Бих искал да бъда още малко по-разбран. Това каза пред БТА Светлозар Желев за новата си книга „Екстракти“. Премиерата е тази вечер, 18 юли, навръх 50-ия рожден ден на автора, в On The Rocks.
„Винаги всяка от книгите ми е покана за запознанство, покана за любознателност. Неслучайно едната се казва „Опитай това“. Винаги за мен това е една възможност, в която хората да опознаят една или друга страна от характера ми. Защото в крайна сметка едно от най-важните страни на живота ни е желанието да бъдем разбрани“, посочи Желев, който е ръководител на Националния център за книгата в НДК (НЦК).
Той разказа, че текстовете в „Екстракти“ са като снимки, като проблясъци от моментни впечатления и идеи, от неща, които са го вдъхновили, въздействали са му и са резонирали по някакъв начин в него. Включени са около 40 текста, писани през последните десет години в социалните мрежи, които авторът описва като „най-удобното ми място, в което споделям емоции, усещания, части от ежедневието“.
Произведенията в книгата са избрани от редактора й проф. Цочо Бояджиев. Тези текстове показват една много различна дори за самия мен страна, защото аз самият дори не си спомням кога и по какъв повод съм писал част от тях, обясни Светлозар Желев. По думите му изненада за самия него е краткостта в „Екстракти“.
„Аз съм известен по-скоро с липсата на краткост в изказа. Когато пиша и когато говоря, обикновено го правя много пространно, изразявам се много дълго и не толкова концентрирано. Докато именно в тези кратки текстове е събран може би наистина екстракт от нещата, които мисля, нещата, които съм чувствал в едни определени моменти“, разказа той. Допълни, че този различен образ е благодарение изцяло на проф. Цочо Бояджиев. Той имаше абсолютната свобода да избере от стотици текстове, които съм писал през годините, отбеляза Светлозар Желев.
Авторът посочи, че в основата на всеки един от текстовете в „Екстракти“ стои нещо конкретно, което обаче невинаги се вижда. „Например, има едно стихотворение, което говори за Мая от Загреб, което е странно - това не е някакъв образ. Това, всъщност, е едно момиче, което по време на концерт в Загреб Роби Уилямс покани на сцената и заедно с нея изпълни една от песните си в леглото на сцената. И стихотворението започва с това, че много момичета по света биха искали да бъдат Мая от Загреб, без да има яснота коя всъщност е тя и какво точно стои зад образа на Мая от Загреб. Защото, общо взето, за нея знаем хората, които бяхме на стадиона в този един момент, на този концерт“, разказа Желев.
Сред темите, засегнати в книгата му, са още тези за любовта, за смъртта, за приятелството, за предателството, за пътуването, за книгите. Има и текстове, насочени по някакъв начин към самия мен, в търсене на обяснения – аз самият да си обясня себе си и да се погледна в огледалото, да се погледна в очите на другите, за да мога да се открия, отбеляза ръководителят на НЦК.
На въпроса защо казва за себе си, че не е „нито поет, нито писател“, Желев отговаря, че не смята, че е достоен за това. „Тези думи носят огромен заряд, огромна енергия. Зад тях, без да го осмисляме, стоят, всъщност, много неща, основното е, разбира се, талант. Но след това стоят и много работа, много постоянство, много дисциплина - все неща, които аз нямам и не притежавам. Заради това не смятам себе си нито за поет, нито за писател. Да, автор и съставител съм на шест други книги, написал съм хиляди страници различни текстове през годините. Но със сигурност не мога и не искам да наричам себе си поет или писател“.
Според него във всеки човек съществува нещо поетично, нещо прозаично, както и желание да разкаже история, да сподели себе си. „За мен това е пътят. Но е много важно да осмислим това, че дори да имаш книга, това не те прави нито поет, нито писател. Поет и писател не те прави нищо. Това не се става. Като поет и писател те определят хората, читателите. Те са единствената мерна единица. Ако читателите ме смятат за поет или писател, кой съм аз, че да им кажа, че не съм - аз говоря изцяло от свое собствено име“, обясни Желев.
Светлозар Желев е роден през 1974 година в Ямбол. Завършил е математическа гимназия, история в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това и корпоративен мениджмънт в „Оупън юнивърсити“ в Лондон. Работил е в продължение на години в български издателства и е съучредител на фондация „Елизабет Костова“. Ръководител е на Националния център за книгата в НДК (НЦК). Автор и съставител е на сборниците „За бавното живеене и насладата от живота“, „България за напреднали“, „От авторите и читателите. За книгите и четенето“ (съвместно с Анна Лазарова – б.а.), „Опитай това“, „Любовта за напреднали“, Храната, начин на употреба, или гурме за напреднали“.
/ТС/
news.modal.text
