Служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов отчете дейността на Министерството на иновациите и растежа (МИР) и структурите към него в рамките на първия служебен кабинет с премиер Димитър Главчев от 9 април до 26 август. Свършената работа е съобразена с четири приоритетни за МИР области - насърчаване на инвестициите, включително чрез развитието на индустриални паркове; насърчаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) и тяхната добавена стойност за растежа на икономиката и интернационализацията на дейността им; насърчаване на публичните инвестиции и проекти, които се считат за приоритетни за България, заедно с осигуряване на средства за проекти с цел намаляване на регионалните дисбаланси и накрая - насърчаване на развитието на иновациите в приоритетни и перспективни икономически области като отбранителна индустрия, производството на стоки за двойна употреба, микроелектроника и космос, се посочва в отчета, публикуван на официалната страница на МИР.
По първото приоритетно направление за насърчаване на инвестициите и развитието на индустриалните паркове са класирани през отчетния период от април до август 11 индустриални парка и зони. Помежду им ще бъдат разпределени 207 млн. лева по линия на "Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции (AttractInvestBG)" от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Избраните терени се намират в градовете Русе, Шумен, Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище, Сливен. По този начин се поставя началото на целенасочената държавна политика за насърчаване на инвестициите чрез изграждане на мрежа от индустриални паркове, съгласно информацията в отчета.
От Българската агенция за инвестиции (БАИ) са издали през това време 11 сертификата за инвестиционни проекта по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Измежду тях 1 проект е приоритетен, 9 са получили сертификат за инвестиция клас "А" и 1 за клас "Б". Общият размер на средствата, които ще бъдат инвестирани от компаниите в тези проекти, е 346,5 млн. лв. и ще бъдат създадени 1295 нови работни места. Осем от сертифицираните проекти са в преработващата промишленост, като по 7 проекта се насърчава високотехнологично производство. В Българската агенция за инвестиции (БАИ) работят в момента по 39 заявления за сертифициране на инвестиционни проекти, преимуществено в производствения сектор.
Отчетът включва и внесения на 6 август в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, отразяващ промените в Регламент (ЕС) 651/2014 за групово освобождаване. Последната промяна на ЗНИ е от този март.
В частта за насърчаване на конкурентоспособността на българските предприятия са изтъкнати приключилият процес по кандидатстване по процедурата "Разработване на иновации в предприятията" по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията", заедно с ускоряване на работата по оценка на постъпилите 514 проектни предложения. Процедурата е насочена към микро-, малки и средни фирми, малки дружества със средна пазарна капитализация и големи компании в сътрудничество с МСП и е с бюджет 127 млн. лева.
В тази си част отчетът включва и отворената за кандидатстване "Програма за подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите" по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията". Микро- и малки предприятия кандидатстват за 117,5 млн. лева. Кандидатстващите фирми могат да получат от 15 000 лв. до 150 000 лева.
Тук влиза и приетата "Стратегия за дейността на Българската банка за развитие (ББР) за периода 2024-2026 година". Тя позволява на ББР да доразвие функциите си по закон, като допринесе за постигане на икономически растеж чрез финансиране на публични инвестиции и подкрепа за национални политики, включително за намаляване на регионалните дисбаланси. Новата стратегия дава възможност на банката да подкрепя стратегически за държавата сектори като здравеопазване, сигурност, отбрана и военно-промишлен комплекс, сектор ВиК, енергетика, инфраструктура (транспортна, здравна, социална, образователна), земеделие, както и прехода към зелена и кръгова икономика.
В отчета на служебния министър Росен Карадимов е отбелязана и работата по създаването на административна структура и правила за "бърза писта" за изпълнение на механизъм за бърза обработка и издаване на разрешително за работа "синя карта" за висококвалифицирани специалисти от държави извън ЕС за работа в България за срок до 4 години. Бързата писта ще се администрира до изготвянето от Министерството на електронното управление (МЕУ) на специализиран софтуер.
Посочена е и работата по подадените заявления за издаване на "стартъп виза", като постъпилите 3 заявления за издаване на удостоверение за "стартъп виза" са на етап разглеждане от Експертен съвет. Статистиката включва още 1 издадено удостоверение "стартъп виза" и други 2 издадени решения за удължаване на срока на валидност.
Относно политиките за насърчаване на конкурентоспособността на българските предприятия и оказваната им подкрепа за стъпване на международните пазари, отчетът се спира и на работата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и на Фонда на фондовете.
Частта в отчета за насърчаване на научноизследователската и иновационна дейност акцентира на приключилата работа по приемането от парламента на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите (ЗННИИ), работата по сформирането на Иновационен съвет и изготвянето на Правилник за дейността на новия Национален иновационен фонд. Тук е поместена и информацията за започналия процес по надграждане на суперкомпютъра "Дискавърър" (Discoverer) от София Тех Парк и започналата работа по подготовката на извършването през 2025 г. на междинната оценка на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС).
При политиките за насърчаване на иновациите в областта на космоса, отбраната, микроелектрониката и водорода отчетът се спира на задълбочаващите се връзки на България с Европейската космическа агенция; консултациите за определяне на национален компетентен орган по програмите "Публично регулирана услуга" на Галилео, "Правителствени спътникови комуникации" и "Програма за сигурна свързаност за периода 2023-2027 година"; продължаващата работа по изготвяне на Националната космическа стратегия и за създаване на Национална космическа агенция.
През отчетния период е внесен и законопроектът за ратифициране на подписаното административно споразумение между МИР и съвместното предприятие "Интегрални схеми". Също така е публикувана и покана за изразяване на интерес към български участници за създаване на Център за компетентност в областта на интегралните схеми за България.
В областта на отбраната и производството на стоки с възможна двойна употреба отчетът се спира на действията по насърчаване на кандидатстването на български компании пред Фонда на НАТО за иновации и възползването им от възможностите, които предлага "Ускорителя в областта на иновациите в отбраната в Северния Атлантик" (DIANA), където от тази година сферите за кандидатстване в DIANA са разширени от три на пет. Акцентира се и върху участието на МИР в Специализираната международна изложба на отбранителна техника "Хемус" през юни като един от организаторите на събитието.
Относно дейностите, свързани с водорода, е изведена работата на координиращата работна група към МИР за изпълнение на "Националната пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород" и подписаният Меморандум за сътрудничество със Съвместното предприятие "Чист водород" към ЕК.
Отчетът обхваща и дейностите около процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От публикуваната информация е и тази за първия доклад за напредъка на страната с участието на МИР и МЕУ, представен през април в рамките на Комитета на ОИСР по цифрова икономика. В документа са отправени към страната 23 препоръки в 9 области.
Последната част на отчета е посветена на усилията за подобряване на координацията в работата с други ведомства и иновационната екосистема, където значима роля има министърът на иновациите и растежа.
/ВЙ/
news.modal.text
