site.btaС фотографии, които показват лицето на войната в украинския град Миколаев, беше почетен Денят на независимостта на Украйна
Експозицията „Визуалната история на Миколаев: Татуировки на войната“ беше представена днес в пространството на Експозицията за национално помирение/Гарнизонно стрелбище към Регионалния исторически музей – София. Тя показва пет серии фотографии, които представят войната в украинския град Миколаев. Изложбата е част от 11-ия фестивал „ФотоФабрика“.
Изложбата е реализирана с подкрепата на Посолството на Украйна в България и отбелязва Деня на украинското знаме и Деня на независимостта на Украйна, съобщават организаторите.
В експозицията са подредени творби на петима артисти от град Миколаев. Сергей Мелниченко, основател на миколаевската школа за концептуална и арт фотография MYPH, участва със серията, озаглавена „Татуировки на войната“; Олександър Савчук-Савка – със серията „Сглобен пъзел“, която разказва личните истории и затруднения на бездомни хора; Артем Гумилевски представя серията „Ръце, които миришат на хляб“, разказваща за семейно земеделско предприятие; София Чайковска с „Граница на определението“ проследява живота на обитателите, живеещи непосредствено до фронтовата линия; Айнур Сакишева представя серията „В анамнезата пише война“, която e посветена на физическите и психическите травми от войната.
Артистът, който Еми Барух, директор на фестивал „ФотоФабрика, посочи като най-отличителен в експозицията, е Сергей Мелниченко, инициатор на фотопроекта. „Неговата снимка е емблемата на тази изложба. Мисля си, че в този кадър, който ние избрахме за банер и за плакат, е концентрирано всичко. Има умора, има обич, има рана, има спомен, има град, има надежда“, каза тя пред БТА.
Тя сравни усещането си от днешната експозиция с това от примера на украинската спортистка Олга Харлан. „Когато гледахме олимпиадата в Париж, една от най-великите и най-награждаваните спортистки беше Олга от град Миколаев – същия град, който ние показваме. И това е спортистката, която беше лишена от състезателни права преди две години, защото отказа да стисне ръката на своята съперничка рускиня, което е задължително във фехтовката“, добавя Еми Барух.
По думите ѝ „този жест на съпротива е малкият начин да кажеш, че ти страдаш от тази война, било то на подиума на състезанието, на пътеката, или в други житейски обстоятелства. Това е нещо, на което ние се опитваме по наш начин да реагираме“, каза още тя.
„Аз не уважавам, не харесвам и протестирам срещу мълчаливото множество, което извръща глава от неособено приятните картини, а войната е най-грозната картина. Ние не обърнахме поглед“, добави Еми Барух.
Сред организаторите на събитието бе и първият секретар на Украинското посолство в България Ирина Козик. „Ние всеки път много се стараем да покажем различни страни на тази страшна, ужасна война срещу Украйна. Този път избрахме тема на един много специален град. Този град е град герой. Той получи този статут от нашия президент Владимир Зеленски“. По думите ѝ при ежедневните обстрели по време на окупацията жителите на този град са получили „татуировки по своите души и по своите сърца“.
„Искаме също така да благодарим на България и българския народ за тази подкрепа и да напомним, че тя е важна за нас“, посочи Ирина Козик. Тя припомни още, че хуманитарната, икономическа и военна подкрепа е важна за украинския народ. „Тази изложба е повод за две неща – да напомним за войната и да благодарим за подкрепата“, допълни тя.
/РБ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text