site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 юли в историята

16 юли 2024 г., вторник, 29-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва св. свщмчк Атиноген и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски.

По света се отбелязва:

Мюсюлмански празник Ашура. (до 17). Ден за помен на пророците и пратениците на Аллах. Ислямски празник, който се празнува през "Мухарам" - първият месец от ислямския календар. Думата "ашура" на арабски означава десет, затова празникът се отбелязва на 10-и "Мухарам". Според Григорианския календар (слънчевия календар) датата варира и се измества приблизително с около 11 дни.

На този ден в България:

1877 - Град Никопол е освободен от османско иго от руските войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Западният отряд на руската армия, командван от ген. Николай Криденер, освобождава града.

1994 - Нова телевизия започва излъчвания за района на София. На 9 май 2000 г. телевизията получава лиценз за разпространение на телевизионна програма за цялата страна по кабел и чрез сателит, а на 18 юли 2003 г. получава индивидуален лиценз за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа за наземно телевизионно радиоразпръскване с национално покритие.

1998 - Българската народна банка приема Наредба 22 за централен кредитен регистър на банките на основание чл. 36 от Закона за банките. С тази наредба се регламентира създаването и функционирането на централен кредитен регистър. Той започва да функционира на 1 юли 2004 г.

2002 - "Софарма" АД купува на търг целия капитал на "Фармахим холдинг" ЕАД и 50 на сто от капитала на дъщерното дружество "НИХФИ" АД.

2004 - Учредена е Национална асоциация на действащите председатели на общински съвети в Република България.

2006 - България получава статут на активен наблюдател на срещите на Комитета по сигурността на Европол.

2007 - В сградата на Национална служба "Гражданска защита" в София е открит първият център за аерокосмическо наблюдение в България, изграден от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за прогнозиране, ранно предупреждение и мониторинг на природни бедствия и аварии в национален мащаб.

2010 - По покана на Пловдивския митрополит Николай на тридневно посещение в Пловдив пристига Вселенският патриарх Вартоломей Първи и архиепископ на Константинопол. Посещението е и по повод деня на Света великомъченица Марина - 17 юли, която е патрон на митрополитския храм в града. Веднага след това на площада сред богомолците е донесена чудотворната икона на Света Богородица - Божигробска, която е в България за първи път. Чудотворният образ на Божията майка стои зад саркофага й в гробницата в Гетсимания. Отслужен е кратък молебен за благоденствието на целия православен свят, възглавен от Вселенският патриарх Вартоломей. Вартоломей Първи е удостоен със званието "Почетен гражданин на Пловдив" за "почит и уважение към приноса му за цялото българско общество".

2014 - Министерският съвет приема Стратегия за въвеждане на електронно управление в сектор "Правосъдие" и на електронно правосъдие (2014-2020). Нейната цел е да се повиши ефективността в областта на правосъдието чрез използване на електронни документи не само от органите на съдебната власт, но и от всички органи в сектора, както и при взаимодействието им с други администрации, организации, с гражданите и с бизнеса.
 
2015 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за водите, съгласно които Държавната агенция за метрологичен и технически надзор става органът, който ще контролира изпълнението на мерките за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние. Регламентирани са и задълженията на собствениците на язовири. В закона са записани текстове, свързани с планиране, разработване и изпълнение на Морската стратегия и на програмите от мерки към нея, с цел опазване и подобряване на състоянието на околната среда в морските води. Въвежда се служебна процедура за определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на населението.

2016 - На 15-ото Национално събрание на партия "Демократи за силна България" Радан Кънев е преизбран с 502 гласа "за", 2 "против" и 10 "въздържал се" за председател на партията.

2017 - На изхода на град Цар Калоян в посока Варна русенските митничари задържат 1990 литра маркирано гориво без документи за произход. Горивото било открито в микробус с разградска регистрация, който бил спрян за проверка. Петролният продукт, маркиран със син маркер, предназначен за зареждане на плавателни съдове, бил разпределен в два еднотонни пластмасови контейнера в товарното помещение на превозното средство.

2018 - По данни на Статистическата служба "Евростат" от анализ за самоубийствата в Европа за 2015 г. средно по двама българи на ден отнемат живота си, като през 2015 г. броят на самоубийците в България е 682 души, от които 523 мъже и 159 жени. Това означава, че 9 българи на 100 000 души сами са отнели живота си през 2015 г., при среден показател за ЕС - 11 на 100 000. Броят на българите, посегнали на живота си, намалява през годините, като за сравнение през 2014 г. самоубийствата в България са 714, а техният пик е през 2011 и 2012 г., когато се самоубиват съответно 800 и 811 българи, показват данни на Националния център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/.

2019 - На брифинг министърът на вътрешните работи Младен Маринов заявява, че изпратената информация от руски домейн до българските медии може да се твърди по категоричен начин, че съвпада с информацията, която е налична в сървърите на Националната агенция за приходите (НАП). Това потвърждава, че е извършен нерегламентиран достъп до Национална агенция по приходите. Става дума за лични данни, данъчно-осигурителна информация, която по закон изрично се защитава и възможностите за публичното й представяне са ограничени. Сред разпространените данни има и такива на Агенция "Митници" и на Агенцията по заетостта и други подобни, включително и информация за транзакции на определен кръг хора и фирми. Същия ден три медии - телевизия bTV, "Нова телевизия" и в. "Капитал" получават второ съобщение от хакера, който на 15 юли 2019 г. изпраща линк за изтегляне на файлове, за които се твърди, че са от базата данни на НАП. На 16 юли 2019 г. вечерта за хакерската атака е задържан Кристиян Бойков. Той е служител във фирмата за киберсигурност "ТАД груп" в София, където е работи експерт по киберсигурност и се занимава с тестове и одит на информационни системи.

