site.btaБанките в България отчитат ръст на печалбата от 6,5 на сто за първите три месеца на годината спрямо същия период на 2023 г.
В края на март банковата система отчете печалба в размер на 818 млн. лв. или с 50 млн. лв. (6,5 на сто) повече спрямо тази за първото тримесечие на 2023 г. Възвръщаемостта на активите (ROA) възлезе на 1,85 процента към края на март 2024 г., а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – на 15,83 на сто (при съответно 1,91 процента и 17,61 на сто към 31 март 2023 г.). Това е посочено в тримесечното издание "Банките в България", което се подготвя от управление "Банков надзор" на БНБ и е публикувано на интернет страницата на банката.
Общият нетен оперативен доход на банковата система в края на март достигна 1,9 млрд. лв., като спрямо отчетения за първите три месеца на 2023 г. се повишава със 194 млн. лв. (11,7 на сто) в резултат главно на увеличението на нетния лихвен доход. В структурата на общия нетен оперативен доход делът на основния компонент – нетния лихвен доход, в края на март 2024 г. достигна 73 процента (при 64,2 на сто в края на март 2023 г.). Размерът му нарасна с 289 млн. лв. (27,1 на сто) до 1,4 млрд. лв. За същия период приходите от лихви се увеличават с 360 млн. лв. (27,5 на сто) до 1,7 млрд. лв. Равнището на показателя "нетен лихвен марж" (нетният лихвен доход на годишна база, съотнесен към брутните лихвоносни активи) се повишава до 3,72 на сто в края на март 2024 г. По отношение на разходите за лихви е отчетено нарастване със 71 млн. лв. (29,3 процента) до 311 млн. лв.
Спрямо 31 март 2023 г. нетният доход от такси и комисиони се повишава с 20 млн. лв. (5,8 на сто) до 376 млн. лв.
Активите на банковата система през първото тримесечие на 2024 г. нарастват с 2,5 на сто (4,3 млрд. лв.) и в края на март възлизат на 176,3 млрд. лв. Спрямо края на декември 2023 г. се увеличават кредитите и авансите, както и дълговите ценни книжа. През периода намалява размерът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане. Пазарният дял на значимите банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на март 2024 г. формират 68,6 на сто от активите на банковата система, този на по-малко значимите институции – 28,9 процента, а на клоновете на чуждестранни банки – 2,5 на сто.
Общият размер на брутните кредити и аванси в края на март 2024 г. възлиза на 114,1 млрд. лв. и спрямо края на декември 2023 г. нараства със 7,8 млрд. лв. (7,3 на сто). Динамиката се определя от нарастването на кредитите за домакинства (с 1,8 млрд. лв., 4,5 на сто) и за нефинансови предприятия (с 927 млн. лв., 1,9 процента). Увеличение се наблюдава и при кредитите за други финансови предприятия (с 200 млн. лв., 2,4 на сто), докато тези за сектор „държавно управление“ намаляват с 201 млн. лв. (19,2 на сто).
През периода януари – март 2024 г. депозитите в банковата система се увеличават с 2,7 млрд. лв. (1,8 на сто) до 150 млрд. лв., което се дължи главно на нарасналите депозити на домакинствата (с 1,7 млрд. лв., 2,1 на сто). През периода увеличение е отчетено и при депозитите на кредитните институции (с 1,1 млрд. лв., 10,5 на сто), на сектор "държавно управление" (с 415 млн. лв., 11 процента) и на другите финансови предприятия (със 118 млн. лв., 2,9 на сто). Същевременно депозитите на нефинансовите предприятия отбелязват намаление (с 642 млн. лв., 1,4 на сто).
През първото тримесечие на 2024 г. банковата система продължи да осъществява дейността си в условията на несигурност в макроикономическата среда, отчитат от БНБ.
Независимо от това е налице отслабване на инфлационния натиск, което в съчетание с увеличаването на доходите се отразява благоприятно върху крайното потребление и икономическата активност. В рамките на текущия лихвен цикъл монетарните условия в еврозоната се пренасят с различна скорост в отделните сегменти на кредитния пазар в България. Следвайки динамиката на ЮРИБОР, лихвените проценти по кредитите за нефинансови предприятия се повишаваха през 2023 г., като през първото тримесечие на 2024 г. тази тенденция беше преустановена. Същевременно високата ликвидност в банковата система е фактор за слабата реакция на лихвените проценти по депозитите и по кредитите за домакинства, които се запазиха на ниски равнища през целия период на затягане на паричната политика в еврозоната.
Кредитната активност в сектора на домакинствата остава висока, особено в сегмента на жилищните кредити. Оживеното кредитно търсене е обусловено от ниските лихвени равнища в този пазарен сегмент, както и от състоянието на трудовия пазар и нарастването на доходите, пише в съобщението.
Ликвидната позиция на банковия сектор се запазва солидна, като депозитната маса нараства устойчиво, а нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на нетно стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания. Независимо от това кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, породени от потенциални неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата, е посочено в тримесечното издание "Банките в България".
/СЛС/
news.modal.header
news.modal.text