site.btaС промени в Гражданския процесуален кодекс, Народното събрание отложи с година реформата в заповедното производство

С промени в Гражданския процесуален кодекс, Народното събрание отложи с година реформата в заповедното производство
С промени в Гражданския процесуален кодекс, Народното събрание отложи с година реформата в заповедното производство
Изказване на Марин Маринов (ГЕРБ-СДС) в парламента.Снимка: Милена Стойкова/БТА

Народното събрание прие на първо и второ четене в едно заседание законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се определя в срок до 1 юли 2025 г. да бъдат осигурени условията за реализиране на реформата в заповедното производство. Вносител на законопроекта за промени са народните представители Анна Александрова и Марин Маринов от ГЕРБ-СДС. 

В становище по вносител Маринов припомни, че поради забавяне на утвърждаването на Националния план за възстановяване и устойчивост от страна на Европейската комисия, както и влизането в сила на споразумението между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите, е невъзможно спазването на сроковете за стартиране на реформата. Той отбеляза, че със законопроекта се предлага нов срок за влизане в сила на промените в заповедното производство, като се предлага реформата да стартира считано от 1 юли 2025 г. 

Маринов припомни, че с приетия в началото на 2023 г. Закон за изменение и допълнение на ГПК е предвидена реформа в заповедното производство, с която всички процесуални действия и всички актове на съда да са в електронна среда. По думите му това би било ускоряване на правораздаването и крачка към правораздаване, каквото гражданите очакват. Той посочи, че за да се случи това трябва да бъде внедрен модул "заповедни производства" в единната информационна система на съдилищата. Такъв модул не съществува. За да стартира ефективно приетата реформа, трябва да бъде проведена обществена поръчка, добави той и посочи, че е подобен казусът с въведеното "дружеството с променлив капитал". Маринов обясни, че то не може ефективно да бъде въведено, тъй като в Търговския регистър няма готовност да бъде приложено практически. Заради изтеклите срокове Маринов алармира за възможен хаос в системата и апелира за бързото приемане на законопроекта в рамките на днешното заседание на парламента, тъй като в момента по думите му се нарушавал основен принцип – принципът за случайно разпределяне на делата.

Със законопроекта се предвижда и удължаване на срока за осигуряване от Агенцията по вписванията на техническа възможност за вписване и отразяване в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на създадената през 2023 г. нова правна форма на Дружество с променлив капитал.

В доклада на комисията по електронно управление и информационни технологии се посочва, че законопроектът се отнася към заповедното производство, с което да се осигури по-кратко времетраене на съдебните дела. Предишни направени промени в закона целят да намалят натоварването на Софийския районен съд, причинено от това, че повечето от юридическите лица в страната са със седалище столицата. Тези промени изискват разпределяне на случаен принцип на тези дела в съдилищата в други градове. Затова е нужна информационна система, която все още не е изградена, поради което и в настоящия законопроект се предвижда отлагане на направените промени. От доклада на комисията става ясно, че и свързаното с тези промени надграждане на Търговския регистър също не е готово, поради което се предлага отлагане на тези промени.  

/ТТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:36 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация