site.btaНа 30 август 1991 г. Азербайджан обявява своята независимост

На 30 август 1991 г. Азербайджан обявява своята независимост
На 30 август 1991 г. Азербайджан обявява своята независимост
Баку, Азербайджан (12 ноември 2007). Сградата на президентството. Снимка: БТА, Владимир Шоков/архив

На 30 август 1991 г. на извънредна сесия на Върховния съвет на Република Азербайджан в състава на СССР, е приета Декларация за държавната независимост на Република Азербайджан. На 18 октомври същата година Върховният съвет единодушно приема Конституционния акт „За държавната независимост на Република Азербайджан“. На 29 декември 1991 г. се провежда референдум, а единственият въпрос е „Приемате ли Конституционния акт „За държавната независимост на Република Азербайджан“. Народът гласува „за“ независимостта.

На следващия ден е обявена и независимостта на републиките Узбекистан и Киргизстан.

СССР престава да съществува официално на 26 декември 1991 г., но междувременно се подготвя споразумение за учредяване на Общността на независимите държави (ОНД), в която членува и Азербайджан.

България е сред първите страни, които признават независимостта на Азербайджан. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 5 юни 1992 г.

Днес Азербайджан се разпростира на територия от 82 670 кв. км и се дели на 66 района, една автономна република и 12 града на републиканско подчинение. В държавата действа конституция, приета на 12 ноември 1995 г. с последни промени, одобрени на референдум през 2016 г. Държавен глава е президентът, избиран чрез общи, преки и тайни избори за срок от пет години и за неограничен брой мандати. Законодателната власт се осъществява от Национално събрание (Милли Меджлис) – еднокамарен парламент, който се състои от 125 депутати, избирани чрез общи, преки и тайни избори по мажоритарната система за срок от пет години.

В емисия „Международна информация“ четем за обявяването на независимостта на Азербайджан и събитията в периода:

И Азербайджан възстановява независимостта си 

Москва, 30 август 1991 г. /БТА/ Днес парламентът на Азербайджан прие резолюция, която възстановява независимостта на тази кавказка република, предаде АФП.

Единодушно приетата резолюция е доказателство за подкрепата на политиката на азербайджанския президент Аяз Муталибов, който в четвъртък се оттегли от поста първи секретар на републиканската компартия, отбелязва агенцията. „Отчитайки, че през 1918-1920 г. Азербайджан бе признат от международната общност като суверенна държава и основавайки се на азербайджанската конституция и на закона за суверенитета на републиката, обявяваме възстановяването на държавната независимост“, се подчертава в документа, цитиран от агенция Ройтерс.

***

СССР: ще се постигне ли новият съюз?

Москва, 30 август 1991 г. /БТА/ Днес Русия и Казахстан, двете най-обширни съветски републики, се договориха да спазват сегашната си обща граница и се задължиха да работят заедно срещу неконтролираното разпадане на съюза.

В споразумението, подписано в казахстанската столица Алма Ата от руския вицепрезидент Александър Руцкой и от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев се приканват останалите съветски републики независимо от волята им за независимост да започнат незабавни преговори за сключване на икономически договор между тях. (…)

Почти по същото време Азербайджан обяви категорично своята независимост, а послушната до неотдавна Беларус изрази тревога от евентуалните претенции на Русия към републиките, които напускат съюза.

***

Следват данни за 15-те републики на СССР с уточнения за становището им по въпроса за независимостта:

Париж, 1 септември 1991 г. /АФП/ (…) Азербайджан : 7 милиона жители. Мюсюлманска република, станала съветска република през 1920 г. През септември 1990 г. провъзгласява своя суверенитет. На 26 юни т.г. парламентът решава да се произведат президентски избори с пряко гласуване на 8 септември. На 30 август т.г. парламентът гласува „възстановяване на независимостта“ на мимолетната Република Азербайджан (1918-1920 г.) (…)

*** 

На конгреса на народните депутати

Москва, 2 септември 1991 г. /Кор. На БТА Надежда Богоявленска/ Петият извънреден Конгрес на народните депутати започна днес с минута мълчание – депутатите почетоха паметта на загиналите в августовските събития в Москва.

Президентът Михаил Горбачов и ръководителите на 10 от съюзните републики (РСФСР, Украйна, Беларус, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан, Армения и Туркмения) изненадаха депутатите, като им предложиха за обсъждане специална декларация за принципите, върху които да бъде изграден един бъдещ съюз от суверенни държави. (…)

***

Интерес на Иран към мюсюлманите в СССР

Техеран, 4 септември 1991 г. /Жан Мишел Кадно от АФП/ Иранското правителство възнамерява да задълбочи отношенията си с мюсюлманските републики в СССР, но би искало те да успеят да постигнат компромис с Москва за рамките на съюза, смятат политическите кръгове в Техеран. (…)

От идването на власт на Михаил Горбачов през март 1985 г., Иран разширява политическите и икономическите си връзки със съветските мюсюлмански републики и по-специално със шиитския Азербайджан и с Туркменистан – неговите съседи от двете страни на Каспийско море. (…) Подготвя се договор за добросъседство с Азербайджан, чийто президент Аяз Муталибов узна за свалянето на Горбачов в Иран, а азербайджански инженери ще строят метрото в Табриз – в източен ирански Азербайджан. Техеран, който не зае ничия страна в конфликта между азербайджанци и арменци за Нагорни Карабах, все пак се колебае да направи крачката от признаването на „суверенитета“ на Азербайджан, за който той казва, че би искал да е възможно по-пълен, до признаването на неговата независимост. Като изразява официално желание „да се възстанови спокойствието“ в мюсюлманските републики, Техеран напомня всекидневно „чувствителността“ си по този въпрос, тъй като се смята за „естествен съюзник“.

Като покровителства Горбачов и запазва стрелите си за руския президент Борис Елцин, определен от министъра на външните работи Али Акбар Велаяти като „привърженик на съвременен царизъм“, Иран си запазва възможността да застане на страната на мюсюлманите в случай на конфликт между тях и Москва и да признае тяхната независимост. „Радикалният“ печат настоява за незабавно признаване на мюсюлманските републики, като вестник „Кайхан интернешънъл“ предлага на тези републики да организират среща на високо равнище в Техеран, „за да определят обща позиция“. В. „Джумхурие ислами“ изрази днес безпокойство, че Анкара е признала независимостта на съветски Азербайджан. „Турция иска да въведе лаически ислям в тази мюсюлманска република вместо фундаменталистки ислям. Тази стъпка на Анкара е сериозно предупреждение и може да има много тежки последици за Иран, по-специално от гледна точка на националната сигурност“, твърди вестникът.

***

Първите президентски избори в Азербайджан

Москва, 8 септември /БТА/ Президентските избори в Азербайджан очевидно няма да донесат необходимото спокойствие на страната, която през последните три години е обхваната от сериозни етнически сблъсъци. До този извод стигат повечето от наблюдателите следящи обстановката в републиката, където днес се осъществяват първите в нейната история общи преки президентски избори.

Единственият кандидат в изборите е сегашният президент Аяз Муталибов. Неговият единствен противник – социалдемократът Зардущ Ализаде оттегли кандидатурата си, като заяви, че гласуването трябва да бъде отложено. Противниците на Аяз Муталибов призоваха азербайджанците да бойкотират изборите. Те обвиняват президента, че е подкрепил опита за преврат в Москва в края на август. Според тях той ще използва днешното гласуване, за да укрепи позициите си, като се опита да фалшифицира резултатите. (…)

Веднага след неуспешния опит за преврат в Москва Азербайджан обяви своята независимост, но се очаква републиката да се присъедини към бъдещата конфедерация, която ще смени СССР. Нейната икономика, изградена главно върху добива на петрол и селското стопанство е тясно обвързана с тази на Русия, но властите в Баку не крият намеренията си, че искат да развиват икономически връзки със страни като Турция, с които етнически са свързани. Републиката има сериозни проблеми със съседна Армения главно поради спорния Нагорнокарабахски район, където според информационните агенции през последните дни отново е имало престрелки. По данни на Ройтерс в края на седмицата там са загинали шест души – четирима арменци и двама азербайджанци.

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:41 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация