site.btaБързата реакция при пациент с инсулт гарантира успешното лечение и възстановяване, обясниха лекари и спешни медици

Бързата и навременна реакция при пациент с инсулт гарантира неговото успешно лечение и възстановяване. Разпознаването на ранните симптоми също е от съществено значение.  Това обясниха лекари и спешни медици по време на конференция „Инсултът-поглед в черната кутия 2.0 – Лечение на инсулта“, организирана от Асоциация за инсулт и афазия в партньорство с Българското дружество по инсулт и CredoWeb. Експертите обърнаха внимание на нуждата от по-добра логистика и институционална подкрепа.

Увиснала страна на лицето, трудно повдигане на едната ръка, неясен и неразбираем говор са сред симптомите за инсулт, заяви д-р Боян Патов от спешното отделение в УМБАЛ „Света Анна“ – София. Сред симптомите може да са загуба на равновесие, световъртеж, изтръпване на лицето или крайниците. При липса на кислород мозъчните клетки започват да умира в рамките на минути, предупреди специалистът. Затова е важен т.нар. златен час – първият час след инсулта е критичен за ограничаване на увреждането, обясни специалистът.

Само двама от десет души се обаждат на линейка веднага след появата на симптомите. Останалите осем избират да изчакат, за да отминат симптомите, но така могат да изгубят шанса да спасят живота си, коментира доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в „Света Анна- София“. Той каза, че страната ни е лидер по заболеваемост и смъртност от инсулт и няма регистър на инсултите. Всъщност инсултът е лечим, подчерта доц. Калпачки. Тромболизата е лекарството, с което се лекува исхемичният инсулт. Единственото утвърдено лечение на исхемични инсулт е „реканализация“, т.е. възстановяване на кръвотока чрез премахване на кръвния съсирек, обясни специалистът. По думите му у нас не е достатъчно задоволителен броят на тромболизи в болниците в страната. Обърнато беше внимание, че в чужбина тромболиза се прави още в линейката, а у нас има болници, които не правят. Инсултът трябва да се лекува на място, за да се пести време, коментира също специалистът.

При инсулт е важно пациентът да бъде транспортиран до болница възможно най-бързо. Времето е от критично, тъй като ранното лечение може значително да подобри прогнозата за възстановяване, заяви инж. Малвина Биримирска, началник на Районен център 112 – София. Общ брой приети инциденти за неврологични състояния през 2019 г. са 105 552, а през 2023 г. - 95 936. Тя увери, че операторите в спешната помощ са достатъчно добре обучени, за да разпознаят симптомите на инсулт. И напомни, че има мобилно приложение, което осигурява достъп на граждани със слухови и/или говорни увреждани. По време на презентацията си Биримирска каза, че за 2023 г. регистрираните неверни сигнали към Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са 303 за цялата страна.

По доклади на Министерството на здравеопазването в периода 2019-2022 г. при около 62-76% от случаите пътят на пациента с инсулт до болницата е чрез ЦСМП, при останалите случаи – пациентът стига сам до болницата, каза д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешна помощ. Търсете незабавно спешна медицинска помощ, когато вие или ваш близък получи затруднения в говора, изтръпване на ръка или крак, изкривяване на устата, апелира тя. Не транспортирайте сами пациент със съмнение за инсулт поради риск от влошаване и поради незнание в коя болница има готовност с легла и възможности за диагностика и лечение, посъветва още Кателиева. Тя апелира гражданите да се доверяват на екипите на спешната помощ, като подчерта, че те са обучени и работят по утвърдени от здравното министерство диагностично-терапевтични правила и алгоритми. 

Трябва да се създаде карта на първичните и всеобхватните центрове за лечение на инсулти, заяви д-р Диян Ганев, ръководител на смяна в координационна централа на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух (ЦСМПВ/HEMS). По думите му е важно да се изчислят времената за активация, достигане до мястото и от мястото на инцидента. По отношение на триажа е необходимо утвърждаване на скали за телефонен триаж, присъствен триаж от наземен екип на спешната медицинска помощ, телефонен триаж от дежурен невролог по отношение на между болнични трансфери и ясни и прости правила за активация на HEMS, коментира също специалистът.

Около 65% от общата смъртност в България се дължи на сърдечно-съдовите заболявания – миокардни инфаркти и мозъчни инсулти, обобщи доц. д-р Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница „Аджибадем Сити клиник“. В България инсултите са малко повече от инфарктите, посочи той. И обясни, че има сходства между двете състояния, като причината за възникването им е прекратяване на кръвотока. Мозъкът няма резерв на кръвообращение и некрозата възниква много по-бързо, посочи специалистът.

По време на събитието повече за спецификата на премахването на тромба в мозъка разказа д-р Нурфет Алиоски, началник на Отделение за ендоваскуларно лечение, Клиника по неврохирургия, в болница „Света Анна-София“.