site.btaРазкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло селище, каза за БТА доц. д-р Ангел Янков

Разкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло селище, каза за БТА доц. д-р Ангел Янков
Разкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло селище, каза за БТА доц. д-р Ангел Янков
БТА, Доц. д-р Ангел Янков - директор на Регионален етнографски музей Пловдив. Снимка: Личен архив

Разкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло едно селище, каза в интервю за БТА доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив. Утре доц. Янков ще представи в родното си село Малево, община Чепеларе, своя над 20-годишен труд за родовете на населеното място.

От много години работя по темите, свързани с родословието. Има много материал, но той е разпилян и затова трябваше да бъде събран, обработен и популяризиран. Това е и целта на настоящата книга, каза авторът на историко-етноложкото изследване. Той допълни, че три поколения са достатъчни, за да се заличи старата родова памет. Има и изключения, когато някои стигат назад по пет-шест поколения и това е максимумът. „Когато имаме документи, може да проследим и 250-300 години назад. Но за жалост науката "Генеалогия" през социализма беше подценявана, считана за буржоазна наука. А в Западна Европа генеалогията може да проследи предците и 1000 години назад. Така че в тази насока има какво да догонваме, какво да търсим и какво да желаем“, добави доц. Янков.

Авторът е убеден, че наследството трябва да се предава, защото е като един пъзел, като една мозайка. Малево е част от един регион, наречен Ропката, който от своя страна е част от Рупчос, част от Родопите. Така локалното се влива в регионалното и в националното и това е българската история. Ежедневната история е тази, която ни дава представа как са живели хората в миналото, какво са чувствали, усещали.

Доц. Янков посочи, че липсват писмени материали за миналите 16-17-18 век. Основно турските документи, които са предимно данъчни регистри, са разкрили една малка част от миналото на селото. От тях се разбира, че през 1622 година вече е съществувало населеното място, но с името Малово. Селото се е местило - първоначално е било на едно място, после хората са се преселили в ниското, за което са открити и много предания, които според Ангел Янков трябва да бъдат разглеждани критично, да се търси зрънцето истина, да се анализира и разкрива.

Монографията е от 400 страници, албумен формат, и в нея са събрани повече от 600 черно-бели снимки от изследвания регион. „През последните три години съм обиколил над 80 къщи, където съм търсил да попълним празнотите за всеки род. Фотографиите не са фон на написаното или на родовите схеми. Те са част от изворовия материал, защото ни разкриват и архитектурата, и природната среда, и облеклото на хората в миналото. Фотографиите съживяват образи, които са изчезнали, но популяризират миналото“, каза още авторът.

В изследването е анализирал роенето на родовете, които приемат нови имена. Но в основата са били родовите гнезда.

Ако се върнем във времето назад, през втората половина на 18 век, тогава в селото са съществували 12 родови гнезда. От тях са се появили много нови родове. Идеята ми беше да се видят родовите връзки между отделните родове. Има родове, които с течение на времето изчезват - нямат мъжки наследници, но споменът за тях е запазен по много интересен начин. Например когато къщата, в която е отивало да живее ново семейство, е на жената, мъжът ѝ, за когото сега използваме популярния израз "заврян зет", е приемал нейното име като прякор. Впоследствие някои от тези прякори се превръщат във фамилии и пазят спомени за тези родове, които отдавна са си отишли. Навремето често се е срещала практиката да се осиновява семейство с деца от по-възрастни хора, които искат да предадат своето родово име, някой да ги гледа на стари години. И това фактически е предаване на наследството по един много земен начин. В Родопите знаем, че сме много консервативни и във времето затова са се запазили някои от тези фамилии, родови имена, които отдавна би трябвало да са на бунището на историята. В случая моето изследване помага на тези днешни съвременници да разберат къде са техните корени, добави доц. Ангел Янков.

В книгата той е направил интересни съпоставки във времето, отговорил е на много въпроси, като всичко е документирано и изследвано, а където има предположения, са представени във вид на хипотеза.

Интересни факти са открити за корена на името на селото - "Мал". Досега е имало две предположения. Едното - от дядо Мальо, родоначалникът. А другото – „Мало“ село - махала.

„Никой обаче не е обърнал внимание на една бележка на Антон Страшимиров, публикувана от хвойненския краевед Никола Жалов, че „Мал“ идва от богатство, имане. Това е архаизъм в османския речник. Антон Страшмиров казва, че богатството на края са не само рудите, а хората, които живеят в Родопите, и дава за пример Малево. Малево е единствено от околните села, в което не са живели мюсюлмани. Те са имали привилегии и турчин никога не се е заселвал“, каза още авторът. Търсейки тези привилегии, той е стигнал до извода, че „войнуците“ са плащали данък "мал макту".

Представянето на монографията  „Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос. Историко-етноложко" изследване“ ще се състои в Народно читалище „Отец Паисий - 1909“ в селото.

Научните интереси на Ангел Янков са насочени към проучване на регионалното и локалното, на конфесионалните варианти в народната култура, на празнично-обредната система на българите, както и към изследвания върху етногенезиса и културните заемки от древността до наше време.

Автор е на над 100 научни студии, статии и съобщения. Участва в научни конференции, семинари и симпозиуми в областта на музеологията, на съхраняване и опазване на културното наследство. Има многобройни участия в теренни етноложки експедиции в Тракия, Родопите, Пирин и Рила. Чете лекции по българска и обща етнология, историческа етнография и древнотракийско наследство в българската народна култура в Пловдивския университет „П. Хилендарски“ и във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. 

Редактор и съставител е на научни сборници, каталози и етноложки карти. Автор и консултант на документални филми, на диплянки и брошури с популярно съдържание.

Ангел Янков е член на Управителния съвет на „Клуб Приятели на Регионален етнографски музей – Пловдив“. Член е на „Съюза на учените в България“ – клон Пловдив. През 2018 г. е награден от Министерството на културата с Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.   

/ЛРМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:59 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация