site.btaВ „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси, каза в Бургас писателят Хайри Хамдан

В романа „Лешникови градини“ няма отговори, има само въпроси. Дори като автор се питам постоянно защо героите са взели това решение и колко несигурни са те. Със задаването на въпрос се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Сюжетът поставя сериозни въпроси, открити без компромиси. Това каза писателят, поет и преводач д-р Хайри Хамдан в Бургас. Той представи второто издание на своята книга „Лешникови градини“ на откритата сцена до Експозиционен център „Флора“ в града. Събитието бе част от програмата в първия ден от Летния книжен фестивал „С книга на плажа“, който се провежда от 14-и до 18 август в Морската градина. Модератор на срещата бе журналистът и издател Румяна Емануилиду.

„Лешниковите градини са градини на обещанията и надеждата. Неслучайно всичко тръгва от Брюксел, където съм работил близо година. Тогава усетих празнота, защото бях далече от родината си. За пет-шест години Брюксел не остави в подсъзнанието ми нито един положителен спомен“, разказа за хронотопа на творбата д-р Хамдан. По думите му главният герой Адам – символ на обикновения мъж от Близкия изток, се влюбва в европейка на име Мерна, която олицетворява свободния по морал и права човек.

Романът е особено интересен, защото действието се движи паралелно в два различни свята между Близкия изток – Йордания, Ирак и Ливан, и Европа – конкретно от Брюксел, седалището на Европейския съюз, посочи журналистът и издател Румяна Емануилиду. По думите ѝ с всяко прочитане се откриват нови акценти в многопластовия роман. Лешниковата градина представлява родословното дърво – символ на семейството, поясни тя.

Пред публиката Емануилиду цитира думите на покойния писател Алек Попов (1966-2024) за „Лешникови градини“: „Романът е интересно свидетелство за процесите и взаимодействията в съвремието ни, които се оглеждат в индивидуалната човешка участ на много хора от различни култури и националности“.

Тя представи и анотацията на поета и есеист Иван Ланджев относно романа на Хамдан: „Лешникови градини“ проследява историята на деветчленно семейство като всеки от членовете поема по своя собствена посока в света. Темата на деня – мултикултурният диалог в епоха на глобализация – е на преден план и тук, но не е разгледана през устойчивите, вече до болка познати стереотипи. Тъкмо обратното, в романа на Хамдан се натъкваме на неконвенционални персонажи и цели сюжетни линии, каращи ни да преосмислим клишетата, през които приемаме „различните култури“.

Хамдан разказа за социалното положение на жената в Близкия изток. По думите на писателя през последните години са възникнали много феминистки движения, които се различават по идеи и намерения в зависимост от ситуацията в държавата. Но всички те имат една обща цел и това е отхвърлянето на неравенството между двата пола, поясни писателят.

Според Хамдан светът продължава да страда от насилието над жени, което той определи като „утихваща болест“. Обществото започна да разбира колко сериозен проблем представляват насилствените действия над жените и в момента протичат много мащабни протести по света, каза той.

„Образите на пустинята и морето предоставят огромен хоризонт, който развива таланта на поета. Един поет трябва да живее на поне две места, различни едно от друго, за да може да ги съпостави емоционално“, разказа писателят.

Д-р Хамдан сподели, че предстои да завърши работата по новия си роман „Отпечатъци“, посветен на бургаското море. Авторът определи предстоящата творба като „гигантът, който се появява непрекъснато на заден план“.

Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. От 1982 г. Хамдан живее и твори в България. Седем години по-късно се дипломира като инженер в Техническия университет в София. През 2023 г. той придобива научната степен доктор по литература, след като защити дисертационен труд на тема „Идентичност и отчуждение в творчеството на Гассан Канафани“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги с проза и поезия, една от които е и драматургия – „Нека живея, нека умра“ (2011). Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. През 2018 г. е отличен с две български награди за превод - „Перото“ на едноименния литературен клуб и приза на Съюза на българските преводачи.