"Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са съществени части от процеса на разширяване", заяви говорителката на Европейската комисия Ана Писонеро, след като парламентът на Черна гора прие Резолюция за геноцида в концлагерите Ясеновац, Дахау и Маутхаузен през Втората световна война, която предизвика остри реакции от хърватска страна, съобщи черногорският портал Виести. Тя посочи, че преодоляването на тежкото наследство от миналото и насърчаването на искреното помирение трябва да бъде съвместно.
"Наясно сме, че парламентът на Черна гора прие Резолюцията (за геноцида в Ясеновац, Маутхаузен и Дахау) на 28 юни. Напомняме ви, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са съществени части от процеса на разширяване", каза тя за черногорския портал.
Писонеро заяви това в отговор на въпрос дали приемането на споменатата резолюция ще влоши отношенията между Черна гора и Хърватия и дали можем да очакваме хърватска блокада на европейския път на Подгорица.
Резолюцията за концентрационния лагер Ясеновац, разположен в т.нар. Независима хърватска държава през Втората световна война, бе приета на 28 юни от черногорския парламент с подкрепата на 41 депутати от общо 81 депутати в Скупщината. Тя бе внесена по инициатива на председателя на черногорския парламент Андрия Мандич, лидер на просръбската и проруска десница.
В проекторезолюцията се посочва, че сърби, евреи, роми, хървати и други народи са били измъчвани и убивани в лагера в Ясеновац от 1941 до 1945 г. В резолюцията се предлага 22 април, когато лагерът е бил разпуснат през 1945 г., да стане "Ден за възпоменание на геноцида в Ясеновац“, който да се отбелязва в Черна гора всяка година.
Веднага след приемането на Резолюцията за геноцида в Ясеновац в черногорския парламент официален Загреб реагира остро със съобщението, че Хърватия като член на ЕС може да блокира преговорите за присъединяване на Черна гора.
Членът на опозиционната партия Мост в хърватския парламент Миро Бул заяви вчера, че е внесъл предложение в парламента всички депутати в черногорския парламент, гласували за резолюцията, да бъдат обявени за "персона нон грата" в Хърватия. Ако хърватският парламент приеме предложението, 41 членове на парламента на Черна гора от Движението Европа сега, Демократи, Социалистическа народна партия, Нова сръбска демокрация и Демократическа народна партия, биха били нежелани в тази страна, отбелязва Виести.
При приемането на резолючията хърватският вестник "Ютарни лист" коментира, че по този начин черногорският премиер Милойко Спаич трябва да успокои проруската и просръбската част от управляващата структура в Черна гора, след като неговото правителство подкрепи Резолюцията за Сребреница в ООН.
/ПК/
news.modal.text
