site.btaФренският офицер Алфред Драйфус, осъден на 28 декември 1894 г. на доживотен затвор за шпионаж, е реабилитиран на 12 юли 1906 г.

Френският офицер Алфред Драйфус, осъден през декември 1894 г. на доживотен затвор по обвинение, че е продал военна тайна на Германия, е реабилитиран на 12 юли 1906 г. Алфред Драйфус умира 29 години по-късно – на 12 юли 1935 г. Той е роден на 9 октомври 1859 г. 

Случаят е известен във Франция като аферата “Драйфус”, която дълбоко бележи политическата и социалната история на Третата френска република, отбелязва енциклопедия “Британика”. Драйфус е син на богат еврейски производител на текстил. През 1882 г. той постъпва в "Екол политехник" и избира военна кариера. До 1889 г. се е издигнал до чин капитан. Драйфус е назначен във военното министерство, когато през 1894 г. е обвинен в продажба на военни тайни на германския военен аташе. Арестуван е на 15 октомври, а на 22 декември е осъден на доживотен затвор. Въпреки че той отрича вината си и че семейството му последователно го подкрепя, общественото мнение и френската преса, като цяло, водени от яростно антисемитска фракция, приветстват присъдата, отбелязва още “Британика". Изпратен е да излежава присъдата си в наказателната колония на Дяволския остров, край бреговете на Френска Гвиана на 13 април 1895 г. 

В дебатите във френското общество покрай случая, съмненията за неговата виновност започват да растат. Подполковник Жорж Пикар открива доказателства, че майор Фердинанд Валзин-Естерхази е участвал в шпионаж и че почеркът, открит в писмото, което е уличило Драйфус в процеса срещу него, е всъщност на Естерхази. Продрайфусовата страна бавно печели привърженици (сред тях журналистите Йозеф Райнах и Жорж Клемансо, бъдещият премиер от Първата световна война, и сенатор Огюст Шойер-Кестнер). Естерхази е изправен пред военен съд и е оправдан, а Пикар е арестуван. Това води до движение за ревизия на процеса срещу Драйфус. На 13 януари 1898 г. романистът Емил Зола написа отворено писмо, публикувано на първа страница на в. “Орор”, вестникът на Клемансо, под заглавието „J’Accuse“ (“Аз обвинявам”). Зола обвинява армията, че е прикрила погрешната си присъда срещу Драйфус и че е оправдала Естерхази по заповед на Министерството на войната. Случаят Драйфус привлича общественото внимание и разделя Франция на два противоположни лагера. Групата против подновяването на делото включва националисти и авторитаристи, които разглеждат спора като опит на враговете на нацията да дискредитират армията и като случай на националната сигурност срещу международния социализъм и еврейството, на Франция срещу Германия. Групата, търсеща оправдаването на капитан Драйфус, вижда въпроса на базата на принципа на свободата на индивида, подчинен на този на националната сигурност и както и на принципа на републиканската цивилна власт, противопоставена на военната власт, която действа независимо от държавата, посочва “Британика”. Правителството е притиснато от националистите да изправи Зола пред правосъдието, а в провинциите избухват антисемитски бунтове. Същевременно петиция с искане за ревизия на процеса срещу Драйфус е подписана от около 3000 души, включително Анатол Франс, Марсел Пруст и множество други интелектуалци. Процесът срещу Зола започна на 7 февруари; той е признат за виновен в клевета и осъден на една година лишаване от свобода и глоба от 3000 франка.

През 1899 г. Драйфус е върнат от Дяволския остров за повторно разглеждане на процеса. Той се явява пред нов военен съд в Рен (7 август – 9 септември 1899 г.). Отново е признат за виновен, но президентът го помилва. Драйфус приема акта на помилване, но си запазва правото да направи всичко по силите си, за да докаже своята невинност.
През 1904 г. е разрешено ново производство по делото “Драйфус” и през юли 1906 г. граждански апелативен съд оправдава Алфред Драйфус и отменя всички предишни присъди. Парламентът приема законопроект за възстановяване на офицера. След кратка служба в армията, той се оттегля в запаса. Повикан е на активна служба по време на Първата световна война и като подполковник командва колона с боеприпаси. Армията не обявява публично неговата невинност до 1995 г., посочва “Британика”.

БТА съобщава за оправдателната присъда и по-късно за смъртта на Алфред Драйфус в своя бюлетин:

Париж, 29 юни 1906 г. (12 юли 1906 г. нов. ст.) Касационният съд днес окончателно оправда капитан Драйфус. Делото няма да се изнася пред нов съд.

***

Париж, 29 юни 1906 г. (12 юли 1906 г. нов. ст.) Депутатът г-н де Пресансе съобщи в Камарата, че ще интерпелира правителството върху последиците, които ще има касирането на ренската присъда (по делото на Драйфуса). Г-н Пресансе ще иска освен това да се изключат от армията и от Почетния легион офицерите, които са се запятнили с лъжесвидетелствания по Драйфусовото дело, и да се даде удовлетворение на жертвите на тая афера, особено на капитан Драйфус и на полковник Пикар.
Уверяват, че в отговор на интерпелацията на г-н де Пресансе, министър-председателят г-н Сариен ще внесе в Камарата проект за повишението на капитан Драйфус в чин майор и за назначението на г-н Пикар в редовете на армията като бригаден генерал. 
Твърдят освен това, че депутатът г-н Бретон ще предложи да се пренесат в Пантеона останките на Емил Зола, знаменитият писател, който взе страната на Драйфуса.