2020 - В Пловдив започва строителството на първия в България международен научен център за върхови постижения, финансиран с 15 млн. евро от Програма "Хоризонт 2020", подпрограма - WIDESPREAD-TEAMING на Европейския съюз и с още 15 млн. евро в сгради и оборудване от Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" на ЕС. Проектът "ПлантаСИСТ - създаване на Център по растителна системна биология и биотехнология за превръщане на фундаменталните научни изследвания в устойчиви био-базирани технологии в България" се ръководи от двама българи - доц. Цанко Гечев и доц. Милен Георгиев. Символичната първа копка е направена от кмета на Пловдив Здравко Димитров, заместник-министъра на образованието Карина Ангелиева и ръководителите на проекта. Центърът ще се намира в район "Тракия" върху близо 24 дка площ и трябва да бъде изграден за 7 години.

2021 - Президентът Румен Радев отличава трупата на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" с почетния плакет "Св. св. Кирил и Методий" по повод 100-годишнината от основаването на театъра. Театърът е създаден е през 1921 г. като Варненски общински театър. По предложение на кмета на Варна Димитър Кондов актьорът Стоян Бъчваров сформира постоянна театрална трупа, на която е директор и режисьор (с прекъсвания 1921-1935). Първото представление е на 12 март 1921 г. с пиесата "Инстинктът" от Анри Кестмекер.

На този ден по света:

622 - Пророкът Мохамед и неговите последователи се преселват от Мека в Медина, град на около 450 км северно от Мека. Това се нарича на арабски "хиджра", което значи "оттегляне". Това събитие поставя началото на мюсюлманското летоброене.

1212 - Битката при Лас Навас де Толоса, селище в Испания, при която войските на испанските кралства Кастилия, Арагон, Леон и Навара, ръководени от Алфонсо Кастилски (Алфонсо VIII), разгромява войската на Алмохадите (мюсюлманско берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Испания през 12 и 13 в.). Битката е преломен момент в историята на Реконкиста (процеса на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, който продължава 7 века). Между 711-718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. През 1248 г. маврите окончателно са прогонени от Иберийския полуостров, с изключение на емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.

1661 - Стокхолмската банка в Швеция пуска в обращение първите банкноти в Европа. Това са кредитни банкови разписки с различен номинал.

1867 - В Париж, Франция, френският изобретател и производител Жозеф Моние патентова железобетона. Моние прави своето откритие през 1849 г.

1909 - В Цвикау, Германия, немският конструктор и предприемач Аугуст Хорх създава фирма за производство на автомобили. От 1910 г. компанията се преименува на "Ауди", което е латински превод на фамилията Хорх.

1917 - Болшевиките правят неуспешен опит да завладеят Петроград по време на Юлските дни (стихийно избухнала демонстрация в Петроград на 16 - 17 юли против буржоазното временно правителство, в която участват над 500 000 работници и войници под лозунга "Цялата власт на съветите"). Заедно с Априлската криза през 1917 г. и Юнската криза от 1917 г. те показват дълбоките вътрешни социално-икономически и политически противоречия, свидетелстващи за стремителното нарастване на кризисните етапи в общонационален мащаб. Болшевиките минават в нелегалност и започват подготовка за въоръжено въстание - Велика Октомврийска социалистическа революция (1917-1922).

1924 - В Лондон, Великобритания, е открита Лондонската конференция на държавите победителки в Първата световна война (1914-1918). На конференцията, закрита на 16 август 1924 г., е утвърден планът "Дауес", който намалява репарационния натиск върху Германия след войната. Разработен е от международен комитет от експерти под ръководството на американския банкер Чарлс Дауес и предвижда възстановяване на германската индустрия чрез международен заем от 800 млн. златни марки. Влиза в сила от 1 септември 1924 г.

1937 - Близо до Ваймар, Германия, започва да функционира концлагерът "Бухенвалд". През периода 1937-1945 г. в лагера са депортирани близо 240 000 арестанти, предимно евреи, от тях 43 000 са убити или са умрели поради нечовешките условия. На 11 април 1945 г. концлагеристите са освободени от американската армия. В регистрите на лагера са вписани 34 375 смъртни случая. Няма обаче официална статистика за застреляните с куршум в тила съветски военнопленници, убитите в крематориума на Бухенвалд затворници на Гестапо, жертвите на евакуационните конвои от източноевропейски лагери в Бухенвалд и хората, евакуирани от лагера и екзекутирани от есесовци през пролетта на 1945 г. Смята се, че в концлагера са загинали общо между 56 000 и 65 000 души. Голяма част от затворниците са убити зверски или умират от нечовешките условия на труд.
 
1942 - На 16 и 17 юли 1942 г. по време на Втората световна война (1939-1945) в окупиран Париж и околностите му нацисткият режим на Виши във Франция организира операция "Пролетен вятър", при която френската полиция извършва най-големият масов арест на евреи в страната. Арестувани са 13 152 души, сред които 4000 деца, като са затворени в в закрития колодрум "Вел Д'Ив". Акцията е известна като "Велодром д'Ивер" (от фр. "Зимният колодрум"), или накратко "Вел д'Ив". Арестуваните са държани 6 дни и след това са депортирани към лагерите "Дранси", "Бон ла Роланд" и "Питивер" във Франция, а по-късно са прехвърлени в лагерите на смъртта "Освиенцим" (Полша), "Майданек" (Полша) и "Каунас" (Литва). С решение на Националното събрание (долната камара на парламента на Франция) от 29 феврури 2000 г. 16 юли се отбелязва като Национален ден в памет на жертвите на расизма и антисемитизма.

1945 - На полигона Аламогордо, щата Ню Мексико, САЩ извършват първия в света опит с ядрена бомба. Кодовото название на операцията е "Тринити". Плутоновата бомба е инсталирана върху 100 футова кула и в 5,30 местно време е произведен взрив с еквивалент от 21 килотона. От взрива кулата е разрушена, а пясъкът наоколо се превръща в зелено стъкло. Ударната вълна е на разстояние от 160 км.

1951 - В Бостън, щата Масачузетс, излиза от печат романът "Спасителят в ръжта" на американския писател Джеръм Селинджър.

1958 - В Стокхолм, Швеция, се открива Световният конгрес за разоръжаване и международно сътрудничество, продължил до 22 юли 1958 г.

