site.btaПоддържан резерват в Черно море ще подобри защитата на морското биоразнообразие с до 60-70%, каза Кремена Ватева от „Грийнпийс – България“

Обявяването на зона от Черно море за поддържан изцяло морски резерват може да подобри защитата на водното биоразнообразие с до 60-70%. Това включва възстановяване на популациите на застрашени видове, подобряване на екологичните условия и намаляване на негативните въздействия от човешките дейности. Това каза в интервю за БТА Кремена Ватева, която е координатор на кампанията на „Грийнпийс - България“ – „Живо Черно море“.

Говорим за площ от приблизително 570 кв. км, които се простират навътре в морето от нос Агалина под Созопол до село Лозенец над Царево, каза експертът. Тя поясни, че резерватът няма да обхваща територия на сушата, а ще е изцяло морска акватория.

В началото на юли природозащитната организация публикува доклад, създаден съвместно с учени от Института по океанология на Българската академия на науките (БАН), който включва аргументи в полза на създаването на морския резерват. Искаме да покажем на хората колко интересно е нашето море и колко много си заслужава да полагаме усилия за неговото опазване, каза Ватева. Животът в морето ни е изключително разнообразен и наистина уникален. То е дом на ендемични видове, т.е. такива, които се срещат само тук и никъде другаде по света, изтъкна експертът. Тя даде пример с трите вида черноморски китоподобни –обикновен делфин, бутилконос делфин (афала) и морска свиня (муткур). Надявам се да оборим и общоразпространеното схващане, че Черно море е бедно на живот, каза още Ватева.

Преди да внесем официално предложението за обявяване на първия изцяло морски резерват, ще проведем редица срещи с рибарски общности и други заинтересовани страни, каза още природозащитникът. Желанието ни е резерватът да се ползва с максимално широка обществена подкрепа, защото това е начинът да бъде реално ефективен, а той ще е действително от полза за всички, включително и за рибарите, отбеляза също Ватева.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-жо Ватева, от колко време сте част от „Грийнпийс – България” и каква е основната Ви дейност?

- Започнах като доброволец на кораба Rainbow Warrior през лятото на 2017 година. Това беше преживяване, което буквално промени живота ми и отвори нови хоризонти пред мен. След това се включвах в различни дейности на организацията. От началото на 2023 г., когато „Грийнпийс –България“ започна работа по Черно море, се присъединих към екипа като координатор на кампанията „Живо Черно море“.

Кои са най-отличителните животински и растителни видове в Черно море?

- Животът в Черно море е изключително разнообразен и наистина уникален. То е дом на ендемични видове, т.е. такива, които се срещат само тук и никъде другаде по света. Такива са трите вида черноморски китоподобни – обикновен делфин, бутилконос делфин (афала) и морска свиня (муткур). Поради особеностите на морето ни, черноморските бозайници са еволюирали като отделни подвидове, различават се от всички свои събратя по света и са световно застрашени видове. Има и морски кончета, морски игли, лисици, дракони, мишки, лястовици и още около 200 вида риби, дори риба звездоброец. Май не много хора знаят, че в Черно море има и един вид акула, която е напълно безобидна за хората. Много ще се радвам, ако чрез работата ни за Черно море успеем да покажем на максимално много хора колко интересно е нашето море и колко много си заслужава да полагаме усилия за неговото опазване. Надявам се да оборим и общоразпространеното схващане, че Черно море е бедно на живот. Напротив, неговото биоразнообразие е изумително, но също и много уязвимо. Черно море е едно от най-изолираните от Световния океан морета, както и едно от най-слабо солените морета в света. В дълбочина под 150-200 м в Черно море почти няма кислород. Концентрацията на сероводород е такава, че там могат да виреят само някои видове анаеробни бактерии. В горните слоеве биоразнообразието е впечатляващо, има около 6000 вида същества от едноклетъчните организми до бозайници. В Черно море има и скални рифове, които са местообитание на разнообразен морски живот, а биогенните рифове на европейската стрида Ostrea edulis се срещат единствено тук. Любопитни са черните миди, които са едни от най-мощните „пречиствателни станции“, а разпространението им по света е тръгнало именно от Черно море. Морските гъби от род „Дезидея“ са прикрепени животни, подобно на коралите. Хората могат да научат и за подводните ливади с морски треви, които произвеждат повече кислород от горите и улавят въглерода до 45 пъти по-бързо от тропическите гори. Вярвам, че тепърва ще се говори все повече за красотата на морето ни и необходимостта от опазването му.

Кои са предизвикателства пред този морски свят?

- Много са – замърсяването, урбанизацията и презастрояването на крайбрежието, прекомерното използване на биологични ресурси, нерегулираният риболов, дънното тралене, инвазивните видове, премахване на плажови материали, което води до деградация на крайбрежните зони. Сред предизвикателствата е и еутрофикацията, която може да промени екологичния баланс на морските води. Тези заплахи изискват стриктни мерки за опазване и управление на морската среда в Черно море, за да се осигури дългосрочното оцеляване на биоразнообразието и екосистемите в региона.

От „Грийнпийс - България“ работите по идеята за обявяването на зона от Черно море за изцяло морски резерват. Какво означава това?

- В българското законодателство все още липсва дефиниция за това какво е строго защитена морска зона, а в европейското законодателство към момента има работна дефиниция относно това. По време на съвместната ни работа с Института по океанология проведохме консултации и с други специалисти, вкл. юристи с опит и експертиза в областта на екологията и екологичното законодателство. Именно тези консултации доведоха до заключението, че най-близкото съответствие спрямо българското законодателство до строго защитена морска зона е т.нар. поддържан резерват, съгласно Закона за защитените територии.

