site.btaЕстония сече две евромонети, създадени от българския дизайнер Светлин Балездров

Колекционерска монета, чието художествено оформление е дело на българския дизайнер и преподавател в Националната художествена академия (НХА) доц. д-р Светлин Балездров, е пусната в продажба от централната банка на Естония (Eesti Pank). Това става известно от справка в сайта на банката, където е поместено, че тя е с номинал от 8 евро и е изработена от сребро. Освен това по дизайн на доц. Балездров догодина в обращение ще бъде пусната и възпоменателна монета от 2 евро, която отбелязва важна годишнина от създаването на естонския писмен език.

Поводът за появата на сребърната монета, която е с тираж 5000 бр., е свързан с естонския град Тарту, който е част от Ханзейската лига - съюз на търговски гилдии от Северна Европа.

Ханзата се сформира през 12-и век като съюз на търговци, прераства в съюз на търговските гилдии и към края на 13-и век - в съюз на градове. В Ханзата са членували градове като Хамбург, Бремен в Германия и др.

Заедно с още една, която е от злато и е изработена от естонски дизайнер, монетата на Балездров ще бъде последната от серия колекционерски монети за ханзейските градове в Естония. 

По-ранните монети от серията бяха златна монета и сребърна монета за Талин и сребърни монети за Вилянди и Пярну.

Сребърната монета за ханзейския град Тарту показва прозорец, който се отваря към кметството му. Името на Тарту е включено в дизайна по начин, който подчертава изкуството и художествените традиции на града.

Балездров посочи пред БТА, че в процеса на разработването на проекта за монетата му е направило впечатление, че думата ART (art - изкуство на англ. език) се съдържа в името на града - TARTU. 

Тази визуална находка в типографията, подсилена и изявена с пластични и графични средства, се е превърнала в основен идеен мотив на художествения проект. 

Типографското решение съдържа недвусмислена препратка към културните и артистични традиции на южния естонски град, обявен за културна столица на Европа за 2024 година. 

Златната монета, чийто мотив отново е Тарту, включва портрет на момиче, вдъхновен от теракотената скулптура, украсяваща южната фасада на църквата “Св. Йоан” в Тарту.

"Колега, който участва в различни проекти на европейско ниво, знаейки, че аз се занимавам с изработка на дизайн за монети, ми изпрати линк и ме насърчи да участвам в конкурсите на централната банка на Естония", разказа доц. Балездров пред БТА.

Той допълни, че сребърната монетата с номинал 8 евро е създадена предимно за колекционерски цели и че може да бъде в обращение само в страната на издаване. Дизайнът и на лицевата страна (аверса), и на задната страна (реверса) на монетата е дело на Балездров. Дизайнерът посочи, че стандартно условие в конкурса е на монетата да бъде изобразен гербът на централната банка и нейното наименование.

В България по проект на дизайнера вече са изсечени четири възпоменателни монети, две от които от сребро - Цар Калоян, за която той разказа пред БТА преди повече от година, както и 100 години Български олимпийски комитет. Златната монета, отбелязваща 100 години Богословски факултет, и медната, по повод 125 години от рождението на Панчо Владигеров, която бе пусната в обращение тази пролет, също са проектирани от доц. Балездров.

Догодина предстои да бъде емитирана другата монета, изработена от българския дизайнер. Тя отбелязва това, че естонската писменост съществува вече 500 години, и ще бъде с номинал от 2 евро.

На нея стилизирано е изобразена буквата Е, като тя е съставена от четири книги и отбелязва периода на годишнината - 1525-2025 г., посочи още Балездров. Той допълни, че този тип възпоменателни монети, за разлика от сребърните и златните, имат характеристиките на обикновена монета и са законно платежно средство в цялата еврозона. Очаква се отсичането й да стане през първата половина на следващата година, посочи Балездров.

По информация от Европейската централна банка (ЕЦБ) всяка страна в еврозоната има право да отсича до две възпоменателни монети с номинал от 2 евро. Първата подобна монета е емитирана във връзка с проведените през 2004 г. олимпийски игри в Атина. Оттогава са пуснати и 5 възпоменателни монети, издадени съвместно от всички страни членки на еврозоната.

Това не е първият път, когато монета, създадена от български дизайнер, става част от обмена в еврозоната, отбеляза Балездров. Той припомни, че преди повече от двадесет години дизайнерката с български произход Снежана Русева-Хойер е участвала в създаването на разменните монети с номинал от 1 и 2 евро на Германия, върху които е изобразен един от символите на страната - орелът.

Пред БТА Балездров разказа, че е бил мотивиран да участва в конкурса най-вече заради темите с неограничени възможности за художествена интерпретация, както и от възможността да експериментира с различни нови технологии, тъй като условията на конкурса допускат дигитален проект. 

Неизменна част от условията на повечето конкурси, в които съм участвал, е изработката на гипсов модел - популярната и традиционна техника, докато естонската банка приема и компютърно генерирани тризмерни модели за проекти на монети, което е налагащата се съвременна технология. Тези обстоятелства ми дадоха възможност да проектирам монета изцяло в дигитална среда - нещо, което не бях правил до този момент, посочи още преподавателят в НХА.

"Друга причина да участвам в конкурса е предизвикателството да създавам дизайн, предназначен за страна, намираща се в обхвата на  естетическото въздействие на "скандинавския дизайн", чиито фундаментални ценности - функционалност, лаконизъм и минимализъм, изповядвам и споделям", каза още доц. Балездров.

На въпрос какво е било вдъхновението му за създаването на дизайните за естонската централна банка, художникът посочи, че за него е "предизвикателство да работи по непознати теми. Обичам, когато се захвана с някой проект, да научавам нови и нови неща и това ми дава много импулс и енергия, когато работя. Така беше и с Естония - една държава, за която знаех много малко преди конкурсите". 

Балездров допълва, че все още не е посещавал балтийската страна, но би искал да го направи при първи удобен случай.