1965 - В Алпите на границата между Италия и Франция под връх Монблан (4807 м) тържествено е открит 11,6-километровият тунел "Монблан", свързващ двете страни. Тунелът, широк 8,6 м и висок 4,35 м, свързва градовете Шамони във Франция и Курмайор в Италия, и е открит за движение на 19 юли 1965 г. Съставен е от две двупосочни линии на движение. През 1949 г. Франция и Италия подписват споразумение за изграждането на път, свързващ двете държави. През 1953 г. е подписана конвенция за неговия строеж, ратифицирана от парламента на Италия през 1954 г. и от парламента на Франция през 1957 г. Строежът на тунела започва през 1959 г. и завършва през 1965 г.

1969 - С кралски указ е създадена Йорданската информационна агенция "Петра" като независим отдел към Министерството на информацията под името "Джордан нюз ейджънси" със седалище в Аман. От 16 август 1980 г. носи сегашното си име (древен набатейски град-държава в южната част на Йордания).

1990 - В Киев, Украйна, Върховната рада (еднокамерен парламент) приема Декларация за държавния суверенитет на страната като "върховенство, самостоятелност, пълнота и неделимост на властта на републиката в границите на територията й, а също независимост и равноправие във външните отношения". На 24 август 1991 г. е обявена независимостта на Украйна на основата на референдум, произведен на 1 декември 1991 г. и наименованието на страната е променено на Украйна. Преди това на 12 юни 1920 г. е обявено създаването на Украинската съветска социалистическа република (УССР). През 1921 г. източната част на страната влиза като самостоятелна съюзна република в състава на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), а западната й част - в Полша. През м. ноември 1939 г. и западната част е присъединена към УССР. През юни 1940 г. към нея са присъединени Северна Буковина и част от Бесарабия, а през юни 1945 г. - част от Закарпатска Украйна.

1990 - Американският астроном Марк Шоуолтър открива естественият спътник на Сатурн - Пан, при анализ на снимки, заснети от космическия апарат "Вояджър 2" девет години по-рано. Пан е най-вътрешният спътник на Сатурн, който се намира в пръстен "А". Този спътник е причината за съществуването на "Делението на Енк". Това "деление" представлява 325 км пролука в пръстена "А" на Сатурн. Пан има изпъкнал екваториален ръб, който му придава характерна форма. Усреднената му орбита около Сатурн е 133 580 км, средният му радиус е 14,1 км и е с тегло 4 945 605 829 220 740 кг. Съществуването на спътника е предвидено от Джефри Кузи и Джефри Скаргъл през 1985 г. при моделиране на гравитационното въздействие на спътника върху съседния материал.

1995 - В САЩ е отворена интернет страницата на първата виртуална книжарница "Амазон", създадена по идея на американския предприемач Джеф Безос.
 
1999 - Либийските власти изплащат 200 млн. франка (31 млн. долара) компенсации на семействата на 170 души, загинали при атентат срещу пътнически самолет на френската авиокомпания "ЮТА", взривен над Нигер на 19 септември 1989 г. Самолет DC10 на френската авиокомпания "ЮТА" (полет 772) е пътувал от Бразавил, Република Конго, до Париж, Франция. Загиват всички 156 пътници и 14 членове на екипажа. През 1996 г. Муамар Кадафи обещава в писмо до френския президент Жак Ширак да плати обезщетения на наследниците на жертвите. На 10 март 1999 г. френски съд произнася задочно доживотни присъди на шестима либийци, тайни агенти и дипломати, сред които и зетят на Муамар Кадафи.

1999 - При самолетна катастрофа над Атлантическия океан загиват Джон Кенеди младши, син на президента Джон Кенеди, съпругата му Каролин и сестра й Лорън Бисет. Самолетът, управляван от Джон Кенеди младши излита същия ден от летището Феърфийлд, в щата Ню Джързи, и е трябвало да кацне на остров Мартас Винярд в щата Масачузетс, където семейство Кенеди било поканено на сватбата на Рори Кенеди, братовчедка на Джон Кенеди младши. Специалната федерална комисия, която разследва инцидента установява, че причината за катастрофата е пилотска грешка.

2002 - Ирландската републиканска армия се извинява за жертвите и пострадалите сред мирното население през 30-годишната й борба срещу британското управление в Северна Ирландия.

2008 - В Китай е произнесена първата в историята на страната присъда за сексуален тормоз. Китаецът Лиу, управител във фирма в провинция Съчуан, е осъден на 5 месеца затвор, защото целунал колежка на работното си място въпреки нейното несъгласие. Законът срещу сексуалния тормоз е приет в Китай през 2005 г.

2009 - Европейският съюз присъжда първите си литературни награди, предназначени да насърчат културното разнообразие на континента, като обявява 12 лауреати, избрани от национално жури във всяка от 12-те държави, включени в първия кръг на наградите - Австрия, Хърватия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия и Швеция. Сред победителите са французойката Еманюел Пагано ("Подрастващи триглобити"), австриецът Паулус Хохгатерер ("Сладки страсти"), ирландката Керен Джиличи, италианецът Даниеле дел Джудиче.

2011 - В Лондон, Великобритания, медийният магнат Рупърт Мърдок поднася писмено извиненията си за скандала с телефонните подслушвания, извършени от закрития негов в. "Нюз ъв дъ уърлд". Изявлението от името на компанията на Мърдок "Нюз корпорейшън" е публикувано на цяла страница в 7 британски национални вестници със заглавие "Съжаляваме" и подписано от самия медиен магнат.

2013 - Във Великобритания Камарата на общините (долната камара на парламента) окончателно приема законопроект, легализиращ еднополовите бракове в страната.

2016 - В Турция на извънредно заседание на Висшия съвет на съдиите и прокурорите е прието решение да бъдат отстранени от длъжност 2745 съдии в цялата страна след опита за преврат на 15 юли 2016 г. Отстранени са и петима членове на съвета. Заседанието е свикано, за да обсъдят дисциплинарни мерки спрямо членове, заподозрени във връзки с движението на базирания в САЩ мюсюлмански свещеник Фетхуллах Гюлен. Властите в Турция арестуват десетима членове на Държавния съвет, висшия административен съд на страната, и издирват 140 членове на Касационния съд в разследване, свързано с проваления опит за преврат.