За територия от каква площ говорим и в кой район на Черноморието?

- Приблизително 570 кв. км, които се простират навътре в морето от нос Агалина под Созопол до село Лозенец над Царево. Пояснявам, че резерватът няма да обхваща територия на сушата, а ще е изцяло морска акватория.

Ако се създаде резерватът, до какъв процент ще се подобри защитата на природата в него?

- Според оценката на учените, които от години следят състоянието на Черно море, обявяването на такава зона може да подобри защитата на морското биоразнообразие с до 60-70%. Това включва възстановяване на популациите на застрашени видове, подобряване на екологичните условия и намаляване на негативните въздействия от човешките дейности. Тази оценка е базирана на анализа на текущото състояние на морската среда, както и на опита от други подобни защитени зони по света, където подобни мерки са довели до значително положителни резултати в опазването на биоразнообразието и екосистемите.

Идеята била ли е представена пред институциите? Дали с доклада са се запознали институциите?

- Към момента все още не. Преди да внесем официално предложението за обявяване на първия изцяло морски резерват, ще проведем редица срещи с рибарски общности и други заинтересовани страни. Желанието ни е резерватът да се ползва с максимално широка обществена подкрепа, защото това е начинът да бъде реално ефективен, а той ще е действително от полза за всички, включително и за рибарите. В „Грийнпийс – България“ смятаме, че е редно едва след срещите със заинтересованите групи хора, да представим идеята за резервата пред институциите.

С работата си по опазването на Черно море ние от „Грийнпийс“ – България искаме да обединим усилията на всички черноморски държави за защитата на това наше общо природно богатство. Регионалното сътрудничество е от съществено значение за справяне с екологичните предизвикателства, пред които е изправено Черно море.

Другите черноморски държави как опазват своята акватория?

- Всички черноморски държави са подписали Букурещката конвенция, която предоставя правна рамка за регионално сътрудничество за опазване на морската среда в Черно море. Като държава членка на ЕС, Румъния, също както България, следва Рамковата директива за морска стратегия и има задължения, свързани с подобряване качеството на водата, регулиране на риболова и защита на морските местообитания чрез регионално сътрудничество. Притеснителни обаче са намеренията за добив на газ в румънската акватория на Черно море, при това твърде близко до българските води.

Въпреки предизвикателствата, пред които, за съжаление, е изправена в момента заради войната, Украйна остава ангажирана с Букурещката конвенция за опазване на Черно море. Страната се опитва да намалява замърсяването и се съсредоточава върху подобряване на своята правна и институционална рамка за защита на морето. Украинските учени се опитват да подобряват способностите си за морски изследвания и мониторинг, каквито те нямат възможност да провеждат на практика в морето поради активните военни действия там.

Русия също има ангажимент да изпълнява програми за контрол на замърсяването, да провежда изследвания и мониторинг и да участва в международно сътрудничество за защита на морската си среда в Черно море. Грузия работи за укрепване на своите екологичните политики и регулаторни рамки за защита на Черно море, което включва намаляване на морските отпадъци, контрол на замърсяването от сушата и запазване на морското биоразнообразие чрез международно сътрудничество. Турция се фокусира върху намаляването на наземното и морското замърсяване в Черно море, подобряване на пречистването на отпадъчните води и участието в регионални проекти за морското биоразнообразие и управлението на отпадъците.

И шестте черноморски държави имат защитени морски зони, като някои от тях са със статут на резерват, т.е. под строга защита. Те обаче обхващат някаква част от крайбрежието. Доколкото ми е известно, има един морски резерват в Черно море, който е изцяло в морето и е първата напълно морска строго защитена зона в Черно море - Филофорното поле на Зернов в Украйна. Ако нашето предложение за обявяване на морски резерват бъде прието, може да се каже, че ще започне изграждането на мрежа от морски резервати в Черно море и това ще бъде голяма природозащитна и научна победа, която в крайна сметка ще да бъде от полза и за всички хора - така, както се случва навсякъде по света.

Покрай случая с „Нова Каховка“ се повдигна темата за регулярен мониторинг за състоянието на Черно море. В тази връзка достатъчно ли обследваме българската акватория и промените в нея?

- Има различни международни и национални инициативи за мониторинг на Черно море, които включват наблюдения на химични, физически и биологични параметри. Черноморската комисия, част от Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване, координира мониторинга и предоставя данни за състоянието на морската околна среда. В България също съществуват програми за мониторинг, които включват проследяване на качеството на водата, биологичното разнообразие, нивата на замърсяване и други параметри. Често те се изпълняват в рамките на национални програми за морско управление и в съответствие с международни задължения като Директивата за морската стратегия на Европейския съюз. Нужна е обаче повече институционална подкрепа, за да могат да се провеждат повече проучвания и мониторингови програми за актуалното състояние на Черно море, както и да се подобрява координацията между различните участници. Това би довело до по-добро разбиране на въздействията върху морската околна среда и ще подпомогне вземането на ефективни мерки за опазване. В кампанията си „Живо Черно море“ се допитваме до учени, които се занимават на терен и имат редовни преки наблюдения върху състоянието на Черно море.

Кое е Вашето любимо място на Черноморието?

- Не бих могла да определя само едно конкретно място. Много обичам да се гмуркам, за да наблюдавам живота в морето ни, така че предпочитам по-диви места. Често си мисля за това как, ако имахме по-отдавна строго защитена морска зона, вероятно щяхме да сме опазили и четвъртия вид черноморски бозайник – тюлена монах, който е изчезнал от нашето море в края на 20-и век.