***

Париж, 30 юни 1906 г. (13 юли 1906 г. нов. ст.) Сенатът реши да се поставят в галериите на Люксембургския дворец бюстовете на покойните сенатори Шьорер-Кестнер и Трарио, добре известните деятели по Драйфусовото дело.
Сенаторите-радикали възнамеряват да искат да се вземат мерки против генерал Мерсие, Сенатор, и против другите висши офицери замесени в тая афера. Въпросът заплашва да приеме опасен политически характер. В средата на парламентарното болшинство и в самия кабинет мненията не са единодушни. Крайните, начело с [господата] Клемансо и Бриян, са за строго наказание на замесените в Драйфусовото дело офицери; умерените, начело с [господата] Етиен, Пуанкаре, Барту и Лейг, смятат, че наказанието, каквото и да е то, е несъвместимо с дадената амнистия. Пренията, които ще станат днес в Камарата по интерпелацията на г-н де Пресансе, ще бъдат прочее много интересни.

***

Париж, 30 юни 1906 г. (13 юли 1906 г. нов. ст.) Капитан Драйфус научил новината за своето оправдаване вчера, на един часа и половина след пладне, у дома си. На един от редакторите на "Тан", който отишъл да го види, той казал: Щастлив съм, че правото и честта ми се върнаха, че страданията ми се свършват. Благодаря на всички ония, които служиха на истината и на невинността.

***

Париж, 30 юни 1906 г. (13 юли 1906 г. нов. ст.) Оправдаването на Драйфуса занимава целия печат. Социалистическите и радикалните вестници възхваляват това оправдаване, като победа на правосъдието и на истината, а националистическите и реакционни листове съжаляват, че е последвало това оправдаване и го смятат големо нещастие за Франция; то, казват тия листове, е победа на революционерите и същевременно накърнение на военните съдилища. Умерените вестници се прекланят пред авторитета на касационния съд.
"Либр Парол" кани генерал Мерсие да докаже, според както е обещал, виновността на Драйфуса.

***

Париж, 4 юли 1906 г. (17 юли 1906 г. нов. ст.) Майор Драйфус ще бъде причислен към 12-я артилерийски полк, който е на гарнизон във Венсен. Генерал Пикар ще командва некоя част в самия Париж или в околностите на столицата.

***

Париж, 4 юли 1906 г. (17 юли 1906 г. нов. ст.) Направеното от министерския съвет разпореждане за назначението на майор Драйфус началник на батарея в 12-я артилерийски венсенски полк е изменено в последната минута. Официалният вестник съобщава днес за назначението на батарейния командир Драйфус в главния щаб на венсенската артилерийска дирекция.
Причините на това ново назначение не са ясни. Националистическите вестници твърдят, че Драйфус бил посрещнат зле в полка, а полковник Мейер, командир на тоя полк, обнародва в "Пети Паризиен" едно писмо, в което уверява, че офицерите му са направили превъзходен прием на бившия капитан Драйфус.

***

Париж, 6 юли 1906 г. (19 юли 1906 г. нов. ст.) Дуел с пищови е станал между г-н Грибелен, бивш архивар във военното министерство, и г-н Крюси, редактор на "Орор". Причина за дуела е станало Драйфусовото дело. Разменени са били два куршума без резултат.

***

Париж, 8 юли 1906 г. (21 юли 1906 г. нов. ст.) Майор Драйфус е назначен кавалер на Почетния легион, а ескадронния командир Тарж, който е спомогнал да се открият фалшовете по Драйфусовото дело, е назначен офицер на същия (...). Церемонията по връчването знаковете на ордена на тия двама офицери, която стана в двора на военното училище, дето в 1895 година биде деградиран Драйфус, се ръководеше от бригадния генерал Гилен; имаше и войска събрана. След тържеството стана парад, на който присъстваха семейството на Драйфуса, генерал Пикар, г-н Бодуен, главен прокурор, и г-н Анатол Франс. На изхода майор Драйфус биде акламиран от тълпата.

***

Париж, 8 юли 1906 г. (21 юли 1906 г. нов. ст.) Бюджетарната комисия е унищожила поста на главен секретар при канцеларията на Почетния легион. "Голоа” смята за причина на тая мярка съпротивлението, което е оказал г-н Русел, сегашният главен секретар на Почетния легион, за назначението на майор Драйфус в тоя легион.

***

Париж, 12 юли 1935 г. /Хавас/ Съобщава се за смъртта на полковник Драйфус, чието име бе замесено в аферата “Драйфус”, която е вълнувала толкова дълго време френското обществено мнение. 
Полковник Драйфус почина на 75-годишна възраст вследствие продължително боледуване, което наложи няколко операции. Той бе обвинен през 1894 година, когато бе капитан, че е замесен в една шпионска афера. Осъден на заточение, Драйфус, след една оживена кампания, водена от приятелите му, получи ревизиране на процеса си, и честта му бе окончателно възстановена през 1906 година.