2017 - Столицата на Чили е затрупана от сняг за първи път от 10 години. Около 150 000 домакинства са без ток, много улици са затворени заради снежната покривка, на места дебела до 30 см.

2018 - В Хелзинки, Финландия, в президентския дворец се провежда среща на високо равнище между президента на Русия Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп. Двамата обсъждат въпроси, свързани с националната сигурност и двустранните отношения. Това е първата самостоятелна среща между двамата президенти, които до този момент са се срещали два пъти по време на международни форуми. Финландия е предпочитано място за срещи на високо равнище между двете страни. Финландия е била домакин на срещата през 1975 г. между президента на САЩ Джералд Форд и генералния секретар на ЦК на КПСС на СССР Леонид Брежнев, през 1990 г. на срещата между президента на САЩ Джордж Х. У. Буш и президента на СССР Михаил Горбачов и през 1997 г. на срещата между президента на САЩ Бил Клинтън и президента на Русия Борис Елцин.

2020 - По инициатива на папа Франциск Ватикана публикува насоки за свещениците как да разследват подозрения за сексуални посегателства над деца в Църквата. Целта на публикуваните документи, които не предлагат нови норми, нито целят да заменят съдебната процедура с правосъдието на Католическата църква, е да се помогне на представители на Църквата в деликатната задача да реагират подходящо на случаи с обвинени в сексуално посегателство над дете свещеници.

2021 - В Япония е регистрирано земетресение с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е в района на остров Хатидже, на 287 км от Токио и на дълбочина 10 км под морското дъно. Няма сведения за пострадали или разрушения.

2022 - В Северна Гърция, на 40 километра западно от международното летище в Кавала, се разбива товарен самолет "Антонов Ан-12" на украинската товарна авиокомпания "Меридиан". Самолетът е излетял в 20:40 ч. от Ниш (Сърбия) и е превозвал мини за минохвъргачки и учебни мини за крайния купувач Бангладеш. Минути преди падането пилотът съобщава за проблем с единия двигател. При падането на самолета загиват всичките осем членове на екипажа, които са украински граждани. По сведения на местни жители два часа след катастрофата са се чували експлозии.

Родени на този ден българи:

Спиридон Палаузов, историк от руски произход, възрожденски обществен деец, медиевист (1818-1872).
В периода на Кримската война (1853-1856) е командирован към руския Генерален щаб като специалист по българските въпроси. Участва в изготвянето на план за освобождението на България с помощта на руските войски и развива голяма дейност по набирането на български доброволци за участие във войната. Председател е на специална комисия, която организира масовото преселване на български бежанци в Русия по време на оттеглянето на руските войски (1854). Основоположник е на модерната българска медиевистика. Автор е на повече от 15 научни труда, отнасящи се до историята на България, сред които: "Векът на българския цар Симеон" (1852), "Синодикът на цар Борис. Ръкопис от XтV век" (1855), "Уния в царуването на Йоанна т Асеня" (1858), "Разпространение на християнството в България" (1870) и др.

Христо Чернопеев (ист. име Черньо Пеев), деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско (1868-1915).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903) като войвода на чета. Един от учредителите (1909) на Народната федеративна партия и член на ръководството й. По време на Балканската война (1912-1913) е в Македоно-одринското опълчение, получава чин подпоручик, начело е на доброволческа чета в Родопския отред. Депутат в 16-ото (1913) и 17-ото (20 март 1914-6 ноември 1915) Обикновено народно събрание. Загива като офицер в Първата световна война (1914-1918) при атаката на село Криволак южно от Велес.

Васил Коларов, юрист и политик (1877-1950).
От 1905 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Депутат в 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923), председател на 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI Велико народно събрание (1946-9 декември 1947). Подпредседател на Министерски съвет (11 декември 1947-20 юли 1949) и министър на външните работи (11 декември 1947-6 август 1949), министър-председател (20 юли 1949-20 януари 1950; 20 януари 1950-23 януари 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (16 юли 1947).

Султана Николова (Султана Сотирова Алабашева), актриса (1880-1949).
Играла е в драматична трупа "Сълза и смях" (1901-1903), в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1910, 1914-1923), в пътуващия Нов народен театър (910-1912), в пътуващия Свободен театър (1924-1925) и в различни пътуващи театрални състави под името Нов народен театър (1923-1924, 1924-1930), на които е и ръководител (1925-1930). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1949).

Сава Чукалов, писател, преводач и лингвист (1889-1971).
Гимназиален учител, началник на Културния отдел и главен инспектор на професионалното образование при Министерство на народната просвета (1931-1934). Старши научен сътрудник в Института за български език при Българската академия на науките (1951-1960). Още като студент се включва в литературния живот и става председател на редакционно-издателската комисия на литературното дружество "Арс". Автор на поетичния сборник "Сумерки. Песни сердца" (1916), на книгата "Михаил Антонов, генерал от Червената армия. Спомени" (1968). Издава сп. "Книгопис" (1926) и в. "Нива" (1935-1937). Пише трудове по въпроси на българската лексикография - "Лексикално родство между руския и българския език" (1958). "Руско-българска омонимика" (1960) и др. Превежда руски класици: Пушкин, Тургенев, Горки, Ремизов, М. Кузмин и др. Съставител на "Пълен българско-руски речник" (1938, 1945, 1947, 1949), "Руско-български речник" (1951, 1962, 1972, 1975), "Българско-руски речник" (1957, 1960).

Илия Лаловски, политик (1892-1925).
Деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Градоначалник на София (1920-1923). Ръководител на въстанието в Орхание (дн. Ботевград) срещу военнофашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Арестуван след атентата в църквата "Св. Неделя" в София на 16 април 1925 г., убит в Дирекцията на полицията.

