия завод

Пеницилинов завод, 5 септември 1954 г. /БТА/ (…) Нашият народ празнува (…) откриването и пускането в пробна експлоатация на Пеницилиновия завод.

Радостно и необикновено оживено е днес на площадките пред завода, израсъл за изумително кратък срок. Победно се веят знамена над гълъбовия покрив на административно-лабораторната сграда, блести под лъчите на есенното слънце кафяво червеният масив на производствения корпус (…)

По всички пътища, от близки и далечни села, от Разградска, Исперихска, Кубратска и Поповска околии към завода се стичат кервани от каруци и камиони. Над изпъстрените с плакати и високо развени знамена колони се носят бодри и радостни песни, Хиляди трудещи се селяни, работници и служещи от града бързо изпълват площада пред завода. Техните погледи са отправени към новия завод-красавец, който започна производството на ценното лекарство пеницилин. Задоволство и радост се чете по лицата на присъстващите. Малките стъкленички с произведен в завода пеницилин ще стигнат и до най-отдалечените краища на нашата родина, за да възвръщат хората към живота. (…)

Наближава 10 часа. Изведнъж над хилядното множество екват бурни ръкопляскалия. (…) На трибуната са министърът на народното здраве и социалните грижи д-р Петър Коларов, министърът на строежите и пътищата Марин Грашнов, (…) и изтъкнати строители.

Секретарят на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Русе Пенчо Кубадински обяви тържествения митинг за открит, и даде думата за доклад на министъра на народното здраве и социалните грижи д-р Петър Коларов.

В своя доклад д-р Петър Коларов изрази всенародната радост от новата крупна победа. (…) Той изтъкна, че новият завод ще произвежда едно от най-ефикасните лекарства, което се прилага в съвременната медицина за лекуване на редица тежки и широко разпространени заболявания. В ръцете на нашите лекари пеницилинът ще бъде мощно средство за опазване здравето на народа. (…)

***

Митингът завърши. Представителите на партията и правителството и групата съветски специалисти се отправиха към главния портал на завода. От двете му страни младеж и девойка държат широка трицветна лента. Настъпва най-вълнуващият момент на тържеството. Министър д-р Петър Коларов прерязва лентата и обявява завода за открит. (…)

През целия ден с голяма радост в сърцата трудещите се селяни разглеждаха завода на живота, завода, изграден в името на щастието на нашия народ (…)

Народното веселие продължи до късно през деня.

***

Доклад на министъра на народното здраве и социалните грижи д-р Петър Коларов пред тържествения митинг по случай откриването на Пеницилиновия завод

Другари строители, монтажници, инженери, техници, производственици и служители!

Скъпи другари и другарки!

В самото навечерие на десетата годишнина на славното Деветосептемврийско народно въстание встъпва на стража за живота и здравето на нашия народ първенецът на нашата медицинска промишленост, скъпата рожба на вечната и животворна българо-съветска дружба – Пеницилиновият завод. В тези празнични дни на всенароден трудов и политически подем към славната поредица на крупните победи на трудещите се в социалистическото строителство се прибавя още една голяма победа. Още една заводска сирена се включва в стройния ансамбъл на мощните сирени на прекрасните нови наши заводи: Металургичния завод „Ленин“, Завода за целулоза „Стефан Кираджиев“, Химкомбината „Сталин“, пуснатия в пробно действие преди една седмица Завод за сода „Карл Маркс“ и много други.

Строителите нарекоха Пеницилиновия завод „завод на живота“. В това определение се съдържа много мъдрост и правда. (…)

Нашата народна държава отделя огромни средства за развитието на лечебните и санитарни заведения и за подготовката на медицински кадри. Бюджетът на здравеопазването в сравнение с 1939 година е нараснал повече от 6 пъти. Леглата в болниците за десет години се увеличиха три и половина пъти. Повече от четири пъти нараснаха здравните пунктове в предприятията. Докато в 1939 година един лекар се падаше на повече от 2000 души от населението, през 1953 година ние имахме вече по един лекар на всеки 870 души. В резултат на ръста на здравната мрежа и подобрената дейност по медицинското обслужване на трудещите се. (…) В страната значително намаля през последните години заболеваемостта и смъртността на населението. (…)

В края на 1957 година нашата млада родна медицинска промишленост (…) ще израсне значително. Нейната продукция ще се увеличи 2,4 пъти в сравнение с 1952 година. В изпълнение на тази задача влиза в пробна експлоатация и нашият Пеницилинов завод.

Пеницилиновият завод ще произвежда един от основните антибиотици, едно от най-мощните лекарства, което се прилага масово в съвременната медицина за лечението и профилактиката на редица тежки и широко разпространени заболявания. Продукцията на завода – пеницилинът в ръцете на нашите лекари ще бъде мощно средство за лекуване и по-нататъшно подобряване на здравето на населението, на нашите трудови хора от градове и села. (…)

При строежа на завода строителите извършиха близо 70 хиляди кубически метра землени работи, 12 500 куб. метра бетонни работи, иззидани са 19 200 куб. метра зидария, изработени са близо 50 хиляди кв. метра кофражи, положена е 425 тона арматура, измазани са 56 400 кв. метра мазилка, а също така са извършени 17 300 кв. метра бояджийски работи.

Строителните работи започнаха фактически в началото на 1953 година. Началните трудности бяха бързо преодолени, темповете на строителството се засилиха и въпреки тежката зима, колективът на строителите успешно се справи с трудните си задачи. Зидарите, арматуристите, кофражистите и другите работници проявиха истински трудов героизъм като през зимата при температура 30 градуса под нулата не спряха работа по високите етажи на котелната сграда и производствения корпус. (…) 

Позволете, другари и другарки – строители, монтажници и производственици, да ви поздравя от все сърце за забележителната победа, която завоювахте с пускането в пробна експлоатация на Пеницилиновия завод и получаването на първите опитни количества наш, български, роден пеницилин.

Нека бъде честит, другари и другарки, на нашия трудов народ Пеницилиновият завод!

Да живеят строителите и монтажниците, производствениците и служителите, взели участие в построяването на завода за пеницилин! (…)