site.btaПримабалерината Марта Петкова пред БТА: Балетът не е състезание, а изкуство, което свързва артиста с публиката

Балетът не е състезание, това е изкуство, което свързва артиста с публиката, каза в интервю за БТА примабалерината и художествен директор на балета на Националната опера и балет Марта Петкова. Тя е част от състава на журито в Международния балетен конкурс за професионалисти „Сара-Нора Прима“ в Бургас. Второто издание на форума се провежда от 1 до 6 юли в Държавната опера на крайморския град, която е партньор и домакин на проявата, а негов патрон е кметът на Община Бургас Димитър Николов. Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на събитието.

В конкурса се включиха над 120 балетисти от седем държави, разделени в три възрастови групи. До втори тур бяха допуснати общо 45 финалисти. На галаконцерт, който ще се проведе днес от 19:00 ч. в Държавна опера – Бургас, ще бъдат наградени лауреатите в балетната надпревара. В журито, което оценява тяхното представяне, са Сара-Нора Кръстева, примабалерината, дългогодишен художествен ръководител на балетната трупа на Софийска опера и балет и основател на конкурса, примабалерината проф. д-р Маша Илиева, Никола Хаджитанев от националния балет и доц. д-р Анна Пампулова. Чуждестранните представители в журито са примабалерината Ана Павлович, художествен директор на балета на Народния театър в Белград, Айшем Сюнал Савашкърт, административен и артистичен директор на Държавна опера Истанбул и директор на балета, д-р Сон-Хи Джанг, член на борда на Корейския национален балет от 10 години, Леонард Яковина, доскоро директор на балета в Хърватския национален театър в Загреб и настоящ съветник на министъра на културата и медиите в Хърватия, и Огулджан Борова, ръководител в Танцовата академия "Джофри", официално училище към Joffrey Ballet в Чикаго.

Наградният фонд на второто издание на конкурса ще бъде в размер от 40 000 лева. Сред отличията са множество гастроли, едногодишни договори в театри у нас и в чужбина, много участия на различни форуми, обучения. 

Междувременно в залите на Държавна опера - Бургас се провежда и балетна академия „Сара-Нора Мастър“, която продължава от 1 до 9 юли. В рамките на 10 дни участниците ще се срещат с различни педагози, които наблягат на определени техники като екзерсис, класически репертоар и характерни танци. Марта Петкова е сред преподавателите в академията.

Следва пълният текст на интервюто с примабалерината Марта Петкова:

Как получихте покана за участие в състава на журито за Международния балетен конкурс „Сара-Нора Прима“ и кое Ви мотивира да я приемете?

-  Поканата беше отправена от Сара-Нора Кръстева. Работила съм дълги години с нея, още когато беше художествен директор на балетния състав на Софийската опера и балет. Заедно изградихме една много добра връзка, която започна чисто колегиално и прерасна в приятелство. Смятам и смея да кажа, че винаги съм можела да разчитам на нея. Имаме много честни отношения и сме много отговорни една към друга. Оттам се породи нейната покана към мен да взема участие не само като жури, но и като преподавател в балетната академия „Сара-Нора Мастър“.

Споменахте, че сте сред преподавателите в балетната академия „Сара-Нора Мастър“. Разкажете ни как протича един ден като балетен преподавател и член на оценителното жури.

- Сара-Нора ми повери да преподавам на балетистите от всички възрастови групи, от най-малките до най-големите. За мен това е нещо ново, защото все още много активно танцувам и пътувам често. Работата с деца тепърва влиза в моя живот и смея да кажа, че е ново предизвикателство, защото това са много деца с различни характер, психика и физика.

За да се докоснеш до едно дете и да успееш да го мотивираш, трябва да имаш правилен подход. Тъй като всяко дете е различно, и подходът е различен. Най-често изхождам от себе си и от начина, по който са работили моите преподаватели. Въпреки трудностите, часовете са много приятни. Децата са много мотивирани, работливи, умни и изключително отдадени. Работата с такива хора е истинско удоволствие. Умеем да говорим на един език и се забавляваме. Те научават нови неща от професионалистите и това е полезно за тях. Когато бях по-малка, нямах особен допир с тогавашните звезди на балет и ми е липсвало точно това – да се докосна до тях, да видя как работят извън и на сцената.

Балетният семинар продължава девет дни. Сара-Нора е направила така, че всеки преподавател да може да работи с всички групи и да се докосне до децата. В момента работя с Група Б, която е най-многобройната група. Давам класове и правим заедно репертоар – подготвяме различни вариации, изработваме ги. Също така им давам съвети и си разказваме за спектаклите. Следващата седмица ще бъда с най-малките от Група А и с най-големите от Група С.

Балетните класове започват всеки ден от 9:00 ч. Задължително правим загрявка, която е преди началото на урока. Тя е абсолютно задължителна и ежедневна част от деня на балерината. След това преминаваме към репертоара. В залата прекарваме няколко часа до обяд, след което правим почивка и започваме подготовка за конкурса. Всеки колега има различна програма преди началото на конкурсната вечер, която започва в 18:00 ч. След представленията, журито се събира и обсъждаме резултатите.