Аспарух Лешников (Ари), шлагерен певец (1897-1978).
С вокалния секстет "Комедиен хармонистс", сформиран в Берлин, Германия, записва 234 грамофонни плочи и изнася стотици концерти (1928-1934). Заедно с част от изпълнителите на групата формира нова група - "Дас мастерсекстет", с която пее до 1941 г. Изпълнител на популярни стари градски песни от 20 в. - "Горчиво кафе", "Белокаменна чешма", "За нашата раздяла", "Страстно обичам жените", "Шепотът на вълните", "Танцувай, циганко" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977). Почетен гражданин на Хасково (2017, посмъртно).

проф. Михаил Геновски, юрист и политик (1903-1996).
Член на Постоянното присъствие на Земеделския младежки съюз (1927-1938). Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ (1944-1948). Член на Управителния съвет на БЗНС (1961-1990). Министър на земеделието и държавните имоти (2 октомври 1945-31 март 1946). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Участва в изработването на Конституцията на Народна република България, приета от VI Великото народно събрание на 4 декември 1947 г. Преподавател по теория на държавата и правото и по международно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1947-1974). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969) и званието "Герой на социалистическия труд" (1983).

Дико Фучеджиев, писател и драматург (1928-2005).
Работи като редактор във в. "Вечерни новини" (1954-1960), в Сценарната комисия при Българска кинематография (1961-1963), в издателство "Народна младеж" (1963-1965). Съветник по културните въпроси в посолството на България в Париж, Франция (1973-1976). Секретар и отговорен секретар на Съюза на българските писатели (1965-1972). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1 март 1976-7 март 1990). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Автор е на "Вълчи сънища" (1961), "Гневно пътуване" (1965), "Реката" (1974), "Да отгледаш кукувица" (1984) и др. Носител на литературната награда "Йордан Йовков" за 1970 г. за книгите му "Небето на Велека" и "Гневно пътуване" (ноември 1970), на орден "Народна република България" втора степен по случай неговата 50-годишнина (юли 1978). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1972), лауреат на Димитровска награда за 1980 г. за романите "Реката" и "Зелената трева на пустинята", удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1985).

Върбан Рангелов, хоров диригент (1928-2013).
Ръководител на хор "Царевец" във Велико Търново (1962-2008). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2005).

проф. Дойно Дойнов, историк (1929-2014).
Директор на Археологическия музей към Българската академия на науките (1971-1978), началник на Главно управление на архивите при Министерския съвет (1981-1991). Бил е дългогодишен преподавател по история в Националната художествена академия и във Висш институт за архитектура и строителство в София, както и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Председател на Общобългарския комитет "Васил Левски" (1991-2014). Носител на наградата на град Карлово (18 юли 1998), на националната награда "Оборище" за 2001 г. (2 май 2002). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2002).

Иван Нанев, актьор и поет (1931-2013).
Играл е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе. Актьор в трупата на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" (1962-2013). Автор е на няколко стихосбирки, сред които "Завръщане", "Ехото ме вика", "Предчувствие".

Петър Андасаров, поет и публицист (1937).
Работил е като редактор във в. "Кооперативно село", в. "Земя", като консултант по поезията на в. "Народна младеж", завеждал е редакция "Художествена литература" на издателство "Народна младеж". От 1994 г. е бил директор на в. "Застраховател прес" към Държавния застрахователен институт (ДЗИ). Автор е на повече от 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които "Нося те в очите си" (1969), "А е толкова рано за сбогом" (повест, 1973), "Преди да ви повикам" (1977), "Слънце между нас" (1980), "Безсмъртничета" (1980), "А ме боли от нежност", "С очи те търся", "И няма връщане" (1982), "Ти освети небето на душата ми" (1989), "Иде хубавото време" - получила годишната награда на Сйюза на българските писатели за публицистика, "До поискване", "За цвят копнея", "Да си влюбен" (за Асен Лагадинов, 2004), "Като дългото ехо на песен" (2009), "Когато сенките се удължават" (2012) и др. Носител на Националната литературна награда "Георги Джагаров" на Съюза на българските писатели (2011), на руския орден "А. С. Грибоедов" на Международното съобщество на писателските съюзи (Москва, 2012). Носител на Годишната награда за цялостно творчество на Съюза на българските писатели (17 май 2017). Носител на почетен знак "Златен век" - огърлие и грамота на Министерството на културата за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (21 май 2017).

полк. доц. Александър Гелеменов, български юрист, следовател и писател (1938-2016).
Работил е като следовател в Габрово. От 1962 г. работи в Института по криминалистика и криминология, а по-късно е един от първите сътрудници на Института по психология към Министерството на вътрешните работи (МВР), на който е бил и зам.-директор. Началник на управлението за борба с криминалната престъпност (1973-1989). Бил е преподавател във Висшия институт на МВР. След 1989 г. е адвокат по наказателни дела. Автор е на над 15 книги с криминална тематика.

Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова), естрадна певица (1946-1971).
От 1966 г. е солистка в Ансамбъла на строителни войски, а от 1968 г. - в оркестър "София". В кратката си, едва петгодишна кариера, има над 40 записани песни в Българското национално радио и общо 60 за фонда на радиото, телевизията и "Балкантон". Сред пените й са: "Една българска роза", "Яворова пролет", "Повей, ветре", "Нека този миг спре" и др. Носител на златен медал от Фестивала за забавна песен в Сочи, СССР (1967), трета награда на международния фестивал "Златният елен" в Брашов, Румъния (1970) и др. На фестивала "Златният Орфей" през 1970 г. е наградена с голямата награда за песента "Повей, ветре" и с първа награда за песента "Една българска роза". Песента "Една българска роза" печели "Мелодия на годината" през 1972 г. Загива при самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г.

митрополит Гавриил (светско име Цветан Методиев Динев), църковен деец (1950).
На 27 декември 1979 г. приема монашеското име Гавриил. През 1980 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира "Св. Петка". На 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие "Св. св. Кирил и Методий" в Москва той е възведен в архимандритско достойнство. Предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия (септември 1986-1991). Протосингел на Софийска митрополия (1991-октомври 1998), а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир "Св. Петка" край гр. Банкя. На 19 октомври 1998 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Макариополски". Викарий на Софийския митрополит (19 октомври 1998-януари 2001). На 21 януари 2001 г. и на 28 януари 2001 г. съответно е избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.

