site.btaАФП: В долината на река Шушица албанци се борят за „синьото злато”

Под жаркото слънце река Шушица (Сушица) напоява долина в Южна Албания, където местните жители се бунтуват срещу проект, целящ да отклони един от притоците ѝ към морските курорти на Йонийското крайбрежие.

„Тази вода е нашият живот и ние ще продължим битката за защита на реката. Битката за водата е битка за нашите деца, за нашето бъдеще“, каза Люлзим Барди, лекар от долината, след като е пил от кристално чистата вода на реката.

Недалеч от там стотици сини тръби са скупчени върху спряна строителна площадка в очакване на проучване за въздействието върху биоразнообразието на този противоречив проект, стартиран през 2019 г.

Ако работата започне отново, тръбите ще бъдат използвани за изграждането на акведукт с дължина 17 километра, за да се транспортира водата, каптирана от един от притоците на реката до крайбрежието, което преживява бум на туризма.

Дълга 80 километра, Шушица е един от притоците на река Вьоса, на която албанското правителство даде статут на национален парк през 2023 г., като гарантира „най-високото ниво на защита“, но също и на нейните притоци.

Вьоса извира от Гърция и се влива в Адриатическо море, като пресича Албания в протежение на около 200 километра.

Сотир Захо Алиай, жител на село Братай, през което минава Шушица – както през още около трийсетина села – обяснява, че подобни проекти се появяват от около петдесет години.

„Но нито един не беше осъществен заради социалните, икономическите и екологичните последици“, казва този жител, докато бърза да постави голям транспарант на мост в Братай с послание на английски: „Спасете нашата Шушица“.

В подножието на разкошен каменен мост от 14 век, изумруденозелената река къпе плаж от камъчета.

В подкрепа на борбата на местните жители се организират няколко международни неправителствени организации за опазване на околната среда като „Ривъруотч“ (Riverwatch), „ЕвроНатур“ (EuroNatur) и техния албански партньор „ЕкоАлбания“ (EcoAlbania).

Там присъстват и „Смелите жени на Крушчица“, известни със стоенето си на стража в продължение на 500 дни през 2017 г. и 2018 г., за да предотвратят израждането на водноелектрически централи по тяхната река в Централна Босна.

„Да ни вземат водата, означава да се съсипе бъдещето ни. Това би било катастрофа, би било краят на селското стопанство, краят за добитъка ни. Това е нашата битка за оцеляване“, възкликва Илия Бомбай, който дойде на демонстрацията.

Жителите признават, че трябва да се намери решение за снабдяване на крайбрежието с вода, но молят правителството да се откаже от този проект и да намери вода от другаде.

Те казват, че дебитът на реката вече е засегнат от изменението на климата. В разгара на вълна от суша, която удари Балканите, Шушица не е нищо повече от струйка вода на определени места.

„Забранено е отклоняването на вода от реките в националния парк. Такъв проект би застрашил статута на реката с въздействие върху биоразнообразието и екосистемата, но също и върху местната икономика, която зависи от реката“, казва Бесяна Гури, представител на „ЕкоАлбания“.

Албанският министър на околната среда Мирела Кумбаро уверява АФП, че „не става въпрос за отклоняване на вода от Шушица за снабдяване на крайбрежието с вода и по този начин лишаване от вода хората, които живеят в долината на реката“.

Властите твърдят, че Шушица се захранва от десетки притоци, а този, който е насочен към акведукта, е извън защитената зона.

„За осъществяването на този проект беше извършена консултация с албански и международни експерти и работата започна много преди Вьоса да бъде обявена за национален парк, статут с голяма стойност, който властите са решени да защитят“, уверява Кумбаро.

Албания е богата на вода. Има повече от 150 реки и потоци, които обаче са лошо управлявани.

А спиранията на водата в страната са чести.

„Поради климатичните промени трябва да се подготвим за всички сценарии“, предупреждава Фердинанд Бего, професор по природни науки в университета в Тирана, който се опасява от „постоянен конфликт между селското стопанство и туризма“.

„Битката за синьото злато е най-голямото предизвикателство на това ново хилядолетие. Този регион на Източното Средиземноморие ще бъде един от най-засегнатите“, каза той.

/Превод от френски: Магдалена Димитрова/