Младите балетисти са научили много от Вас по време на майсторските класове. А те на какво Ви научиха?

- Когато започнах работата с децата, си дадох сметка колко дълъг път съм извървяла и колко дълъг път им предстои на тези деца. Той минава изключително неусетно. Тежката ежедневна дисциплина, която всъщност е ключът към успеха.

Блясъкът в детските очи и тази първичност на сцената, която имат те, ми направи най-силно впечатление. Това, което зрелите балерини в един момент започват да губят от дългогодишния си опит на сцената. Понякога се изгубва точно тази първичност и естественост, но си дадох сметка, че колкото и дълго време да си играл и каквито и роли да си имал, когато излезеш на сцената, всичко е все едно е за пръв път. Трябва да скриеш опита си, да излезеш по най-чистия и първичен начин. Напрежението също оказва влияние на изпълнението, но това е неизбежно. Самата аз също изпитвам напрежение, преди да се кача на сцената. Но ако балерината изгуби това вътрешно вълнение, преди да стъпи на сцената, то тогава тя е изгубила всичко.

Нормално е децата да се вълнуват и да се притесняват. Но мога да кажа, че средата тук е позитивна. Те се надиграват, надскачат се, без да се състезават. Кой ще се завърти повече, кой ще скочи по-нависоко – и то по най-градивния и позитивен начин. Взаимно си помагат и надграждат своите умения. Удоволствие е да виждам тази мотивация и желание при тях.

Според твърдение на примабалерината Сара-Нора Кръстева младите балетисти все по-трудно приемат критика и често нямат реална преценка за способностите си. Подкрепяте ли тези думи?

- Наблюдавам, че младите носят в себе си една увереност и самочувствие. Искам да им покажа как ние сме научени – никога да не сме доволни от себе си, винаги да се съмняваме, винаги да искаме повече. Това е от една страна. От друга, смея да твърдя, че в нашето изкуство трябва да се запази тази дисциплина. Винаги да не сме доволни и винаги да искаме по-добро представяне – това е ключът. Така ни учиха нашите преподаватели и така желаем ние да научиш младите балетисти. Според мен трябва да всеки танцьор да разсъждава така. Това е и идеята на балетния конкурс – младите да се представят по най-добрия начин, да видят резултатите от своя труд и как могат да се подобрят. За мен най-важното тук е да видя подобрението в изпълненията им и работния процес.

Конкурсът дава възможност на участниците да се срещнат с връстници от други държави и да видят как протича тяхната тренировка. По този начин могат да сравнят работата, да се посъветват с тях, да обменят опит. Това е верният път.

Как протича обсъждането с останалите членове на международното жури на оценките от изпълненията на участниците след конкурсната вечер? 

- След края на всяка конкурсна вечер, се провежда заседание на журито, в което обсъждаме изпълненията и всеки представя своите индивидуални оценки. След това поставяме обща средноаритметична оценка. Обсъждането протича лесно, не се налага дълга дискусия. Абсолютно обективно е и когато излязат оценките, всеки казва, че това е правилният резултат. Въпреки че съставът на журито е голям, гласуването винаги протича обективно и лесно.

Имате ли критерии, към които се придържате когато поставяте оценка на участниците?

- Да, разбира се. При по-малките определено търся чистота на изпълнение и дисциплина в ръцете и крачетата. Важно е да видя, че детето знае какво прави и че е научено правилно. Да ни покаже на сцената това, което се изисква от него. Същото търся и при по-големите участници. Всички се стремим към идеала. От значение за мен е както балетната линия, така и позициите на краката и ръцете. Мога да направя компромис с някой технически елемент, но не бих направила, ако забележа, че балетистът няма сценично присъствие, не умее да ни разкаже танца. Една балерина не е само техника и красива линия. Тя трябва да може да вълнува публиката. В па-дьо-дьо (от фр. pas-de-deux – танц по двойки) партньорите трябва да общуват не само с техника, но и с излъчване – диалогът трябва да го предадат на публиката и тя да успее да го разбере. Това е нашето изкуство – сценично присъствие, душевност и емоционалност. Дълбочината не е само в техниката на изпълнението.

Конкурсът има паричен награден фонд, който е два пъти по-голям в сравнение с миналогодишния. Имате и множество допълнителни отличия като гастроли, договори, обучения и участия в конкурси. Според Вас кои от тях бихте определили като по-ценни?

- Според мен всяка награда е важна. Имам удоволствие на галаконцерта да връча два награди. Първата е гастрол в Софийската опера и балет. Това е страхотен шанс за някои от участниците да имат възможността да изиграят цял спектакъл на голямата сцена. Втората награда на Софийската опера и балет е едногодишен договор, което също е страхотна възможност, тъй като има глад за работа с артисти и се търсят добри места за реализация. Имам трудна задача, защото искам да направя най-добрият избор. Смея да твърдя, че балетът не е състезание, а изкуство. Работата е важна в този конкурс. За мен наградите не са толкова ценно, колкото натрупаните знания и опит. Особено важно е за децата, защото калява техния състезателен дух и психика. Те са много различни – някои със страхотна техника, други с отлична линия. Трудно е да се пишат оценки на балет, но се забелязват качествените деца и тези, които имат перспектива за развитие.