Бойко Богданов, режисьор, композитор и поет (1959).
Работил е като режисьор в Драматичния театър във Варна (1984-1987), Драматичния театър в Ловеч, като режисьор в Театър "София" (1989-1993), като директор на Нов драматичен театър "Сълза и смях"(1998-2006), а след това става главен режисьор на операта в Русе. Бил е председател на режисьорска гилдия към Съюза на българските филмови дейци (1993-1997). Реализирал е над 120 театрални постановки от националната и световна класика, от съвременната драматургия, като за 98 от тях, вкл. и авторска музика, както и редица свои авторски спектакли, мюзикли, класически опери, една авторска опера и един авторски балет. Автор е на сборниците със стихове "В годините на тихото безвремие" (1993),"Око на гущер" (2000), "Сълза опари циферблата" (2004), "Свяст" (2010), "Снежна книга" (2014) и др. Носител на наградата за режисура на постановката "Къща" на Националния преглед на българската драма и театър (1989), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за режисура на постановката "Майстори" (1996), на наградата "Дионисий" на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян за режисура на постановката "Майстори" (1996), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за най-добър спектакъл "Свекърва" (24 май 2004) и др.

Борис Панкин, актьор, режисьор и театрален педагог (1961).
Работил е в драматичните театри в Смолян (1985-1987), Кърджали (1987-1988), Шумен (1988-1989), Пловдив (1990), в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1995-1998), театър "София" (2001-2005). Режисьор е на над 70 музикални и театрални спектакли. Преподавател по актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и и Театрален колеж "Любен Гройс" (2000-2002). Режисьор в Българското национално радио (2004-2013). Главен художествен ръководител на "Мюзикъл ООД" (2006-2010). Съветник на министъра на културата по музикално-сценичните изкуства (2010-2011). Артистичен директор в Академията за сценични изкуства за деца от 4 до 19 години в LIPA - България (2011). От 2007 г. е артистичен директор и ръководител на Програмата по изпълнителски изкуства на Американския колеж в София.
 
проф. Стоян Проданов, икономист (1969).
От 1994 г. работи в Застрахователно дружество "Бул инс", а от юли 2008 г. е негов изпълнителен директор. От 1993 г. е преподавател по икономика в катедра "Финанси и кредит" в Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов и ръководител на катедрата. Има над 80 научни публикации, доклади и учебници.

доц. Ана Джумалиева, юрист (1974).
Преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".
Регионален представител за област Варна на Комисията за защита от дискриминация (2010-2012). От 12 юли 2012 г. е председател на Комисията за защита от дискриминация.

Димо Стоянов, български музикант (1975-2020).
Един от основателите и водещ вокал на рок група "П.И.Ф.", създадена през 1992 г. заедно с Иван Велков във Варна под името "Resemblence". От 1999 г. групата свири в София под името P.I.F. (Patriots In Fashion), като към тях се присъединяват Емилиян Бонев, Желяз Желязов и Любомир Петков. Дебютният албум на групата, наречен "П.И.Ф.", излиза през 2000 г. Следват албумите "Pictures In Frames" (2002), "Passion In Fact" (2006), "P.I.F.4" (2013), "P.I.F.5" (2015).

доц. Диана Ковачева, юрист, специалист по международно право и международни отношения (1975).
Научен сътрудник трета степен в Института за правни науки към Българската академия на науките (2000-2011). Старши експерт в дирекция "Международно сътрудничество и международноправна помощ" в Министерството на правосъдието (2001-2002). Изпълнителен директор на асоциация "Прозрачност без граници", българският клон на международната организация "Трансперънси интернешънъл" ("прозрачност без граници") (август 2002-28 ноември 2011). Министър на правосъдието (30 ноември 2011-13 март 2013). Заместник-омбудсман (28 януари 2016-5 септември 2019). От 5 септември 2019 г. е омбудсман на България. На 24 януари 2024 г. е избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с 9-годишен мандат и полага клетва на 17 април 2024 г.

На този ден са родени и:

Джошуа Рейнолдс, британски художник портретист (1723-1792).
Създава над 2000 портрета на известни мислители, обществени личности и др. Основател (1768) и първи президент на Кралската художествена академия в Лондон.

Джузепе Пиаци, италиански астроном (1746-1826).

Жан Батист Камий Коро, френски художник (1796-1875).

ген. Йосиф Гурко, руски военен деец (1828-1901).
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) му е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение.

Андрей Карелин, руски художник и фотограф (1837-1906).
Родоначалник на художествената фотография в Русия.

Еужен Изай, белгийски цигулар и композитор (1858-1931).

Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател и пътешественик (1872-1928).
Пръв доказал възможността да се мине по море покрай северния бряг на Северна Америка от Гренландия до Аляска. С кораба "Мод" преминава покрай северните брегове на Европа и Азия. Амундсен загива на 18 юни 1928 г. при падането на хидроплана "Латам" в Баренцово море, докато се опитва да спаси бедстващата експедиция на италианеца Умберто Нобиле с дирижабъла "Италия" в Северния ледовит океан.

Пиер Беноа, френски писател (1886-1962).
Aвтор е на приключенския роман "Атлантида" (1919) и др. В романите му, всички имена на главните героини започват с буквата "А" - Аврора, Алегрия, Анабел и др. От 1931 г. е член на Френската академия.

Фриц Зернике, нидерландски физик (1888-1966).
Носител на Нобелова награда за физика за 1953 г. за неговата демонстрация на фазовоконтрастния метод, по-специално за неговото изобретение на фазовоконтрастния микроскоп.

Висенте Толедано, мексикански политик (1894-1968).
Губернатор на щата Пуебла (1923). Генерален секретар на Мексиканската конфедерация на трудещите се (1936-1946). Един от основателите и президент на Латиноамериканската конфедерация на трудещите се (1938-1963). През 1948 г. създава Народната партия, която през 1960 г. е преименувана на Социалистическа народна партия. Генерален секретар на Социалистическата народна партия (1960-16 ноември 1968).

Трюгве Ли, норвежки политик (1896-1968).
Помощник-секретар на Норвежката работническа партия (1919-1922). Юрист на Конфедерация на на профсъюзите на Норвегия (1922- 1935). От 1926 г. е национален изпълнителен секретар на Норвежката работническа партия. Министър на правосъдието (1935-1939). Министър на търговията и промишлеността (юли-септември 1939). Министър на снабдяването и корабоплаването (октомври 1939-ноември 1940). И. д. министър на външните работи (декември 1940-януари 1941). Министър на външните работи (февруари 1941-1 февруари 1946). Първи генерален секретар на Организацията на обединените нации /ООН/ (2 февруари 1946-10 ноември 1952).

Александър Лурия, съветски психолог (1902-1977).
Един от основоположниците на невропсихологията.

Джинджър Роджърс (ист. име Вирджиния Кетрин Макмат), американска актриса и танцьорка (1911-1995).
Участвала е във филмите "Цилиндър" (1935), "Роберта" (1935),"Кити Фойл" (1940) и др. Носителка на награда "Оскар" (1940).

Робърт Шекли, американски писател фантаст (1928-2005).
Автор е на 20 романа и приблизително толкова сборници с разкази. Сред тях са "Билет за Транай", "Обмен на разуми", "Цивилизация на статуса", "Бил Галактическия герой", "Гражданин на космоса", "Донеси ми главата на принца" (в съавторство с Роджър Зелазни) и др.

Владимир Нахабцев, руски кинооператор (1938-2002).
Оператор е на филмите "Тази сладка дума - свобода" (1972), "Москва - моя любов" (1974), "Френски уроци" (1978), "Happy, Eugene" (1984), "Московска ваканция" (1995 г.) и др. Носител на Държавна награда на СССР за филма "Ирония на съдбата, или Насладете баня!" (1977). Носител на Държавна награда на РСФСР за филма "Офис романтика" (1979).

Ричард Лепарментие, американски актьор (1946-2013).
Известен е с ролята си на адм. Конан Антонио Моти във филма "Междузвездни войни". Снимал се е в повече от 50 игрални и телевизионни филма.

Ларс Лагербак, шведски футболист и треньор (1948).

Майкъл Флетли, американски танцьор, хореограф, режисьор и продуцент от ирландски произход (1958).
Създател на музикалното шоу "Лорд оф дъ Денс" (1996).

Светлана Феофанова, руска състезателка по лека атлетика (овчарски скок) (1980).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция, и бронзов медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. От световни първенство печели два златни, три сребърни и четири бронзови медала. От европейски първенства печели четири златни медала. Тя е първата жена от Русия, която е европейска и световна рекордьорка в овчарския скок.

Майкъл Уманя, футболист от Коста Рика (1982).

Сирхио Бускетс, испански футболист (1988).
Печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол. С "Барселона" (Испания) печели три пъти турнира Шампионска лига (2009, 2011, 2015) и три пъти Супер купата на УЕФА (2009, 2011, 2015).

Гарет Бейл, английски футболист (1989).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели четири пъти турнира Шампионска лига (2014, 2016, 2017, 2018) и три пъти Супер купата на УЕФА (2014, 2016, 2017).

Това е денят на смъртта на:

Андреас Грифиус, немски драматург и поет (1616-1664).
Сред най-известните му произведения са сонета "Сълзите на Отечеството" (1636), трагедиите "Лъв Арменеца" (1646), "Катерина Грузинска" (1657), "Карл Стюарт" (1657), "Карденио и Целинда" (1657), "Папиниан" (1659), комедиите "Господин Петер Сквенц" (1657), "Възлюбената Роза" (1660) и др.

Георги Мамарчев (Буюкли), български революционер, участник в националноосвободителното движение (ок.1786-1846).
Участник в Руско-турската война (1806-1812) в редовете на Българската земска войска. За проявена храброст е награден с руския военен орден за храброст "Свети Георги" (Георгиевски кръст). В Руско-турската война (1828-1829) е начело на доброволчески отряд при обсадата на Силистра. Награден е от руското командване с орден "Св. Ана" и скъпоценна сабя. Пръв комендант и кмет на Силистра. Участник в подготовката на Велчовата завера (1834-1835), определен е за военен ръководител на въстанието. Заловен е на 5 април 1835 г. и изпратен на заточение заточение в Мала Азия, град Коня, по-късно преместен на остров Самос, където умира.

Едмон дьо Гонкур, френски писател (1822-1896).
Пише в съавторство с брат си Жул дьo Гонкур. Едмон дьо Гонкур завещава състоянието си за учредяването на Академия "Гонкур", в която са включени писатели, непризнати от Френската академия. От 1903 г. академията присъжда всяка година литературната награда "Гонкур". Първата литературна награда "Гонкур" е връчена на 21 декември 1903 г. на Джон-Антоан Но за романа му "Вражеска сила".

Дмитрий Писарев, руски публицист и литературен критик (1840-1868).
Автор е на "Избрани философски и обществено-политически статии", "Съчинения в четири тома" и др.

Николай Асеев, съветски поет (1889-1963).
Автор e на стихове за деца, преводи, статии по въпроси от историята на руския стих. Лауреат на Сталинска награда (1941).

Николас Гилен, кубински поет и обществен деец (1902-1989).
Започва да публикува стихове от 1919 г. Автор е на сборниците "Западни Индии ЛТД" (1934), "Песни за войници и ритми за туристи" (1937), "С пълен глас" (1947), "Антилски елегии" (1949), "Гълъбът на народния полет" (1958), "Всичко мое" (1964), "Събрани съчинения" (1972), "Нова голяма антология" (1979), "Поезия" (1981, в 2 т.)., на поемата "Испания, поема за четири мъки и една надежда" (1937) и др. През 1950 г. става член на Световния съвет за мир. Президент на Националния съюз на писателите и артистите на Куба (1961-1989). Носител на Международната Сталинска награда "За укрепване на мира между народите" (1954).

Херберт фoн Караян, австрийски диригент (1908-1989).
Главен диригент на Берлинската филхармония (1955-1989) и неин музикален директор (1939-1945). Генерален диригент на Виенската държавна опера (1948-1960) и неин музикален директор (1956-1964). Основател на Фонд за набиране на средства за провеждането на международни конкурси за млади диригенти (1969). В негова чест е учредена музикалната награда "Херберт фон Караян" (2003), която се присъжда ежегодно на изтъкнати музиканти, оркестри или ансамбли, както и на млади таланти.

Борис Машалов, български народен певец (1914-1962).
От 1937 г. прави записи в Радио София. Солист в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1949-1952). Създава групата за народни песни "Наша песен", в която заедно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов обикаля цяла България и изнася концерти по села и градове. Репертоарът му наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно - битовите. Около 60 негови песни са включени в "Златния фонд" на Българското национално радио. Лауреат е на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство (януари 1954).

Хайнрих Бьол, немски писател (1917-1985).
Носител на Нобелова награда за литература за 1972 г. за целокупното му творческо дело, което чрез комбинация от широка панорама на неговото време и особена чувствителност и описание на характерите е допринесло за възраждане на немската литература.

Джулиан Шуингър, американски физик (1918-1994).
Един от основателите на квантовата електродинамика. Носител на Нобелова награда за физика за 1965 г. заедно с японския физик Шиничиро Томонага и американския физик Ричард Фейнман за техния фундаментален труд в квантовата електродинамика с голямо значение за физиката на елементарните частици.

Муньос Мигел, испански футболист и треньор (1922-1990).
Като футболист с "Реал Мадрид" (Испания) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1956, 1957, 1958). Като треньор на "Реал Мадрид" (Испания) печели още два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1960, 1966). Като треньор на националния отбор по футбол на Испания печели сребърен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция.

Алсидес Гиджа (Алсидес Едгардо Гиджа), уругвайски футболист и треньор (1926-2015).
Играл е за националните отбори по футбол на Уругвай и на Италия. С националния отбор по футбол на Уругвай печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия. На 16 юли 1950 г. на финала на Световното първенство между Бразилия и Уругвай Алсидес Гиджа вкарва победния гол за 1:2. По-късно Гиджа казва: "Само трима души са успявали да накарат "Маракана" да замлъкне - Франк Синатра, папа Йоан Павел II и аз". Точно в деня на 65-ата годишнината от тази победа на 16 юли 2015 г. Алсидес Гиджа умира.

Валентин Пикул, съветски писател (1928-1990).
Автор е на 30 произведения за руската история, сред които "Баязид" (1961); "Три часа до Париж" (1962); "От безизходица" (1968); "Реквием за кервана PQ-17"; "С перо и шпага" (1972), "Моонзунд" (1973), "Слово и дело" (т.1-1974; т.2-1975), "Битката на железните канцлери" (1977), "Фаворитът" (1984), "Имам честта!" (1988-1989). Цикълът му за руско-японската война е под общо название "Отбрана": "Богатство" (1977), "Трите възрасти на Окини-Сан" (1981), "Крайцери" (1985), "Каторга" (1987). Книгите му са преведени на 21 езика, сред които френски, чешки, унгарски, арабски, японски, китайски и др.

Никола Русев, български писател, драматург, сценарист и режисьор (1932-1990).
Режисьор в Радиотеатъра (1954 -1955; 1958-1960 ), драматург в драматичния театър в Толбухин /дн. Добрич/ (1960-1962), в Театъра на народната армия (1964-1968) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" Бил е режисьор в Радиотеатъра (1954-1955; 1958-1960) и в Театъра на селото (1955-1958). Драматург на Драматичния театър в Толбухин (дн. Добрич) (1960-1962), в Театъра на българската армия (1964-1968) и в театър "Сълза и смях" (1968-1971). Сценарист в Студията за игрални филми "Бояна" в София (1972-1983).аСекретар по драматургия в Съюза на българските филмови дейци (1981) и в Съюза на българските писатели (1981). Автор е на пиесите "Делниците имат много имена" (1970), "Посоки" (1960) "Я, колко макове!" (1964), "Табакера 18 карата" (1965), "Старчето и стрелата" иа "Двоен креват за Адам и Ева" (1969) ,"Зелената брадавица" (1970), "От земята до небето" (1976), "Букетче сухи незабравки" (1982) и други, на романите "Приказка за Стоедин" (1980) и "Философът" (1982). Сценарист е на филмите "Русият и гугутката", "Грамофон и маслини за моите приятели", "Къщи без огради", "Щурец в ухото", "Роялът", "Константин Философ". Последната му пиеса е "Драг и робът" (1989). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Джон Лорд, британски рокмузикант - пианист и композитор (1941-2012).
Член на рокгрупата "Дийп Пърпъл" от нейното създаване през 1968 г. до 2002 г. През периода 1978-1983 свири в "Уайтснейк". След като напуска окончателно "Дийп Пърпъл", Джон Лорд започва да се занимава с класическа музика, участва в концерти на Лондонската филхармония.

Патрик Дьовaeр (ист. име Жан-Мари Патрик Бордо), френски актьор (1947-1982).

о.р. ген. Кирил Войнов, български инженер по пожарна техника и безопасност (1950-2021).
От 1981 г. е заместник началник-щаб на противопожарен батальон към служба "Противопожарна охрана". Заместник началник-щаб на служба "Противопожарна охрана" (1985-1992). Заместник-декан на факултет "Противопожарна охрана" към Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи (1992-1993). От 1993 г. е началник на оперативно-техническо направление към Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност". Директор на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" (9 юни 1994-2 май 2006). Директор на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР (3 май-25 август 2006). Главен директор на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ (2016-2017). Заместник-председател на ДАМТН (февруари 2018-16 юли 2021). Избран за Мъж на годината за 1999 г. в анкетата на списание "Клуб М". Почетен гражданин на Ихтиман (2005). Носител на "Златен почетен знак на ДАМТН" втора степен (1 април 2021).

/отдел "Справочна"